Хиляди стъпки, към хоризонта вървя,
а той все далечен остава,
хиляди пътища, обикалям света,
но сякаш все не ми се отдава.
Хиляди причини, търся значение, ...

Искам да изпия кладенец от мечти,
и докосна не друга планета -
непозната Вселена
да положа на някой Истински звезда,
и греят еликсирите на любовта. ...

Зловеща мъгла спуска се пак,
обгръщайки студената душа във мрак.
А там, в онази безчувствена пустош,
ти остава единствено да се луташ,
да тичаш, вървиш, да падаш и ставаш, ...

От дъното построих си стълба
и излязох на върха.
От калта създадох почва
и отгледах си цветя.
На света дарявах аз смеха, ...

С теб стоиме на еднакъв кръстопът,
с теб доскоро стаята делях,
в сърцето ми най-голям е твоя кът.
За теб най-много сълзи аз пролях.
Водили сме често безсмислени спретни, ...

Ах, вие, жени, дето все се оплаквате
от характера тежък на своите мъже,
вие знаете ли какво е никого да не чакате
вечер вкъщи да се прибере?
Вие знаете ли колко е празен ...

Тъй красива е
пустата жена.
Красива, красива.
С своите извивки
тъй те завладява. ...

Небето синьо аз поглеждам,
а в него - твоите очи.
Огнен поглед ме обгаря,
а с него - слънчеви лъчи.
Сърцето ми тресе се под ритъм лудешки ...

БЪЛГАРСКИ ЦВЕТЯ
Тази година юли беше дъждовен и необичайно хладен. И днес беше валяло. Около няколкото микробуса се суетяха пътници с много багаж. Болшинството бяха жени. Заобикаляха калните локви, мъкнейки с усилие тежките си пътни сакове и търсеха точно оня, в който трябваше да се качат, за да ги ...

Ша ти кажа, Маро, ама тайну.
Дън ни чуят унез шаврънтии.
Аз сига съм в Филибету, майна.
Не, ма, не... От кво дъ съ крия?
Снимът ма... Не съм издукарън. ...

На прощалния сонет диханието мъртво
в косите-строфи нежно аз оплитам,
на последен стих в думите безмълвни
сред букви голи, парещи се скитам...
... защото знам - мъртъв е поетът в мене! ...

Момичето с изгубеното цвете
е някъде в дъжда.
Нейната кристална плът
осветява разкаляния път.
Прекършва вятърът косите ...

Всяка година, всеки месец, всяка седмица, всеки ден, всеки миг… аз бързах -стремях се да надмина времето, да се състезавам с него, да усетя динамиката на надпреварата. Часовете отлитаха, всичко се изплъзваше толкова бързо и неусетно сякаш е било само сън. Всяка минута за мен беше ценна, всяка секунд ...

ПРИЯТЕЛИ, ТОВА Е РОМАН :) 3-8P
Бе месец Май, време за абитуриентски и абсолвентски
Едва прекрачила прага на офиса и в носа ù се вля обичайния мирис на хартия. Имаха навик с колежката Роза, която първа влезе, се отправя към прозореца, за да се освежи въздуха в бързо вмирисващото се помещение. "Сега н ...

В часа на червената вечна корида
раненото слънце към залез пълзи.
И сънища младата вечер заприда,
в бленуване тихо изтръгва сълзи.
Безлюден пред мене синее се пътят. ...

Кошмарно е да мислиш за миналите дни,
потънал във разруха сред жалки старини,
да чакаш чужда милост от нови времена
и някой щом почука, да бягаш за ключа.
Когато те потърсят от жалост, че си сам, ...

Хора...
Преминаващи по крайбрежната алея.
Чайки...
Над морето на ята се реят.
Пустош... ...

СЛЪНЧЕВ ВЯТЪР
Капан за слънчев вятър заложих.
В огледалото слънчев лъч улових -
то стана слънчево зайче.
Тогава заложих мрежи от сенки. ...

Продавам си душата – без пари,
за трийсет сребърника,
евтино я давам,
но счупи ли се, не, не ме търси,
продавам я, защото не поправям, ...

В забрава сте, вълшебни думи –
любов, романтика, мечти...
С подаръци,
с прилични суми
отвличат черните коли ...

Пренасищане
Какво още искаш да ти дам -
ограби ме, взе от мене всичко,
сега опустошаваш моя храм
и милост нямаш даже мъничко. ...

Студените неони светят
и боядисани жени
предлагат евтини късмети
от неживяните ми дни.
Надеждата ми като куче ...

Сега отново предаде ме ти,
остави ме сама,
заради нейните лъжи,
и отново болката усещам аз.
Подари ми най-прекрасния подарък, ...

С тялото женствена линия ваеш,
поглед премрежен, прибулена страст...
Сексът – това е, което желаеш.
Сексът. Там имаш ти пълната власт.
Голото тяло, изящните форми, ...

Първи юни
секс-игрички на промоция
за самотни майки.
+ + +
Жартиери от жици ...

Лайза казва е хубаво име
маргаритка след дъжд
листенцата изсъхват някак си
от само себе си
в оплетени мълчания ...

Влак
Златисто, притихнало поле, упоено в мека тишина,
навред затиснато от упорити облаци мъгла.
Пейзажът удивително спокоен, бавен,
не предвещава с нищо раждане на буря. ...

В редакцията плахо пристъпи млад мъж, нямаше тридесет години. Огледа секретарката, която упорито не вдигаше поглед от компютъра и се окашля.
- Имам едно предложение към вашия вестник.
- Слушам ви - отвърна сякаш компютърът, погледът на секретарката оставаше вперен в монитора.
- Все пак искам да гово ...

Поглеждат ме
две весели очички -
усмихнати и
златни слънчица,
прегръщат ме ...

(или осмисляне на ценностната система)
Горещ летен ден. В такива жеги, красавици бяха предавали Богу дух, ниви бяха изгаряли до последния стрък, хора, със сълзи на очи, бяха правили молебен за дъжд. Сигурно родовата памет беше проговорила у Георги и той изпитваше чувство на обреченост. Как иначе да ...

... и хиляди ще ги намираш,
и всичките са по-добри, нали,
ала кажи ми ще намериш ли такава...
за толкова объркани години...
без път и без посока да прости, ...

Тъжна луна над
града се спусна.
Огрявайки прозореца
мой. Самотен само
скитникът под него ...

Джонатан вървеше по пътеката към фабриката. В нея бе прекарал почти целия си живот, най-малкото тази част от него, която беше съзнателна. Баща му беше работил там и Джонатан беше израснал покрай всичките машинарии, които бяха живота на баща му. След това го беше наследил. Докато палеше втората цигар ...

Устрем
Тежък, мрачен дъжд валеше,
човек един на ръба стоеше
и взираше се с поглед празен в есента -
не искаше да е най-самотен на света... ...

Свръхчовешка сила да ти е подпора!
В три темела взидана с майсторска ръка -
и оттам ще бликна аз - като цвете гола -
и ще се целувам с цветната дъга.
Някой ще подмине - в друг ще светне пламък - ...

Стоя с незабравим поглед
по средата на моя живот
като огън.
Около мен
всичките ми спомени ...

Във внезапния свят
на моя просъница
проблясваш като
омайна звезда пътеводна.
Оставам със спомена ...

Минута мълчание за тези,
които поради небрежност на шофьора загинаха.
Минута мълчание за тези,
които край Ямбол тъй нелепо си заминаха.
Минута мълчание за техните души, ...

Изглъхнали пространства -
наште устни...
И думи-ветрове.
Но няма бряг!
Очите ни са кораби, ...