На нея
Събужда се
и бавно се протяга тя -
невидима,
далечна, ...

Ти дойде... След толкова дълго очакване...
С разранени нозе и с цялата гордост в очите.
Каза : Аз съм Бог. Не питах, нозете със сълзи изплакнах,
Побеляха им раните, солени ми бяха сълзите...
Дано светиш дълго по пътя ми, това се помолих. ...

Когато слънцето залезе и настъпи мрак,
от нищото ще дойде тя - жената
с прашки черни, дълъг крак
и с грим блестящ, с червило на устата.
С целувки страстни ще разпали ...

Написвам своята история такава,
каквато моята душа диктува.
Мечтаех за слънчево лято,
а напоследък само зима.
Рисувах по стъклата пролет, ...

По стръмното се спускат хората,
отчаяни от всичко лошо,
победени и от умората,
омърсени в подла пошлост.
Всеки търси светлинката, ...

Самотата те погубва,
любовта те разрушава,
надеждата в теб живее,
а реалността сълзите ти пилее.
Света поглеждаш с кървави очи, ...

Той говореше,
а аз чувах само бурята в очите му.

Дяволите да те вземат, всичките!
Промени живота ми и мене
и накара камъкът студен,
да затупти отново, да простене...
Дяволите да те вземат, липсваш ми! ...

Човекът поиска да бъде част от тълпата, да реагира като тях, да се смее на същите неща като тях, да бъде жесток като тях, да обича и мрази като тях. Само че каквото и да стореше, гледаха го с насмешка, отбягваха го, понякога срещаше и отвращение в очите им. Но защо? Нали ужким те правят същите деяни ...

>>>> Не за всички на Коледа се случват чудеса...
- Здравей! Отдавна чакам да се срещнем... -
една жена понечи лекичко да се засмее,
с очи по-тъмни и от черни бездни
погледна другата, изправена пред нея. ...

Мъката безумна
дълбоко скрила се е в мен,
a душата се надява
да се завърнеш някой ден.
Сърцето лудо бие в моите гърди ...

В небитието от копнежи изтъкано
потъна моята мисловна идентичност,
с съдба от светло бъдеще раздрана,
със карма празна и лишена от себичност.
Трудности за миг покриха пътя, ...

Много от думите...
се раждат в тишината!
По пътя си оставили следи в снега.
Много спомени с крила възкръсват...
Наистина, жалко е за пеперудата!

Безпощадно в покоя на тишината
цветове разпростират се в душата!
Събират се, давят се, убиват се
и пак се въздигат над себе си!
Вглеждаш се в натежалия си поглед, ...

Едва ли...
Предизвикай ме!
Бог ще ти прости своеволието.
Аз - едва ли...
Събори ме! ...

Завързвам те в мислите си
и изпепеляваш душата ми.
Преглъщам тишината.
Сега се смея.
Ще отминеш. ...

Казват, че времето лекува.
Така ли е?
Кой ще ми каже
колко време трябва да мине,
за да ме излекува!? ...

Десет, a единайсет закъснява
(дели ги дълга права)
Девет с осем бяха се събрали
заобиколени от "големи скоби"
(на квадрат) ...

ИзхвърлИ ме. В празното...
Като спомен. От мразене.
Не са ти нужни светици...
Светът ме намрази, та ти ли?!
(Светулките са просто жълтици.) ...

Една луна и две очи.
Две парещи сълзи,
под лунното небе.
Във тъмен ъгъл
на съзнанието ми ...

Живял някога, не толкова отдавна, в малко селце, един малък човек - в царството на тъжните хора. Когато се родил бил толкова малък (колкото едно голямо сърце), но никой не се учудил на умаления му вид. В царството на тъжните хора били виждали какво ли не и отдавна лицата им замръзнали в безизразни, ...

И ти ли празни си ръце протягаш,
милостиня да вземеш от нечисти лица,
подритвания и отминавания изживяваш,
в дома ти сами и непланувани деца?
И ти ли огризките събираш ...

На тебе, дето все ме изчакваш -
с цвете, да закъснея за срещите.
На теб, за когото, признавам,
стиховете ми рядко се сещат.
На тебе, който с подгизнало рамо ...

А в тази криза с газта
какво ще правим ний сега?
Ако братушките завинаги ни спрат газта,
дали ще ни останат парици за храна?
Петролът пък поевтиня и въпреки това ...

Направих крачка. Затичах се. Обичам стълбища, казвала ли съм ти? Асансьорите ме плашат. Бягах нагоре по стълбите, както когато бях малка и броях етажите, прочитах табелките по вратите и се опитвах да си предствя какви хора живеят там. Съставях мелодия от носещите се звуци, от стъпките ми, от вятъра, ...

>> Днес внезапно, ненадейно, нежелано прилоша ми.
>> И оказа се, че кръвното ми скочило високо.
>> Поуплаших се и спомени нахлуха във главата ми,
>> явно стресът и уплахата съм взела надълбоко.
>> ...

Това е една песен, с която Теди Генев казва "Не!" на дрогата.
музика: Теди Генев
текст: Теди Генев
аранжимент: Краси Илиев
сайта на Теди Генев - teddygenev.com

КЛИЗМАТИЧНА ИСТОРИЯ
Да направиш клизма на някой, който не я желае, не беше проста работа. За това се искаше майсторство, сърце и борбен дух. Още повече, че Смъртта се беше скрила в корема на баба Мара и здраво стискаше дупето й, а Лида не разполагаше с много време.
От друга страна Лида имаше богат о ...

Избирам чантата, червилото,
гримът във сиво,
ала утъпкания път към себе си
не мога да сменя.
Опитвам се с душата си ...

I'm coming home,
I've been gone for far too long,
Do you remember me at all?
I'm leaving,
Have I fucked things up again, ...

Mirando pa ti - El Arrebato
Sabes lo que te digo, que ahora mismo me das la mano
y salimos los dos de este cuarto lleno de recuerdos,
sabes lo que te digo, que se acabó que nos vamos por ahi
por los bares por las calles a donde sea, ...

Мрак. Може ли мракът да е част от теб, да е втората ти същност? Душата ти да е пропита от тъмнина, да забравиш какъв си в действителност…
Личност, която не чувства, не изпитва жал. Гледа само своите интереси. Бидейки привидно силен, може да бъде водач на другите, хладнокръвен, нищо не способно да го ...