Contemporary authors work: literature, music, art etc.
393.5K results
Как искам
🇧🇬
Как искам да не виждам нищо,
безпътна в пътя си съдбовен да вървя,
как искам да не те обичам,
да си виновен без вина.
Как искам да не влизам в тунела, ...
Какво наричаме любов ?
Онова обвързване на двама млади,
несигурни в своите чувства и наслади?
А по-големите, нима те знаят всичко?
Пречупили крилете на любовта ...
Така ми каза ти. Думите ти сякaш успяват да продупчат бронираното ми съзнание. Не е защото ми липсваш. Не ми липсваш... или поне така си повтарям. Осъзнавам, че от теб остана само това. Спомени и думи.
Намразих те. Не можах да излъжа отново. Разкрих се. Пред теб бях отворена книга, а ти обичаше да ч ...
Привечер. Зàдуха. Въздухът не да го режеш - на залъци да го късаш. Бели градоносни облаци се кълбеха по небето, почнаха да се ръфат и от раните им като кръв потекоха светкавици. Студен вятър се понесе и преви дърветата.
Цветята се снижиха в поклон пред халата.
Спуснаха се съседите да изпреварят дъжд ...
Във бурното море на твойта страст
топя се като захар, без остатък.
И капка съм, превърната в "не-Аз",
с соления ти вкус до дъно слята...
Преливаща вълна - едно сме с теб. ...
Ти просто ще си моя слабост,
моят сън и моят блян.
Ако някога посмея да съм храбра,
то в ада ще ме чака най-топлият казан...
Чувствата ми - те просто избледняха, ...
Настръхвам, защото няма никой до мен, няма кой да ми услужи с малко топлина. Сълза се отронва и белязва лицето ми! Поемам дълбоко дъх, падам уморена, изтощеното ми тяло се свлича на земята, без сили да се изправи и да продължи напред... разяжда ме омраза и ярост. Поставям ръце върху изморените си от ...
Защо ли, апропо?
Тъмно е. Само някакви приглушени звуци се чуват от време на време. Влажно е, много влажно... задушавам се....
Светлина. Малка смърт.
Глътка въздух и няк’ъв изпосняк ме пляска по гърба. Плач.
И така – родих се... ...
Просъница
Спи дъхът ти в заплетените къдрици
на косите ми - корени от женски треви.
По детски спокоен си затворил ресници,
сякаш дом си заключил с милиони брави. ...
Почти еротично
Съдбата погледна недоволно в огледалото. Топлината през лятото ставаше нетърпима. Обърна небрежно страница от човешката история и се усмихна загадъчно и тъжно. Колко малко е нужно, за да бъдат щастливи и колко мъничко трябва, за да бъдат нещастни хората. Но как ú харесваше трепета на ...
ГРАДИНКАТА НА ЕВА
Макар че беше отрасла край морето, Ева много обичаше да рови земята. Всъщност „да рови” беше пренебрежителното определение на мъжа ù, който се дразнеше от това, че Ева иска непременно да си направи градинка в двора на село.
Винаги когато си идваха на село, Ева тичаше напред като ко ...
В последно време все по-често се убеждавам в следното, а то е, че нашата "мила" България е по-скоро мащеха, отколкото майка на своите чеда.
Ще се запитате, може би, какво ме наведе на подобна мисъл?! Е, ще получите отговор на въпроса си много по-скоро, отколкото предполагате.
Не сте ли се запитали, ...
Чувството на собственост те заслепи
и обърна всичко в нежеланата посока,
кой, по дяволите, ще да си ти
да и нареждаш като на ученик урока.
Поуката не искаш да извадиш ...
Вероятно от мен сте по-различни -
с привички странни, с очи на тюркоаз,
болезнено чувствителни в дните динамични,
на хиляди километри от мойто просто Аз.
За перо съм взела синята си химикалка, ...
Аз мога да бъда тази, за която си мечтал.
Аз мога да бъда тази, която нощем си сънувал.
Аз мога да бъда въздух, огън и вода.
Аз мога да бъда просто жена.
Аз мога сърцето си да ти отдам. ...