Силуетът ми се раздвоява,
виждам как всичко свършва,
отиваш си, светът заспива.
Щурците пеят последната си песен
и ето, че отново е мрак, ...

ръката
му
нали
се
е ...

Ти ме обичаш? - Прекрасно звучи,
та иде ми чак да се смея!
И си объркан? - Е, не! Замълчи! -
Разправяй ги тия на нея!
Сърцето ти, клетото, казваш, разбих? - ...

“Всички ние играем различни роли и често бързо преминаваме от една роля в друга” - Робърт Дал
Днес никой не е себе си. Всеки е надянал по една маска, за да се приобщи към дадена среда. Ние сме едни малки и мижави актьори на собствена сцена, прикрили “истинските” си лица с много грим, със сценични др ...

Четири дни на
мимолетно щастие -
затрупа ги снегът...

Създател на какво си ти?
На моята любов желана,
родена в пожари от мечти,
не дочакала ни зов или покана.
Добре, създаде мен ...

Копринено нежни
са твоите думи,
и топли, и снежни,
валят помежду ни.
Когато говориш, ...

Слънцето загуби блясъка си,
дъгата - цветовете си,
звездите - очарованието си
и небето посивя!
Така се чувствам аз сега. ...

Благодаря, че ме научи как да мразя.
Неволно.
Казваше ми, че било
силно чувство
като любовта ...

Светлините на живота
са някъде зад хоризонта,
мъглата над града се спуска,
влюбена двойка се прегръща.
Само ние двамата с теб не спим, ...

Нежна струна
Ти нежна струна дръпна в мен,
събуди истинското чувство.
Изпълни с прелест идващия ден
и озари ме с твоето изкуство. ...

В сърцето ти голямо
музика звучи,
заливат те
радостни вълни.
А в душата ми ...

И ти ли ще си тръгнеш?
Както правят всички досега...
И ти ли ще ме оставиш
в тъмнината сама?
Няма ли да ми помогнеш ...

... заглъхнали
са вечер струните -
пианото безгласно е
и нотите немеят,
и приглушени ...

Светът е жесток, неразбран и мрачен,
бавно пропада и гние без виновeн.
Какво направи? Кой ще го оправи?
На света няма ли способен да се справи?
Напоил си земята с болести и отрови. ...

Аз съм нещо, нещо съм роден, първо мляко съм засукал
и погледнал съм света, първа реч съм изговорил,
първи път съм извървял.
Нещо бях, но формата ми се мени - от нещото, което бях,
до това в наши дни. ...

Денят започва заснежен.
Частици сън в зениците догарят.
Разбужда се, облегната на мен
тишината, и по устните ми пари.
А вънка много тихо шумоли ...

Ида от планинското било,
като малък ручей се родих,
от земни недра сила добих,
по стъпките на кошута поех.
Родена от сълзите на дъгата, ...

Събуждаш в мене онзи устрем
за звезден танц над тихи висини,
за нощ, рисувана от топли устни
и нежна дързост. И мечти.
Всяка твоя дума ме докосва, ...

Книги, слънце и трева.
Аромат банално сладък -
сутрешно кафе...
Ранно утро. Синева.
Гледам през очите на дете. ...

Надеждите
винаги
са с една по-малко.

Путин, си има Русия!
И той управлява самин...
У нас путьовци - цяла сюрия!
Читав? Нито един!...

Отново съм сама.
Отново теб те няма.
Отново изплаквам те безмълвно.
Отново душата ме боли.
Отново търся те. ...

Крепост от илюзии
Крия се в моята крепост, за да не се сблъсквам отново и отново с мъката. Една, две, хиляди горещи сълзи се стичат по лицето ми, а аз не знам как да ги спра...
Крия се в най-тъмното кътче на моята крепост от илюзии, които ме спасяват и ми дават все нови и нови надежди. Там търся уте ...

Погледна ли
веднъж отвъд познатото?
Отвъд несъвършената ми форма -
в душата,
опакована от тялото. ...

Не се яви измисленият рицар...
А бялата му кранта остаря.
Джуджетата във джунглата се скриха.
Да ги намери никой не успя.
Минаваха клошари, лешояди... ...

Не искам да съм нобелист*
Не искам да съм нобелист,
лингвист, естет и есеист,
ни китарист, барабанист,
басист, солист, филхармонист, ...

Интервю с цвете
„А вятърът е шумолене на листа"
Говоря с цветето.
По цели нощи го разпитвам, но не отговаря.
Банално е, но му съчувствам, че не може да избяга. ...

Да бях набрала смелост да ти кажа,
че стиховете ти не ме вълнуват
и в хубавата ти глава багажа
въобще – ма хич! – не ме интересува!
Да бях изчела малко стихосбирки, ...

Измисляй ме
и ме откривай
във мечтите си,
докосната от залеза
на слънцето ме сътвори, ...

Прощално
"Понякога ще идвам във съня ти",
така започваше известната поема.
Присетя ли се само за лика ти,
кошмарно дива треска ме обзема. ...

Капки дъждовни по стъклото се стичат,
като сълзи от очи, които обичат.
Във вечер дъждовна ти казах "върви",
гордо ти тръгна, сълзи не изтри.
От тогава ги виждам, щом завали, ...

Бях като зима ледено студена
Като земя разпукана от жажда лятото
Като бодили изсушени с вятъра
Като самотна птица отделила се от ятото
И свита бях кат таралежа на кълбо ...

Прелистваш страничка
още една,
от книгата своя -
житейската.
Допълваш с уроци ...

Отлитай
Отлитай,
птицо малка!
Да не изгориш
в пламъка ...