Колко объркан е понякога животът! Объркан от много лъжи, болка и омраза.
Объркани са и взаимоотношенията ни с хората, които обичаме. Колко нелеп живот живеем понякога...
Лишен от капка смисъл, но все пак - живот!
Колко мечти има, които си остават само мечти, но без реалност...
Те се изгубват малко п ...

Мечтите – това са пътищата към по-добро бъдеще или пълен фарс на човешкото съществуване...
Мечтите - за някои са спасение, за други - фарс. И колкото повече пъти се опитваме всячески да се измъкнем от горчивата действителност, толкова повече страдаме - защото мечтателят е един наивен глупак... Ведна ...

ДЕБЕЛИЯ ПОЕТ
На ляво трудно се обръщам
и после пак така на дясно,
в последно време повечко похапвам
и сега в леглото ми е тясно. ...

Продадох тялото си, не душата,
загубих страха в сърцето,
но не и смеха на лицето.
Държиш във своите ръце малкото голо дете,
опипваш гърдите в тях не бие живот ...

Измисляйки си идеал,
те правят се на твърде интересни
и говорят за потенциал,
покриващ техните претенции.
Бяха някога наречени критици ...

Тих ветрец,
сама скала,
сенки две,
лунна светлина...
Устни слети ...

Като музика капе дъждът,
във пързалка превърнал площада.
Аз те чакам, а как ме щипе студът,
заледява ме без капка пощада.
Със шушулчени мигли трептя, ...

Животът неусетно минава
и сълзите бягат в тишина,
тогава ти тихо застана
и ми подаде ръка.
Целуваше устните нежно, ...

Когато се превърна във кошмара,
от който нощем се събуждаш;
когато всички снимки стари
изхвърлиш - че не са ти нужни;
когато се опиташ да се скриеш ...

Слънчо Слънчев се събуди
и очичките отвори.
Време е да се потруди -
светлина запали горе.
Пи си млякото горещо, ...

Когато се влюбих във слънцето...
ти пазеше ме да не се изгоря.
Аз съм себе си... когато съм теб!
Нежна симфония... докосва...
Заспивам спокойна във стаята ...

Очите на бездомния са пусти,
вглъбени във глада на всеки ден,
мирише на обречност и денонощие,
не помни щастие, а само светлосенки.
Яде бездомният трохите на съдбата си, ...

Зелено жито, морни хора. Жълто поле, палещо слънце. Ясни очи, ясна песен. Леден вик, свъсени лица. Червена забрадка, червена кръв. Мило лице, стъклени очи. Морни хора, тежък труд.
Тежък живот, лека смърт.

"Преди"
Понякога си струва да живееш,
да дишаш, да усещаш слънчевите ласки,
с очите си за красотата да погледнеш -
света във целия му блясък. ...

Времето мъдро капки мигове лее
и в потоци часове бързеи събира,
с устрем към реки от дни да прелее,
в море на години прилив разбива.
С течение бурно към вечността ...

Преливай! Аз не те виня,
че търсиш чуждото корито.
Не мога теб да задържа
до мен. Насила? - не опитвам.
Тя, любовта си има вкус, ...

Есенни листа
Падат есенните листа
Дъждовни капки удрят в прозорците
Тъжно е на моята душа
Не чувам гласовете на птиците ...

"Слънчице" беше началото. След това стана заглавие на албум. И заглавие на филм - "Слънчице при бате Емо" (Димитров). Музиката на тази песен е на Теодора. Аз помогнах само в припева и аранжимента.

Студентски Протест
Да кажат своята дума
студентите решиха.
Писнало им
от разтягането на локума, ...

Песен
... когато пеят, чучулигите са безсмъртни.
народно предание
Палещо лято с миризма на жито.
Примамлива небесна синева. ...

Не зная
накъде вървят нещата,
нито откъде са тръгнали.
Всичко прекалено
загуби формата си. ...

Уплашен, замислено смутен стоиш
и чакаш страшната присъда...
Засрамен от постъпката, мълчиш...
... идва и лекичко пристъпва...
Осъден след това, ставаш и тръгваш, ...

Когато си с друг, а чувстваш се сам.
И всичко е някак привично.
“Какво си ми дал?” – “Какво да ти дам?”
Мълчание. “Просто обичам те.”
Обичаш ме, да. Но не като вчера. ...

Тя му каза, че мрази нощта,
защото от нея го граби.
Той отвърна с плоска шега:
И на двете по мъничко нá ви.
Тя му каза... прихлипа мечти, ...

МОЛИТВА
Раздай, Господи, на всеки по нещо!
Дори за мен да не остане нищо.
Все така вярвам в тебе горещо!
И греховете си сам ще разнищя. ...

Отново онази стара,
изтъркана, скучна,
омръзнала на душата (до болка) песен...
На сцената на Живота.
Сценарият написан е тъй, богато и широко... ...

Ти вече не си онзи мъж -
страхлив,
несигурен,
неуверен.
На когото животът неведнъж ...

Дълъг път извървяхме
хванати ръка за ръка.
Във времето следите си оставяхме,
които не отмиваше дъжда.
Усмивки валяха над нас, ...

Нашият свят... дим от цигари
празни бутилки от ром и коняк..
Някой неволно детето удари
кражби, тревоги сред късния мрак...
Училище празно - звънецът удари, ...

Видях го. Ама съвсем случайно. Докато избирах плодове, докато ги подавах да ги премери продавача, докато плащах - така, някак случайно, главата ми се завъртя надясно, клепките ми трепнаха и очите ми се фокусираха в неговите.
Той също ме видя. Ако беше книга, тук щеше да е написано: „ Той впери погле ...

"На гроба ми не идвай ти,
не ще съм там!"
На рождения ти ден
пак на твоя гроб ще ида.
Там ли си... не ще си с мен. ...

Краката ти едва докосват земята. Понякога се чудя дали креслото е твърде високо или все още си само на три. Когато вечер присядам до краката ти, а клепачите ми се спускат над очите, а аз опитвам да ги спра само за да чуя поредната ти приказка, имам чувството, че си ей толкова голям, и знаеш всичко, ...

И съм
И цяла съм.
И бяла съм.
На сняг по билото приличам,
на планината, по която ...

Стихийно в мен
се разливат съмнения,
търся себе си
в стъклено кълбо...
Съборена е крепостта ...

Избягах, но се върнах...
За да ти помогна,
но ще си отида пак.
Когато ме повикаш, аз ще дойда,
ще се опреш на мойто рамо, ...

WE VIE
The rain that falls
Over me at tide
Replenish you
Sustinence we vie ...

"Broken Strings"
Let me hold you for the last time
It's the last chance to feel again
But you broke me now I can't feel anything
When I love you ...

Животът е прекрасен!
Нищо, че често не е ясен!
Той понякога ни удря в гръб
и все вървим по неговия ръб,
въпреки че често е ужасен, ...

Януарски сняг.
Опушен от комина котак
се къпе в него.

I'm not a perfect person
There's many things I wish I didn't do
But I continue learning
I never meant to do those things to you
And so I have to say before I go ...