През есенни поля вървя,
на всяка крачка се оглеждам.
И само залезът разбра,
че търся стръкчета надежда.
Последните лъчи събра ...

Изгубих всичко, а дали,
изгубих го, или го разпилях,
навсякъде, където съм била,
навсякъде, където спрях...
... Дори за малко, и за бегъл спомен само, ...

Поробено човече
Живея в истинско измерение,
убих егоизъм и суета,
пред никого не правя поведение,
никому нищо не дължа. ...

Бях учителка по руски език. В часовете пеехме, играехме на театър, провеждахме конкурси и викторини... За награда купувах на децата картички от руската книжарница (днес Американски културно-информационен център). Някои предпочитаха картичка пред шестицата. Сега разбирам, че съм използвала „интеракти ...

Бъди
Недей тъжи.
Недей тъжи!
Животът пълен е с лъжи.
Но ти бъди! ...

Някой ритна рижавия котарак на прага и крясъкът му заличи хвалбите
на онези,
вляво.
Като лице на влюбена жена е гладка водката
и точно като нея се опулва на мъжете, с бялото. ...

Тази нощ...
Луната е пълна
... измислица.
А звездите ги няма.
Тази нощ... ...

Събудих се със страшната мисъл,
че днес сме щастливи, а утре ни няма.
Защо да живея живот без смисъл,
една безцелна игра разпиляна.
Бях робиня на себе си, ...

Ще идвам във съня ти,
нощите ти ще превземам -
нежелана и нечакана,
неповикана, нахална...
Ще идвам в тишината, ...

Да ме загърнеш в прегръдки как бленувам,
под устните ти жарки пак да се топя,
от твоя огнен поглед да избухвам
и да изгарям в омаята на любовта.
Да ме владееш с чувство най-красиво, ...

Влюбих се в теб.
Сега те обичам.
Намразих себе си.
Защото не мога да те имам.
Не съм те виждал дори не съм чувал твоя глас ...

Имало едно време... нали така започват всички приказки?! Та някога в едно царство, в едно господарство живяла една принцеса. Тя се казвала Хубавка. Не че била чак толкова хубава, ама нали знаете, нашето гардже си е най-най. Та Хубавка расла като в саксия, без грижи и неволи и вярвала в чудни, смели, ...

Bob Marley-she's gone
My woman is gone (woman is gone), my woman is gone (woman is gone).
She had left me a note hanging on my door:
She say she couldn't take it, she couldn't take any more.
The pressure around me - just couldn't see; ...

On va faire tomber tous les murs Entre l'amour et puis l'amour Comme un retour vers le futur Comme un premier bonheur du jour Ressusciter l'espoir le plus fou C'est comme un cri qui hante en nous Mépriser l'arrogance Faire parler les silences En mots plus doux, plus tendres Aimer ceux qui dérangent ...

ЗЕМЯТА НА ЧОВЕКА
Тази необятна, а всъщност толкова малка земя,
е приютила човека от незапомнени времена.
Тя е убежище временно на всяка учеща се душа,
за да узнае всемира, живота и любовта. ...

"Ако хвърлиш зърно в земята и то загине,
то ще остане в земята, а ако ще живее -
ще даде много плодове."
Евангелие от Йоан
Ръжена ми е душата. ...

От думи изхабени уморен,
от блясъка, навън подтичващ,
на злоба жалка в мрачен плен
не се оставяй, а си свиркай.
И дните със усмивка запали ...

,,Приказка за невъзможността"
- Това е невъзможно! На любовта ти не ù е писано в книгата на Съдбата да стане реалност - казала Причината на Страдащия мъж.
- Това е безразсъдство да си мислиш, че любовта ти някога ще бъде споделена! - посъветвал го Опитът.
- Това е безполезно да се измъчваш и да вярв ...

Днес да плачеш не е модно,
от камък да си, да!
Сърце да имаш не е изгодно,
все някой ще го нарани.
Пътуващ влак ти е сърцето, ...

По „Gittikçe artıyor yerçekimi..." - Azis Nesin
С времето
земята ме повлича
надолу
надолу ...

Не.
Не искам да бъдеш различна.
Различността не променя.
Просто искам да бъдеш жената,
дето мен ще превърне в ...

Заобикаляйки погледа на истината,
не прави и околните слепци.
Искреност - замъглена отдалеч,
липсват, сякаш вече ясни сини очи.
Сграбчени от пресилено мислене и изчисление, ...

На кръстовището на улица Де Завала и магистрала # 10 в Сан Антонио се намира едно стълпотворение от големи магазини, където често убивам час-два. Най-забележителното нещо е паркингът на HEB, веригата хранителни магазини, основана в Сан Антонио и изтласкала от родния си град всички възможни конкурент ...

Търси се Търси,
тъй като няма палми
и коктейли.
Как да намеря Търси,
след като Намери ...

ЧОВЕКЪТ ДО ТЕБ
Човекът се лута в тъмна гора
и търси да зърне лъча светлина.
Той бродил през многото векове,
но все се питал как и накъде. ...

Днес се прибирам. Вървя към къщи. Пресичам на светофар на зелено. Правилата обаче не важат за всички или... може би има далтонисти. Човек с черен мерцедес и тъмни стъкла реши, че няма нужда да спира на червено и с продължително свирене мина с висока скорост покрай всички пешеходци... Тъжна работа! П ...

Денят тъгува -
дълъг и самотен...
Но чу отнякъде
гласа ти
и осия ме ...

Пещерата на душата
Вървяли хората, вървяли
и изведнъж на пътя си се спряли.
Пред тях една огромна пещера видяли.
Хората се безстрашили ...

Фолклорна група "Иглика" - гр. Маджарово - 2007 година
ръководител: Румен Христов - Акордеон
Васко Спасов - Гъдулка
Вокали:
Станка Петрова ...

Женщине из г. Вичуга
Я вас обязан известить,
Что не дошло до адресата
Письмо, что в ящик опустить
Не постыдились вы когда-то. ...

Цветни улици. Нощ. Светлина.
Звън разпилях в тишината.
Аз съм скитница на тази земя.
Свободна съм. Родих се от вятър.
Пътувам. Препускам. Летя. ...

HEAVY * METAL * ROCK

Дали животът е странно и сложно нещо, или е нещо толкова простичко и съвършено?! Не, съвършено едва ли и не мисля, че всичко е толкова елементарно. Да, лесно е да се носиш по течението с попътен вятър. Но противопоставиш ли му се, става сложно. А това е всяко едно „Защо?”. Всяко следващо „Защо”, кое ...

Колко тежи душата? Няколко грама. И по-точно толкова, с колкото олеква човешкото тяло след смъртта. Не помня точно колко, но не беше много. Напоследък усещам душата си натежала. Не знаех, че тъгата тежи. Не знаех, че съмненията, объркването и полуживите мечти тежат.
Казват, че тъгата е мъдрост. Вярв ...

Обичам те
Обичам те, когато си със мене,
впил поглед нежен в моите очи.
Когато ти усетиш, че пленена,
оставяш ме със своите мечти. ...

Защо ми се случва всичко това,
защо трябва да страдам така?
Защо не може малко да ми потръгне,
защо трябва животът ми в мъка да се превърне?
Не мога повече така, ...

Малките часове… Часовникът на стената беше спрял преди ден – два и когато си го навих, отново не го сверих. Искам да си се чувствам извън времето. Тук, в моята стая, в която премина огромна част от безумно дългия ми и меланхоличен леко скучен живот.
Сега си лежа в леглото, имам половин свита цигара ...

В живота всеки е самотник,
ковач на своята съдба...
И няма бряг за тази самота...
За един живот едва започващ,
едва зараждащ се, а предрешен, ...