Това би разбрал нормален човек, слушайки задавящите се от слюнка репортерки, почти лапнали професионално микрофоните в любимата им форма…
Новият Исус, предшественика на Изкуствения разум. Брадясал, в мръсна фланелка, с поглед, кисел като миналогодишна туршия, заклеймяващ и искащ…
Всичко искащ… Плюс ...

Драконови мерки тоя ден -
дойде дрогаджията зелен!
Дойде човекът на летище
да си вдишне малко прах,
че ние без него сме нищо, ...

Село Змейково
Глава 9
Капитан Бело водеше батальона си към поставените цели. Но защо това момче не му излизаше от глава. Вокил? Къде беше чувал това име. Това лице, толкова познато. Но не и толкова младо. Определено това лице му говореше нещо. Да то беше лице на войник. Но този войник, дали беше от ...

С обещанието, че някога
някъде на небето ще сме равни,
една фигура в расо
прибра последните монети
на бедняка.

Въртя се тази нощ в леглото Роси
и много трудно тя в съня попадна.
Сънува, че с кобилицата носи
вода през рамо, а е страшно жадна.
Наведе се бакърите да сложи ...

Счупих си нокът. Кога това? Оня ден. И защо така? Защото забивах пирон. Къде, бе? Ами на етажерката, дето е над леглото ми. И от какъв зор ще седна ни в клин, ни в ръкав да забивам пирони на разни етажерки? Защото етажерката се откачи, ясно? Кога това? А, тоя въпрос вече беше! Ами оня ден, когато ст ...

А бе, Гочка, а бе Гочка!
Направи коремна плочка.
Стига лашкай ти на село
вино със мезе дебело!
Ръфай смело зеленчуци ...

Тази нощ все за тебе си мисля,
тази нощ е вълшебна, мечта,
ти си нежност, любов и надежда –
светлина от далечна звезда.
Тази нощ приеми ме такава, ...

Котка, нокти, бивш чаршаф,
и пердетата, и те.
Собственичка, ох и ах,
смут и хапче за сърце...
Конско, мъркане виновно, ...

Дом. Къща, в която е спокойно. На пръв поглед всичко си е на мястото. Ирина живееше заедно със съпруга си Васил. А в една от стаите се радваше на старините си баща й. Тих и коротък мъж, който се опитваше да не бъде в тежест на младите. Стоеше си пред телевизора. От време на време ставаше. Отиваше до ...

опит
за молитвено
наричане - за щастие
нека обича
се с обич девича и ...

На сина ми
Много искам да мога, Луната да хвана
и напиша на нейния приказен лик
тия думи, които вовек да останат:
Сине, искам да бъдеш безумно щастлив! ...

Нощ за обич. Нощ-закрила.
Нощ, по-бяла от деня.
Лятна, лунна, притаила
дъх, земята занемя.
Дълъг път на безтегловност ...

Място и време
Пространството (ил' мястото) мисли и чувства съдържа свои специални.
Ако за това място се мисли от друго място не е неправилно, но е погрешно.
Седи гражданинът в рая на своята стая и мисли на село какво ще прави.
От място, съдържа което мисли други, за друго място мисли той. ...

Музика,текст,аранжимент - Иван Неделчев
Песен,която посветих на дъщеря ми,с която имахме трудни моменти в живота.

Отблъснат надолу невярващ в мен
мисълта ти е чук във стената тухла по тухла от разум строен
Сам, изгубен без капка светлина във нощта
не знам каква е тази тъмна луна
Удавен във мрака видях твоето лице ...

Пълнолунна е нашата нощна фантазия
с еднооко намигащо в мрака небе.
Във морето, обагрено с цвят на азалия,
късен гларус вълните с крилото гребе.
И се спускат звезди като рой пеперуди, ...

Имало едно време една малка мишка. Тя гледала в захлас към Луната всяка нощ и си фантазирала, че това е огромна пита кашкавал – когато имало пълнолуние. А през останалото време си мислела, че някой яде от нея. И умирала от яд, че този някой не е тя...Толкова много искала да отиде и да си хапне от не ...

Всяка вечер, щом очи затворя,
мисля си за любовта... тя е нашата упора
вяра в вечността. А тя, кучка бясна,
сълзите превръща в грях.
Защо не спорим с' себе си не зная... ...

ДЕЦАТА НА ПРИРОДАТА
Хората и животните харесват полезните за тях растения. Тези, които дават и плодове, и сок, и злак за храна. Животните търсят райските скупчвания на полезните треви и дървета, хората направо са се научили да ги отглеждат сами.
Ливади, морави горички, гори… И градини – цветни, зеле ...

Преди дни, на 100 годишна възраст, почина Анжел Вагенщайн - верен син на Столетницата. Лека му пръст! Но поне за мен, неговата смърт е символична и предзнаменователна за смъртта на самата Столетница, която както е добре известно, отдавна се намира в състояние на будна кома. Нейните избиратели са пое ...

дихание мое
във въздуха разтворени
морски вълни

Дори не помня откога –
родена съм навярно с тази вяра,
но в себе си я пазя досега
и знам – случайни срещи няма.
Листо окапва, а след него – друго, ...

Седи си глухият музикант на прага , спомня си изминалите дни и с умиление въздиша по изгубената си любов.
Тогава влезе , Елена седна на креслото рокля , сякаш от коприна , кожа нежна като кадифе и бяла като абанос и заговори , тя на глухия пианист , който я гледаше като онемял без да отлепва поглед ...

"Дядо белобради ряпа взе да вади..."
Рапър белобради, рап за да извади,
хумор да намира, остър кат рапира,
римен речник хвана - думичка подбрана
в муза да запраща. Тя се не поклаща. ...

Не знаех, че ще боли толкова
Не знаех, че ще си станем толкова далечни, толкова студени
Не знаех, че миналото може да те преследва и да те чака зад всеки ъгъл
Не знаех, че сълзите наистина пресъхват и ставаш бездушен
Не знаех, че времето може така силно да тежи на плещите ти и така умело да лекува с ...

ПОДПИСЪТ НЕ СЕ ЧЕТЕ
До днес аз никого не съм предала.
Макар че доста сториха го с мен.
На скришно пазя в съвестта си бяла
стремеж светът ми да е съвършен. ...

ДА СЕ ВЛЮБИШ В ПОЕТ
... какво е да се влюбиш във поет? – навярно отстрани изглежда просто,
летиш си все едно без самолет – но накъде? – не знае даже Господ,
дали ще кацнеш? – адски мил въпрос! – невидими са неговите писти,
от него нито вест, и нито кост, щом млъкне върху празните си листи, ...

Обичам думи да мълвя –
не съвсем подходящи.
Ти оплети ме, синева,
с нишки – тънко звънящи.
И от верига, хомот ...

1 глава
Лобито беше фантастично. С големите си колони, придавайки му царствен вид, то можеше да се нареди сред най-изящните творения на изкуството. Над тях осветлението беше леко притъмнено, като точно този елемент създаваше тайнствеността, за която всички гости на хотела копнееха. Архитектурата на ...

НЕ ЛЮБОВ
Какво е да обичаш на инат...
Да знаеш,че те лъже и използва,
и въпреки,че има друга с него,
да го превръщаш в целия си Свят. ...

СПОКОЙСТВИЕТО НА ГЛУТНИЦАТА
Хората бяха вдигнали ръце от тях, кучкарите не се появяваха, понякога милостиви жени хвърляха нещо за ядене. Така преживяваше малката кучешка глутница. Ден за ден.
Спокойни дни – защо да се тревожат, когато храната е осигурена, а времето става все по-топло? Е, после иде с ...