Сълзи неутешими парят ми лицето,
когато видя търсещи, объркани деца.
Насила нещо съкровено е отнето,
осакатени са не само крехките телца.
Те имат шанса да си върнат чистотата, ...

на Беатриче,с обич
Ако ти си Беатриче,аз не съм Алигиери.
Вековете ме обичат!Нямам тези маниери
да се обяснявам в обич.Трудно ти е,зная-
чувствата в очите бликат и са нежна омая... ...

Твоят живот е твоята история.
Напиши я добре!
Редактирай я често,
като любима симфония!
Разкажи я! ...

Намерих чудната страна на лилипути.
Избили с радост всички великани.
Разказват, че от Бог били не чути,
но цялата Земя навред ги храни.
Били те дребни, но велики, ...

Не се гордей, че казваш само истината за себе си, ако тя е грозна и наранява другите. Истината трябва да осветява, а не да засенчва пътя. По-добре се погрижи да нямаш причини да лъжеш.

27. Прах по дланта
Някой ден ще бъда прах по дланта на времето. Дали ще ме обичаш още тогава? Ще казваш ли:
— Този вятър гали точно като ръцете ѝ нощем!
Ще се вслушваш ли в думите, които вятърът ще нашепва край теб? Ще си казваш ли:
— Тя ми шептеше така. ...

- Страхуваш ли се ?
- Да...
- Но от какво те е страх ?
- Страх ме е да не полудея. Страх ме е да не изгоря. Силни пламъци в душата ми тлеят, които невъзможно е да потуша. Страхувам се, че ще те загубя. Страхувам се, че ще боли. Искам отново да мога да се смея, но да няма повече сълзи.

Студът замрежва
своите решетки
от вледенена нежност.
В сезона на ледените ветрове,
на деликатно боцкащи снежинки, ...

Искам аз да летя, да пея,
да съм волна птица желая,
симфония в рими да лея,
за красотата ти мечтая!
Ти си неземен блян, ...

K-T-2
Бойчо винаги е знаел, че ще живее в щатите. В онова време, преди 1989, това не само, че беше невероятно, но си беше и опасно – да мислиш, а и да казваш, че ти рано или късно ще живееш в щатите. Като студент учеше повече английски отколкото каквото и да е друго, което „трябваше“ да учи.
И през ...

Какво като
навън е светло...
щом в сърцата ни
нахлул е мрак.
И всичко свежда се ...

Съдбата ми към мене беше мила
и щедро ме дари с любов и сила.
Прехвърлих хълма, срещнах вече есента,
но пък в душата ми се вихри пролетта.
А животът труден, ме научи, той ...

Глава трета – за ония, дето пък нямат покой
Обаче, да оставим тия черни реалности. Защото има и други хора край нас… Е, не баш до нас – по-далече са. И бързо прелитат отстрани на луксозни лимузини, следвани от кола с бодигардове.
Те такъв се обади на наш Дани… Оппа, щях да забравя да ви представя. З ...

На вечеря Никола бе много унил и замислен.
Все в ръцете си гледаше, поглед надолу навел.
Бе обсебен от някаква цел да ги търка и чисти
и дори не докосна месото със сос бешамел.
Притеснявах се много и знам, че излъчвах тревога. ...

Няма да падна!
Не ми подлагайте крак -
виртуоз съм в изкуството на човешко падение.
Не, не ме разпитвайте как
съм овладяла това чудесно умение. ...

И някога, когато съм се влюбвал,
и някога, когато съм мечтал,
аз давах ли си сметка, че ще губя?
Загубил, означава - надживял.
Не вярвах на травмиращи последствия, ...

И СВЕТЪТ ДА БЪДЕ ВЕЧЕН
... песничката е бездарна, че живеем в Земен Рай,
никой може би не вярва, че вървим към своя край,
ни в Овални кабинети, нито край Москва река,
ядреният куфар свети – нервно! – в нечия ръка, ...

Снежна нежност ще открием,
бялото лети в екстаз,
сред студа вървим си ние,
аз съм ти, а ти си аз.
Зимно време, но горещо, ...

Познавам ли те?
Не, не мисля!
Всичко мога да измисля
и то ще е реалност!
Защото животът ...

Ден не минава, дори един,
без тоз досаден Брюксел господин
да ни порицава
и за най-дребното нещо
„най-вещо“ да ни поучава – ...

По пижама при мен се промъква денят
и отмята завивката леко.
— Вън снежинки, ми казва валят, ли валят,
отмести се, да легна, човеко!
Пак добре, че съзрял е човешкото в мен, ...

Облаци, като брада на луднал старчок,
като форми на полярен мечок,
като прилив от семенна течност,
като мъглата на политкоректност,
като дупето на разюздена блудница, ...

Елизабет излезе от храма на Ну‘Ахра и намести внимателно голямата раница, която Бахрам й бе заел. От вътрешността й се чу приглушено изтракване на стъкло. Девойката отправи една безмълвна молба към Боговете да не счупи нищо и заслиза по стълбите.
По пътя към апартамента първоначално лавираше между х ...

Само Господ може да ме съди
и само Той знае за моментите ми трудни
когато и да погледна нагоре към небето
Го усещам не с мозъка, а със сърцето.
А тук долу нищо ново, не мога да опиша ...

На сто процента нищо не е ясно,
на сто процента нищо не върви.
Пространството накрая става тясно
и губим се сред пясък и треви.
На сто процента нищо не е вярно, ...

Числото две
Числата всички интересни са.
Числата четни хармония съдържат.
Тях обича Лесничея.
Числата пък нечетни динамика съдържат. ...

Устни като кадифе,
свенливо сплетени ръце,
по кожата, по-нежна от роса,
едва прикрила своята снага.
Свенливия си поглед скри. ...

Два гълъба заедно стоят
от зората до последния вечерен шум.
В тишината се борят със съдбата,
съдбата да трябва да летят с крилата.
Те сами са в този свят, без ничия помощ и топла ръка. ...

Мокър сняг ме наваля
Цялата съм във вода
Шапката, палтото,
Ръкавичките и
шала... ...

Посегнах да го взема,
но не за дълго време.
Нощта е само дълга.
Дали това е пролет
или е тайна нова. ...

Спаси ме от страха в мен,
не искам отново да се губя...
Страх ме е да не попадна в плен,
след като в теб се влюбя...
Спаси ме от съмнението, ...

КАРТИЧКА ОТ ЗИМНА ВАРНА
Цял ден на Петте кьошета дълъг зимен вятър шета,
три оранжеви Айшета суркат дрипави метли.
Листопадът – без насита! – вихри бясна компарсита,
настървено псе връхлита – лае бързите коли. ...

Скитникът арменец 48
Когато ви разказвах за Вакарелската махала Пановци, споменах за родна земя, за бащина къща и т.н. Това ми напомни за едно друго пътуване, за което ще ви разкажа днес.
“Вълшебният свят на Ориента”, туристическо направление на туристическата компания “Бохемия”, една фантастична пе ...