Не слепвай със омраза
парчетата на моя нов живот.
Омразата горчи - не си я вкусил даже!
Пожелай ми само слънчеви дни.
И късмет пожелай ми. ...

Вече сме в новата година
и сменихме с нов живот календара.
Бях посадил дните си в градина
и сега осъзнах, че аз съм градинарят.
И ще си поддържам градинката красива; ...

,,А ако можеш да обичаш още,
ти погали ме с топлата ръка
и идвай често във съня ми нощем,
ще съм щастлива пак така!,,
Rumi Ljakova ...

От днеска дигнаха пак и парното и тока.
(Ще се лишаваме от нужди всекидневно)
Ужким смеем се, а плачем – суматоха...
Как ще преживеем тъй мизерно?!
Данъците вдигат – депутатско хоби, ...

Песен на славей
зимата ще прогони.
Слънце ще има.
Ти си моята пролет –
сърцето ми затопляш.

Ти ли си този
на масата в ъгъла
пред недопитата чаша коняк?
Как?...
Сам си... ...

Засвири нежно фината китара,
с перо опита ти да ме докоснеш.
В сърцата ни онази болка стара
за кой ли пък тогаз ни омагьоса.
... И аз съблякох бялата си риза. ...

Баба Зима вън зашета
и постели сняг дълбок!
Скачат сивите врабчета
да се стоплят - скок-подскок.
Кокошинят се, треперят, ...

Не винаги краят е ново начало,
не винаги след дъжд изгрява дъга,
не винаги сърцето остава си цяло
след безконечната тъга.
Не винаги времето лекува, ...

Тихият отлив е винаги по-безболезен,
от дългочакания безнадежден прилив
Вантала
Продадох те, Ашвак,
продадох те. ...

Стоях срещу теб и те гледах.
Спокоен. ПривЕтлив. Красив.
Във стая със строга наредба.
Един домакин, тъй учтив!
Очите ти - топли и нежни. ...

Есента със нас флиртува,
подсвирка с вятър на уста.
Навярно идвайки, хитрува,
обречена на студ и самота.
В златиста локва се оглежда. ...

Човек опитва първо със очи
и после търси влагата със устни.
Преглътне виното – и помълчи,
преди до себе си да го допусне.
Отсетне тръгне разговорът, тих, ...

Въображаемото око на въображаемия наблюдател се намира на около 30 метра над Околийската Околия, а във въображаемото ухо на същия тоз въображаем наблюдател отеква единствено воят на вятъра. Не след дълго на въображаемият наблюдател му стана студено на въображаемата му наблюдателна позиция и въобража ...

Разочарование. Сама съм...
нощта е дълга, ти отново ме уби...
страх ме е да вярвам на тези очи,
страх ме е да живея с мечти...
Студено е. Треперя... ...

Аз мога думи хиляди да кажа,
с глас сподавен в тъгата да ги изрека,
но няма да престана да мечтая
за радости безкрайни по света.
Аз искам светлина навред да има ...

Суетите на пролетта предаваха последното си жизнено дихание в жилите на все още търсещите човешки същества. Лятото не се и опитваше да се налага. То знаеше, че го чакат за да полудуват под сияйните лъчи и топлите му нощни сенки. Две личности – подвластни на сезонните влияния и собствените си терзани ...

Самота, чувство обвито от скръб и немощие.
Слабост, която превръща и най-силните в безпомощни души. Колко нощи вървя сам и поглеждам в чуждите къщи в студената тъмнина и ще видя две прегърнати тела в нощта. Но винаги отминавам. Търся топлина, която да стопли изстиналата ми душа.
Топлина, това се нам ...

Подай ръка да те докосна сляпо
и жаден за размиващи се страсти,
бъди до мен, когато никой нямам,
обгръщай ме с фалшивите си ласки...
Защото знам, че няма да те има ...

Знам ви всички реплики -
не си губете с нови думи времето.
Всяка от тях е причина,
дори на нови погроми е семето.
Когато всеки се опитва да пише ...

По вечерно на кея
По вечерно, не, да се чудиш недей,
и ми вярвай, макар да съм глумав,
не съм те забравил, кой пред теб не немей,
ще те чакам - на кея на Дунав. ...

Да те моля ли?!
Страх ме е.
Не, не да те помоля.
А, че ще ме спреш.
Вярваме, че правиш чудеса, ...

Черното слънце зад облаци гъсти
гледа сърдито монах как се кръсти.
Зад маска на вярващ, в душата - грешен
упорито се моли на дух неизвестен.
Как вяра намира в икона бяла? ...

С усмивка те събуждам всеки ден!
И утрото дарява ни с любов,
с нежност, с топлина...
За мен си всичко ти,
живот, изпълнен с красота! ...

Чухте ли звън на шейна?
Екнат пиратки навън...
Смесват се пепел и сняг.
Тръгна си Старата. Тръгна си...
И подир нея... Несбъднати ...

(мое МНОГО старо стихче, написано без да го разбирам, сякаш продиктувано от някакви странни сили - за да придобие смисъл днес и да го разбера)
Не плачи за мен,
от сълзите ти боли
ме - по-добре ела
и удари ме: ...

Поемам
пътя към реката -
към моето
бленувано щастие.
Къде отивам? ...

ОСТАВИ СИ САМО СПОМЕН
Извръщам поглед настрани,
не смея даже и да те погледна...!
Очите ти... препълнени със сълзи,
сега те моля да извърнеш! ...

Дарина се свести на един стол, а пред нея стояха двете момчета. Единият (който би трябвало да бъде въпросният Яни) седеше на леглото, а другият, високо и атлетично момче с лице на пластмасов манекен, се бе облегнал до вратата. Двамата все още държаха дискетите в ръце.
Щом тя отвори очи, те я изгледа ...

Колко безкрайни нощи
себе си търсих още
някъде не във мене,
някъде в друго време.
Колко дни и години ...

Питам се...
съдба ли е това,
или илюзия красива?
Ако
се заблуждавам, ...

На леглото нежно ме сложи.
Твоя съм – люби ме!
Изгори ме в твоите очи,
искай ме, вземи ме!
Във чаршафи от сатен ...