There's a moment in time
And it's stuck in my mind
Way back, when we were just kids
Cause your eyes told the tale
Of an act of betrayal ...

Звездна шир над морски блясък,
слънце в мека синева,
звуци и далечен крясък
над безбрежна светлина.
Вятър в тихичко вълшебство, ...

1.
В стаята беше тихо.
Или почти тихо, защото следящите състоянието на пациента уреди непрекъснато цъкаха и премигвайки сменяха режимите си на работа. Също така се долавяше и капенето от подаваните разтвори от двете системи - накрайниците им се впиваха като нокти в двете ръце под тях. Но освен това ...

Пролет ли е,
или бяг жадуван
към юга на надеждите
и минзухареното време...
Къде си, вятърко на друмите?

Когато се завихри листопада
и есенни дървета - жълти светофари -
погалят романтично тротоара,
в последната си ласка за годината.
Под откритото земно небе - ...

Ще дойда плахо аз до теб,
но само натъжените ми очи
ще ме издават, че срещал съм
аз мечтата ми най-съкровена,
но ще бъде ли реалност? ...

Дар
И не търся любов,
не ща и съчувствие.
Страх – тук е силата,
изпълваща съзнанието, ...

Подарявам ти усмивката лъчиста,
предизвикана с едничък поглед само.
Подарявам ти сълзата чиста,
отронена и сгушена на твойто рамо.
Подарявам ти блясъка в очите, ...

И в контрастите си
съвършена е природата -
расте омайниче до незабравка.

ТЪРГОВЕЦ
Търговец на чувства станах,
за капитал имам цяло сърце.
От закона нямам забрана,
не продавам кокошка, нито яйце. ...

Ако знаех, че толкова мизерии ще ми се струпат на главата хич нямаше да се кандидатирам за кмет на това загубено село. По-добре да беше станал Пеню Къниния, дето отдавна препира за тая длъжност, но на медицинския преглед установили, че има лека форма на олигофрения, та няма, значи, как да стане рабо ...

Седнах на масата с моята душа,
аз бях на водка, тя пи вода.
"Този път - викам - ще я сломя,
ще я премажа ей с тая ръка."
Напих се ужасно и пуших трева, ...

(krasimira1 и Етчи)
Сплела си пръсти, отправя молитва:
небето над нея ситен дъжд да дари...
Да прикрие сълзи, тъга що прониква,
да измие тоз спомен що душата гори... ...

За мен си слънцето голямо,
с лъчи от думи пак ме галиш
и май това ми стига само -
със нежност мъжка да ме палиш!
В очите ми да светиш лудо, ...

Погледът ми с твоя там се срещна.
Споменът от срещата ни някъде отекна.
Как да те забравя, щом мъката във мен изгаря,
а болката ме чака там, на следващата гара.
Капка по капка сълзите изчезват. ...

Тишина...
Не се нуждая от думите ти!
По-добре така.
А димът
рисува ли, рисува познати лица. ...

- Може ли? - кимна към манерката му Дърт Пън.
- Естествено - отвърна му Сянка, - заповядай.
- Ммнмппфф - направи гримаса премъдрият, след като отпи, - но това е вода! Как може да ми даваш да пия вода?!
- Водата може да е безвкусна - каза сянката, - но всички други вкусове разпознаваме най-добре благ ...

Не се опитвай да затваряш
очите ми за болката навред
и спри наивно да повтаряш,
че всичко е съвсем наред!
Светът не е безкрайно светъл, ...

- Има Бог - със светнали очи възкликна доктор Димитров, с когото разговаряхме в кафето на главната в Пловдив.
- Има Бог! Той е в нас, в нашите сърца! - отвърнах без колебание.
С доктора бяхме прекъснали връзката си близо три години, като че ли сега трябваше да се срещнем. Искаше да сподели голямата ...

ПРОЩАЛНО
Изтръпна на устните мойта прощална целувка
и вятърът хладен я грабна, отнесе далече.
Отиде си с писък, с лице на доволна преструвка,
една мимолетна тъга - песъчинка от вечност. ...

Полека се изниза есента.
Натрупа сняг и натежа на прага.
От стряхата закапаха гнезда,
а зимата приличаше на агне...
Не я посрещнах. И без мен дойде. ...

Луна вечерна... Ти си загадка.
Звън телефонен... любовен зов.
Точни думи... среща кратка.
Нежна ласка... нов хоризонт.
Притулен мрак... потайни мисли. ...

Откак се заприказва за световната иномическа криза, всички у нас изведнаж станаха супер компетентни, начетени, все едно цял живот са работили на Уолстрийт. Аз лично не знам дали кризата ме е засегнала или не. Плащам си борчовете, ям, грижа се за дом и семейство, ама се усещам, че ей тъй от нейде поп ...

Сгромолясаното слънце в сърцето ми,
с уморени сълзи плаче на глас,
но наточения жаден ръб на брадвата
ми напомня, че все още съм жива.
Жесток и суетен, хаосът ни пренарежда, ...

Помниш ли как тишината бе приятна,
как нежна бе и любовта...?
Там, в онази нощ омайна,
аз и ти със вплетени крила.
Там дали искрен беше ти ...

Връщам се в мислите си там,
откъдето тръгнах...
От това, което посях -
бера сега. В кладенеца,
който започнах да копая тогава, ...

В мига на скръб и безнадежност,
в мига на смъртна пустота,
дай ми едничка капка нежност,
само капка. Повече не ща!
И скръбта тогава ще пропъдя, ...

Навън продължаваше да вали. Дейви и Ейдриън бяха седнали в небезизвестния Старбъкс и пиеха капучино. С канела. Любимото им.
- Косата ти... - Ади сбръчи вежди и посочи към Дейв, който свали качулката си. Косата му беше доста дълга от едната страна и къса от другата.
Освен това беше тъмно кестенява и ...