И как ме забеляза сред тревите? –
Заради мен от пътя се отби.
Дори за името ми не попита –
с цвета си те привлякох, може би.
Или пък е било от любопитство: ...

Не си отивай, чуваш ли не тръгвай!
Не ме оставяй сам със вечерта,
ни себе си, ни мене не залъгвай...
Дамян Дамянов
Ще си тръгна преди изгрев слънце. ...

Догонвай ме!
Задъхвай се когато ме достигаш.
Прегръщай ме... до себе си ме имай.
Нищо, че вън е пепеляво съмване.
Далече е, но ти ме искай ...

ЗАЕДНО
На мрачната стая в прегръдката тънем.
Изпихме сълзите на трудни години.
И заедно на бурите житото жънем.
… Но не станахме с тебе роднини.

Как искам да те видя, слънце мое!
Как искам да държа ръцете ти...
И да забравиш всичко старо що е
преминало разбивайки сърцето ти.
Макар да си и толкова далече, ...

Ние просто не можем да продължаваме
по този начин в свободата се губим.
Толкова години, оставени забравени -
спомените, срещу които воюваме...
Нашите лица дори не са свикнали ...

Има ли лицемерие на този свят?
Аз мисля, че на това е най-богат.
Всеки казва ти приятел,
а всъщност всеки е предател.
Колко уважават те в очите ти го казват, ...

Режеш живата ми плът
с острието на прищявките си
и вече съм само останки
от някогашното си същество.
Сега съм само празна обвивка, ...

Изгаряш ми сърцето...
както изгревът червен прегръща небето,
парещи сълзи се спускат по лицето...
Изгаряш ми сърцето...
Чакай! Спри се! ...

Разкажи ми
Разкажи ми, братко, за стари времена,
когато брат за брата живота си даваше
и за обида на майце си
никому не прощаваше... ...

ДЕБЮТ
Маса. Лист -
неначенат, бял и чист.
Стол. Седнал
някакъв субект. ...

Има много прекрасни залези,
невиждани от толкова очи.
Има толкоз мъки неизказани,
събрани в хорските души!
Има пътници без посока ...

Нейде в края на света имало е мост-дъга.
Разстлан е пътят шарен, от огън страшен бил направен.
Свързвала Дъгата през времето два свята,
света на хората свободни с тоз на боговете благородни.
Пазена била от мъдър бог, той си имал златен рог. ...

ОТИДЕ ЛИ СИ НЕЩО
Отиде ли си нещо, не се мъчи да си го връщаш,
в просякиня недей да се превръщаш.
За любов никога не моли, колкото и да те боли, истината приеми.
Сълзи пред него недей да лееш, с тях само ще го разсмееш. ...

Бягството
Беше тъмно. Нощта отдавна бе застъпила на вахта, а небето все още тихо оплакваше умрелия ден. Облякох си якето – на голо, и излязох. Седнах в колата и завъртях ключа. Ревът на мотора ме посрещна, като гласа на стар приятел. „Готов ли си?”, попитах го наум. Оборотите се изравниха. Готов беш ...

Аз преди не можех да споря... е не, че не можех, `ми си мълчах. Няма да се обаждам викам си..оня прословутият лаф, дето като мълчиш изглеждаш по-умна... викам за мене е направен значи... И си мълча ли, мълча, като бито дупе си мълча...
Обаче тоя път... някак си не можах да си замълча. Аз по принцип ...

Часовник без име.
Стрелки без номер.
Циферблат без бяло.
Докосни ме, прегърни ме,
помогни ми. ...

Следвах твойте крачки и дирех твоето ухание.
В приказка живях и жертвах всяко Аз
пред свещения олтар на твоето благоговение.
И те вдишвах, и те вдишвах...
Посветих ти всеки дъх, ...

Думография
Запечатвам битието
и различните моменти,
фокусирам житието
и отделните сегменти. ...

Когато се влюбя, ще бъда различен,
ще правя нещата така, както искам,
с милувки ще галя аз мойто момиче,
тъй искрено и тъй чисто.
Защото до днес аз живях във илюзии, ...

Болни от любов с пленителна зараза
пламват чувства, порив най-велик
от искрена любов, искряща, вечна,
идва днескашният детски ранен вик...
Нежна ласка, детски малки длани, ...

Малкото Ко Те е вече ветеран, врял и кипял в живота, даже веднъж се загуби в гората, тъй че не се учуди на голямото огледало, като го видя, защото вече знаеше какво е това чудо. Малчуганът спокойно се приближи и застана пред огледалото, а отражението му от своя страна също толкова гордо се взря в не ...

Приятели добри
Момичета малки и дами големи,
госпожици вчерашни и днешни госпожи.
Момичета влюбени, сърцати и нежни,
красиви момичета и момичета вечни. ...

По спешност...
Сляла се със бурни ветрове,
с конски бяг до теб ще стигна...
Кротко спрях... Със счупени криле...
Пегас е храм... А в мен е само стигма... ...

>
>
>
>
> * * * ...

>>> Изплетох си шал
>>> от спомени.
>>> Но без ресни...
>>> стои незавършен.
>>> Ще ми подариш ли ...

Изпращам ти обич
по стихове.
Изпиваш ги жадно -
ненасита си.
Докосваш ме с думи - ...

тя беше
непоправима наивничка
не спираше да вярва
че ако каже честно
как точно си го представя ...

не падат звезди
и е светло
луната се прави на бяла
а знам че са сини реките
и бели ...

Когато ми каза:
"- Върви си, всичко е свършено!",
земята изчезна под краката ми.
Но аз запазих спокойствие.
Като вода в тръба ...