Без да спира в мен вали
дъжд от вяра и любов...
Но понякога боли
от излишък на добро
и надежда всеки път ...

На синчето ми
Обичам фрази сложни да изказвам:
- А-ууу, ау-ааа и а-гу!
Без зъбчета е мъчно да приказвам,
но говорът за мен не е табу. ...

- Нямам думи! - възкликна безработният речник.

Изградих... от мислите стени,
в тях покълнала отново ще се скрия,
бягството... отблъснато крещи,
с обичта... душата ще завия.
Ще заровя... "незапомнени" следи, ...

Малки пръстчета по платното рисуват –
творят красота.
Душите – бели платна,
за изкуство копнеят и плахо римуват.

Когато в твоя свят
се връщам -
все за кратко.
И преболява в мене радостта.
А времето притиска ни ...

Тичам към себе си,
препускам,
чувствам се жива.
Препъвам се в себе си,
падам ...

> Отново се събуди посред нощ. Сънят си отиваше толкова бързо от клепачите му.
> Стана, навлече нещо набързо и започна да рисува.
> Ръцете на малкото момче се движеха плавно по платното с такава лекота и гъвкавост на китката, сякаш вятър се криеха между дланта и четката. От време на време, творецът ...

Подобно Луцифер с едно око
ме гледа фарът и ми се присмива. Ив. Т.
Но фарът е с едно око. Не вижда,
че споменът е сбъдната реалност -
отново разрушеното съзижда ...

аз съм разсейка на тумор
в ума му
и стигам
до всичките
центрове ...

Искаш да се променя,
да бъда кукла, която играе
по твоите правила,
без да смее да мечтае.
Искаш да ме изгладиш, ...

Животът е бял за стихове нови,
опръска и теб той отдавна с греха.
Направи възмездно красиви окови,
изля своя восък в душата смеха.
Огря като свещ във малката яма - ...

А днес ми се обича...
Така ми се обича...
Tака ми се прегръща... сгушена
някъде в някого
без студа от раздяла и нямане. ...

Дребна душица
Една дребна душица се събрала с друга дребна душица.
Родили си мижитурка...
Подарили свободата на една дребна душица.
Свободата я смачкала... ...

Животът е план и игра,
и няма в него правила!
Играй си играта докрай,
обичай и обич раздай!
Заринат ли те лъжи, ...

Сълзи плавно, изстрадани се стичат...
и търсят очи, които обичат...
Къде си, любими?! - питам се в мрака...
Сърцето тъжи, не иска да чака...
Вятър полюшва измръзнали клони... ...

САМ ПОД ДЪЖДА
Ти ми разби сърцето, мили -
пропиля всеки наш шанс.
Живя в моя свят със илюзии,
но в своя се върна сега. ...

Такава нощ... не се повтаря,
любов, и нежност, и мечти.
Жарта в камината догаря,
пак съмва се, гнездят искри.
Но здрачът, да, е благодатен ...

Нали знаете стария виц за един, дето казал на жена си: "Скъпа, имам една надежда..." Пуснал тото човекът. „А аз пък, да ти кажа, си имам един Петров..." И станала белята.
Та и мойта... Вицовете откъде са, мислите? От живия живот, разбира се.
Прибира се моят от работа и:
- Жена, имаме си нова колежка ...

(вдъхновено от поезията на Балчо Балчев
и прозата на Никос Казандзакис)
Здрасти. Как е при теб, Сатана?
(Все на Господ и син му налитам...)
Не успях да отгледам злина, ...

Късно е за ново начало.
Късно е за теб. Във новата година.
Късно за нас. Във времето спряло,
не мога да те върна. Всичко отмина.
Дори да те искам. Е късно. ...

Това е само една суха тема без никаква обработка. Въпросът е какво бихте направили от нея. Песен, инструментална пиеса или да я завърша така? Благодаря ви предварително.

В даскало студено е сега,
оле, замръзна ми г*за!
У дома искам аз да си стоя,
на топло с моята жена!
Руснаците газта ни спряха ...

Oбичам да бъда ненужна кукла в ръцете ти...
и ти да ми напомняш, че нищо не знача за тебе...
обичам да бъда захвърлена и унижена в нозете ти...
и да бъда вечната сянка в безкрайното време...
Обичам студеното ти отношение, почувствано в мене... ...

Преглътнах смело. И си тръгнах.
Не посмях да съм ленива.
Преминах тук. И се върнах.
Не посмях да съм щастлива.
И едно решение по-малко... ...

„Тя - Любовта”
Тя не пита кога и къде,
тя идва неочаквано,
тя възбужда и пленява,
тя е любовта. ...

Очакван ден - нечакано начало,
самотен бил си пак в нощта,
за теб денят е само огледало ,
за живата душа затворена в плътта!
За теб отдавна времето е спряло, ...

От всичко на света най-мразя Любовта!
Само тя у мен събужда нежността...
След любовта голяма,остава по една рана...
Няма лекар, няма цяр... Тя е прокълнат дар!
С нея страх ме е да ме дариш ...

Леден плен
Студът пера рисувал по стъклото.
И тъй красиви те се мъдрят там,
и както белезите във сърцето
очакват разтапящия огнен плам. ...

Нощта пак сне черно покривало -
траур над земята за разлъка,
Дали от радост, или от мъка,
в звезди накитен сводът засиява.
Денят, жертва на вечен кръговрат, ...

Много ми е цветна тази зима,
а не помня да съм й купувала пижама.
Нямам фон дьо тен да я гримирам,
нито съм обичала циклами,
за да ги подреждам по первазите ...

В глътка старо вино се давя
и отчаяно протягам ръце,
но кой ще докосна
и кой ще избавя
щом е празно моето сърце? ...

Изяж душата ми
Разкъсай месата ми
Задоволи глада си
Изпий кръвта ми
Раздроби плътта ми ...

Поглед.
Докосване.
Дъх.
Искра.
Откровенност. ...

Нека бъде нощ...
Нека бъде нощ и мракът да разстели своята мощ...
Нежна тишина, самотна наслада...
Танц на красотата и приказна забрава...
Нека прозвучи тихата музика на дебнещата хладина, ...

Сърцето ми като самотна птица
лети със вятъра и се оглежда.
В недрата му запалена искрица
поддържа още крехката надежда.
Копнеж любовен скрит е във очите ...

Жената е лава и лавина
с душа като земните недра,
пулсираща,
пламтяща,
изгаря те ...