В тихия залез на безпътни дни
звезда вечерница ми тайна откри,
недей се вълнува, недей тъжи,
животът е много стар и пълен с лъжи.
В младост те смайва с любовни мечти, ...

След всяка болка остава разстояние –
една протегната, изстинала ръка,
едно заседнало в сърцето покаяние,
една заплакала, прозрачна тишина.
Един изтъркулил се и предрешен миг, ...

С мойта обич ти не се гаври,
че утре с твойта някой ще се гаври.
От гаврата, повярвай ми, боли
като помана в най-очакван празник.
Недей облича чувствата в лъжи! ...

Белязана с 13
Фатално. Не!
Благодаря.
С първа глътка
вдъхвам обич. ...

ОРИС
На майка ми
Севернякът бавно носи,
почернели от вина,
натежалите въпроси... ...

След нощи, празни като скитане
и толкова незрели пълнолуния,
след гладно време хляба по водите
е любовта, завърнала се в думите.
След дългата зависимост от време, ...

Пътуване
"Помъдряваш" - ми каза Раздялата.
"Оглупяваш" - прошептя Любовта.
"Разпиляваш се" - буйстваше Разумът.
"А сега накъде да вървя?" ...

Копнежно!
Омайнице,
ти - снежно бяла,
какво ли още
в мен не си видяла?! ...

Сега те плачат
и плащат
за истината,
в която са удавени...
Те са направени от плът ...

Ето, късно през нощта е
и пак заспивам в самота.
В душата ми е празно както досега.
Къде си ти - да стоплиш моята душа?
Нима не знаеш, че без теб ...

Нима Ти, девойче,
от сън вековен се събуждаш?
Нима болката спря да те боли?
Сърцето още ли в ковчега си стои?
Душата още ли в Ада мъчително гори? ...

За миг поспри, недей си ти отива,
моля те настойчиво, без глас!
Остави ме, нека те погледам,
да ти се порадвам с поглед аз!
Цяла вечност няма да те видя, ...

Душата ми разбита...На парчета.
Сърцето ми разкъсано...На части.
Опустошена съм напълно...Сълзи
се стичат от очите ми нещастни.
Аз нямам сили вече да се боря. ...

Помниш ли, когато тръгна,
побързах аз да се обърна,
не те възпрях, не те и питах
"кога", "защо", прикрих сълзите...
Побързах в някаква посока, ...

Внимателно ме изряза от картон.
Нарисува ми очи, носле и усмихната уста.
На главата ми постави кичурче от своята коса.
Уши ми дрешки и мънички обувки на краката ми обу.
И когато свърши с мен, си отиде без дори да кажеш чао. ...

РАЗМИНАВАНЕ
трета част
- Все някой трябваше да се сети за другия - продължи с игрива лукавост невъзмутимият тембър на гласа му. - Няколко пъти звънях у вас, но те нямаше - каза той, за да изкупи вината си.
После се облегна с въздишка на стола и започна да я гледа внимателно, като се стараеше усърдно ...

Давам ти сърцето си,
пази го, то е твое.
Пази го силно,
защото без него съм сянка.
Пази го с топли длани, ...

Сватбата Ви май била е скромна?
Ти сам си пожелал така... а тя...
какво да каже, няма власт над твоята душа.
За нея щастието е, че ще те грабне
от такива като мене без халки. ...

Животът беше една красива игра,
в която ти и аз играехме без да се замисляме!
Но когато се влюбихме един в друг,
тогава животът спря да бъде красива игра!
Ти и аз бяхме толкова щастливи, ...

Печеше баба хляба в пещта.
И сякаш щастие мяташе с лопата.
А после мъдростта си завеща.
Останах сам с истината непозната.
И грабнал лук. С комат в торбата, ...

Пътят ме връща към старата ми къща,
към родния град с готини приятели,
весели купони в градските салони.
Пътят ме връща към отминали нощи и дни,
но без тъга, с любов към всичко, което ни направи, ...

Лежа на мократа трева.
Впил съм пръсти във пръстта.
Вперил поглед във нощта,
гол съм, само по душа.
Господи, това е свобода. ...

Какво ли става? Всичко се повтаря.
Така ли ме наказа таз съдба?
Нали те бях превърнала в забрава,
защо отново се яви сега?
Усещам как присъстваш във деня ми. ...

За теб
Ти ли си момичето,
което наричам най-добра приятелка?
Ти ли си момичето,
което ми подари любимата си фланелка? ...

Ден като ден.
Отново си в мен.
Дрехите лежат изоставени на стола -
опитах се да те съблека.
Вряла вода се стича по тялото ми. ...

Вървя мълчаливо без посока и цел,
сякаш някой всичко от мен е отнел.
Къде отивам? Никой не знае!
Но всичко в мен ридае!
Моля се да не ме разкъсва сърцето ...

Не разбивай сърцето ми,
защото теб ще те заболи,
сега само аз те обичам,
но ще ме обичаш и ти.
Трябва ли да ме нараниш, ...

Ще танцувам за теб,
а ти ще ме гледаш,
ще поглъщаш извивките мои
със жадни очи -
ще усещам дъха ти обсебващ, ...

Не искай ти от мен да те забравя,
след като съдбите ни Бог свърза в една.
Всичко в мен желае мъжа в теб
да ме направи своя истинска жена.
Копнея да остана всичко за теб, ...

Светът бе шарен, но уви,
в пепел е сега - горчи.
От очите текат сълзи
по отминалите дни.
Сърцето не е от камък, ...

Там - високо, сред простора
на хълма, до гора вековна
една душа, във урна свита
живее и покоя дири.
Тя цялата е огнен пламък - ...

Със себе си се занимавам.
Навремето бих бил низвергнат.
Днес медицината признава,
че тъй се разтоварват нервите.
Към теб дори не е нечестно - ...

Седиш, сама пред лунна светлина,
чакаш мен, обляна от тъга.
Чакаш деня, с мечта, сама,
не съм до теб изгубен в света.
За мен музика, твойте лъчи, ...

Дали да излъжа?
Дали да вляза в светлината
и като нощна пеперуда да изгоря?
Дали да приема целувката ти
или да стоя сам, гледайки те отдалеч? ...

Почука се гръмко на вратата. Мария остави цигарата в пепелника. Беше се събудила преди минути и пиеше сутришното си кафе. Затова и беше още по пижама (розова като мечтите й). Наметна набързо халата си и се запъти към вратата. Чудеше се кой нарушаваше съботното й сутрешно спокойствие.
Пред входната в ...

Пред мене празната стая.
На стената лик пожълтял.
Кой е човекът, не зная,
не зная и как е живял,
но знам, че герой сигурно бил е. ...

Според Римското гражданско право
(архаичен, мухлясал закон)
и според христианските нрави -
съм жена ти. ( По древен шаблон.)
Имам правото, точно „де факто“, ...

Забравен храм. Потънал в прах олтар.
Човешки глас не помнеше амвона.
Под купола седи свещеник стар
да пази чудотворната икона.
Пазител и най-строг съдник била - ...