Кората на дървото се напука.
От студ, а може би от скръб?
Луната мълком стича се в олука,
отместиш ли я - зее празен кръг.
И нищото прегръща самотата, ...

Аз гледам облаците бели,
и сякаш че пътувам.
Летя из белите дантели
и чудя се дали сънувам?
Слънцето щастливо ме поглежда. ...

Сърцето ми е циганско. Душата също.
Една магия в мен крещи от страст.
През теб минавам, като в тиха къща,
да събудя с крясък топлия ти праг.
Сърцето ми е циганско и носи песен, ...

Аз нямам нищо.
Нищо освен себе си!
И думите, които пиша...
не са мои. Те са на душата ми.
Аз не чувствам нищо. ...

Не може без любов
(песен)
Слънцето изгря,
над моя тъмен дом
за моя ден изгря. ...

Знаех си – ще се разминем.
Къщичка, песен, легло.
Ще се разплача – до синьо.
Ти ще потърсиш весло.
С надежда да го преплуваш ...

„преди да се сгъне в кутии
до раните си
за които не пишеше никога”
vitaniya
**************************** ...

По пътеката, водеща към плажа, се задават
момче и момиче, хванати за ръка,
толкова млади и толкова влюбени,
не могат да откъснат поглед един от друг дори за миг.
Природата също е на тяхна страна - ...

Думите са звуци
или букви подредени.
А какво са
мислите в очите…
Те не могат да се чуят, ...

Тъкмо към края на битието,
в първата сряда от есента,
някой покани ме нейде, където
още не беше ми стъпвал крака.
Беше красиво, беше ужасно - ...

ПЕТЪЧЕН ВЛАК
Като старото махало
на прастария Фуко
днеска ни се е отдало
да клатушкаме око. ...

Той застана на прага на черната порта и се замисли. Как бе стигнал дотук? Какви небесни сили или човешки приумици го бяха довели тук, на края на света, и го бяха захвърлили сам срещу неизвестното? Зад тази порта се криеше всичко това, за което той бе копнял и се бе борил цял живот. След като я отвор ...

Напоследък във фирмата Инженеринг-Космос бунгал, ставаха невероятно странни неща. Преди два дни плановичката Глория просто излетя от кабинета на директора Карабойчев и се намери в прегръдките на Янев, който стоеше наблизо. В първия момент тя се уплаши. След това хвана главата си с две ръце и прихна ...

Вчера спрях се до една старица -
слаба и съсухрена женица.
- Как е ...? - я запитах.
Без да чака,
мъката си, през сълзи, изплака: ...

Тишина. Слухът ми долавя единственo собственото ми дишане. Студено е и виждам как дъхът ми се разтваря като мастилена капка в чаша вода. Правил съм го безброй пъти, правил съм го навсякъде това тренирано откопчаване на колана и разтваряне на ципът на дънките. Механично движение с цел да се освободя ...

Какво има зад небето
Денят беше ясен и слънчев, а небето кристално чисто и светлосиньо, обаче времето бе зверски студено и затова Ко Та Рак зяпаше през прозореца, а не припкаше навън.
- Какво ли има зад небето? - помисли си на глас той по някое време.
- Още небе - измърмори в просъница Но Щен Вълк, ...

Нищо човешко не ми е чуждо -
нито болката, нито радостта,
но вече просто нямам нужда
от всички тези глупави неща.
Сърцето си от тялото изтръгнах, ...

Чрез къшей облак,
чрез една прашинка,
чрез глътка въздух,
капка светлина,
в един случаен ден, ...

Като тъмна сянка аз при теб ще долетя
и денем слънцето с катран ще оцветя,
за да изтръпнеш в ужас ти от мисълта:
"Колко черна след това ще е нощта?"
Съвестта ти в океан от сълзи ще се дави, ...

Казваш, че съм ангел
и не знаеш откъде
при теб съм долетяла.
Но красотата моя
е като острието ...

Усмихни се, прекрасно момиче!
Стига вече сълзи...
Нека блясъкът в очите ти
да е само от мечти...
Нека слънце да огрява ...

HEAVY * METAL * FOREVER

БЕЗУСЛОВНАТА ЛЮБОВ
На пръв поглед твърде съблазнителна, защото това е божествената любов. Оная, съвършената, за която свети апостол Павел говори на коринтяните, оная любов, която "дълго търпи и е милостива, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразня ...

И когато понесе я буйна
пролетна вода,
придошла от планински усои,
Тя...
по реката се спусна стремглаво. ...

Животът си върви все тъй, няма да се промени.
Едни и същи сме хората - туй е то!
Няма ли надежда за нашите души, черните?
Покварени сме ний,
затъваме в калта. ...

От последната ни среща
мина май година вече.
Кой за нея да се сеща?
Толкова вода изтече...
Но на горската поляна, ...

ЩЕ МЕ НАМЕРИШ В...
... краткото затишие пред буря,
ромона на извора лъчист,
багрите на пролетната утрин,
шепота на есенния лист, ...

Легло от рози е застлано
в стаята, изпълнена със сумрак.
Леглото чака своите стопани,
тела да преплетат в горяща, дива страст.
Това легло с червени рози ...

"Ваше Благородие, Госпожа Удача,
для кого Вы добрая, для кого иначе"
Б.Окуджава
Криеш се някъде. Предубеждения.
Несбъднатост има ли, оставаме слисани. ...

Когато те видя
да идваш към мен,
сърцето ми трепва,
ще хвръкне.
Затварям очи ...