Пере си ризата бяла на реката, с която жънеше и
вършееше през летата. Пере и пее. Пее и пере.
Тя това може-да рисува с песен меандрите на душата.
Вярва,че по криволичещите линии на съдбата
зреят житата. Чака си късото слънце - да я стопли. ...

Знам от горчивия опит като спаринг-партньор на съдбата,
че никой не може да удари така, както нея самата,
дори усмивката и да съм сетил, миг преди това.
Правила го е немалко, повече поради грешки мои,
но има удари, недопустими за джентълменски двубой: ...

Не разбра ли
Не разбра ли, че те искам,
не усети ли страстта?
Не разбра ли, че обичам,
че е силна любовта? ...

Част 12
Тишината на прозрачния затвор не му харесваше. Гладът му също се увеличаваше, корема му гъргореше свирепо. Но все пак сам си беше виновен, че искаше да види какво ще стане като не се прибере. Кольо се бе свил в един ъгъл и гледаше облаците над морето. Те се движеха бързо и скоро покриха небе ...

Ей, що саги преживях!
Даже и в казарма бях...
Животът-хубав, но и лош,
изкарах в бедност и разкош.
Имах срещи с чукундури, ...

Брули вятърът, клони кърши, умират листа.
Безпощадно руши, а в душата вали ли, вали.
И какво от това, ще утихнат гневът и страстта,
изпитания пращат се само на силни жени.
Оголели полята потъват в сиви мъгли. ...

Не знам, как някой може да си позволи да постави по-високо от човешкия живот парите, колите, къщите, земите...!? Непонятно ми е, как тия бездушни руини могат да струват повече от една душа или едно сърце!? Колко трябва да си оскотял, за да престъпиш границите на собствената си съвест, да се самоосъд ...

И там война, и хора мрат,
да не говорим в Африка как тлее,
но миротворците... мълчат...
Перото паче как немее...
И там снарядите убиват, ...

Банани,Бананиии!
Наскоро беше отворена зеленчуковата борса край Сливен и търговията потръгна,преди всичко за дребните търговски обекти.
Наближаваше новата 1999 година и след "зимата на нашето недоволство" другарите на псевдодемокрацията разбраха,че все пак хората искаха не дефицит на стоките и имита ...

Казват – имало рай и го пише в свещените книги,
там си волен и млад, няма болка ни мъка, ни грях.
Казват – ангели има, приятелю мой, намери ги,
помоли се за мене, защото си бял, като тях.
Ти бе верен и предан, до мен неотлъчно вървеше, ...

РАЗХОДКА НА(НЕ)ПОСЛУШНИТЕ МИСЛИ
Автор: Саня Радулович, Босна и Херцеговина
Гримирах своето отчаяние
и го изведох на разходка на улицата.
Особено приспособено за тази възможност, ...

ЕДНО ПУХЧЕ ОБИЧ
… седя си на вечерната тераса – и мисля си под залеза червен –
каквото днес не смогнах да сколасам, ще си го свърша утре-вдругиден,
на Влада ново стихче ще напиша, на моя син ще купя колело,
в писателската моя свята ниша ще пийна с кеф едно шише мерло, ...

БЕЗДОМНО ПОСЛАНИЕ
Едва ли нещо някому дължа
и лек за преживелиците нямам.
Отдавна знам – живял ли си в лъжа,
накрая сам превръщаш се в измама – ...

И кърви, и кърви, и кърви,
тази есен в листата на клена,
капки кръв в прегорели треви,
спомнят тъжна любов – неродена.
Синкав дим, някой снимки гори, ...

Ритниците отзад ги помня всички.
Дузина бяха, толкова поне!
И раните зарастваха самички,
корички ронех от одрани колене.
Изправях се, изтупвах се и пак, ...

Комшията Данчо: „Работното ми време започва по часовник, завършва… Когато чорбаджията реши…“
хххх
…Зелена сделка – зелен хайвер…
хххх
Някой да е виждал „зелени“ да се борят срещу незаконни сметища? ...

Ма, нагли станаха тия ора, ей… Таман си спим с моя Мето… Бе, отде ще го знаеш – оня ден го прибрах, да изкараме месец – два, па ще видя… Нема да се женя, ма жена… За кво ми е? Сега ме водят самотна майка, макар че вече съм дърта… Баба съм, я… Ударих четирийсет, имам двама внука, единият май ще се же ...

ЗАЩОТО БЯХ ВЪРТОПЧЕ СВЕТЛИНА
… започнах да се нервя на света, че си мълчи пред моите въпроси –
защо мръсникът трупа куп злата, а нищият пред черквицата проси?
Защо – към едного ако сме зли, дечицата си галим с топли шепи?
Защо се будим с Третите петли – все по-самотни, тъжни и нелепи? ...

По белите артерии на дните
препускам пак кошмарно закъснял.
Разминах се завинаги с мечтите.
Там влакът ми на глух перон е спрял.
Догонвам сянката си овехтяла, ...

Изплетен изкусно, изящен и мек
е плащът тъй гладък на нощ от въздишки,
за жаждата моя не ще има лек
и няма да видя във бурята пристан.
Завивам копнежа си, нека да спи ...

Понякога сме тихи... И мълчим...
Но, не..! Не сме ранени...
Просто сме безсилни да крещим...
И твърде много... Уморени...
Понякога... Оставаме сами... ...

ДЕМОНЪТ НА ВРУБЕЛ
… понеже Времето реве и стене, и аз си го записвам с благ молив,
как да стопирам Земното въртене, че да се будя сутрин все по-жив? –
отново да се видя див и влюбен, след две-ти петилетки все тъй млад,
и в мен отново Демонът на Врубел да се събужда в смахнатия свят, ...

Аз все едно не съм от този свят,
но ми харесва в него да живея.
В началото го чувствах непознат,
додето същността му проумея.
По някаква случайност се родих ...

Когато в Англия говореха езикът на Шекспир, тогава Америка на прериите разхождаше диалектите на дакота, ирокези, сиукси, чероки, апахи, навахо и другите Синове на Великата мечка. В Канада канеките ловяха риба и пушеха лули в мир с природата.
Когато Непобедимата армада беше победена, възникна въпрос: ...

Понякога вълнѝте се отдръпват
в покоите на свойто междучасие,
а пясъка запомнил ти е стъпките,
с които извървяваш любовта си.
Тогава те погледнах с онзи изгрев, ...

Част10
Кольо прочете романа на Павел Вежинов „Гибелта на Аякс” когато забеляза, че прозрачната маса се бе появила с кана портокалов сок и пресни плодове. Сега не беше вечер, но беше след обяд. Явно вчера бе проспал следобедните плодове. Той си взе грозде и си сипа сок. Загледа се навън. Още валеше н ...

Често в живота си падах.
Жулих колене,
ръка от рамото вадих,
тупках от стреме...
Даже себе си не обичах, ...

Погледнах се в козметично огледало днес,
нали знаете, женски интерес...
И... всеки белег или бръчка, петна
придобиха гигантски размери сега...
Ето, бръчица от любовна свян ...

Напиши ми писмо, но да бъде красиво!
Всяка дума със страст и копнеж да опива.
Изпрати го по волния вятър далече,
да се слива с безкрая и цялата вечност.
Напиши го по жарките пясъчни дюни, ...

Писмо от циганското лято до баба Зима
Шушне есен под краката
спомени за миналото лято
пламъци рисувани в листата
танцувално капят по земята. ...

Захир се облегна назад в стола и разтърка уморено очи.
В помещението, в което го бяха оставили, нямаше часовник, а единствената светлина идваше от атешите. Нямаше представа кое време е или пък колко беше минало, откакто мъжете с маски нахлуха в дома им през нощта. Последното, което помнеше, преди да ...

когато нечий свят се срути
думи, които избягвам да произнасям:
успокой се
стегни се
разбирам те ...

ПИСМО ОТ РАЯ
Спомни си за мен, щом луната търкулне
над тъмните покриви шлейф от коприна.
Аз сигурно скоро оттук ще замина,
но пак ще се върна – бездомна светулка, ...

Ти сам ме повика. Аз съм. Твоята собствена буря,
пожарищата загасям, света ти ще прекатуря.
Нека гърми и тътне, тежки сълзи да капнат,
за тебе съм безпътна, дива съм и внезапна.
Тръгвам сега, че блесна. Сякаш небето се срути, ...