БЪЛГАРИЯ УМИРА ОТ ЛЪЖИ
... щастливо бъдеще ни предстои! – ми обещаха медиите снощи.
И вапцаха го с розови бои – със кеф! – във електронните ми пощи.
Пред Просто Киро с Христо Иванов си глътнах в изумление езика.
И живна в мен народната любов пред тия двамца – лика и прилика! ...

Знам, че хакер съм голям.
Плагиатствам, как си знам.
Хващам другите поети,
техните въртя сонети.
Е, и в други форми пиша ...

Поглеждаше тя често телефона.
Терасата бе с изглед към морето.
Излезе със романа на балкона,
уж да чете, но скачаше сърцето,
а книгата разтворена пред нея ...

Момичето бе загубило гласа си отдавна, но продължаваше да крещи без звук.
Този път Малора не й бе наредила да мълчи, а се наслаждаваше на болката й. Бе поставила пръсти на слепоочията й, а смрадта на магията й достигаше дори до човешките ноздри на Сам. Опитваше се да постигне някакъв положителен рез ...

- Топло е днес!
- Нормално е. Все пак е лято.
- То на нас все не може да ни се угоди.
Илиана и Стефан се засмяха на непринудения разговор между тях.
- Да седнем да изпием по нещо! - каза Стефан. ...

Боички взехме за децата.
Да шари всяко от сърце.
От шарки стана тя, белята –
рисуваха, но със ръце!
Ръчичка алена блестеше ...

Денят роди се от утробата на мрака
и обещаваше живот и слънце ярко.
А тъмнината, притулена, преви снага
и заживя в човека тайно,
като сянка. ...

Погледът е виждане сегашно.
Пътят твой, в ума очертан - ако от същество някое затворен е.
(Ако движи се срещу теб човек недостоен-неуважаван.
Щом пътя пресича ти подобен - грубо, - знаци са това.)
Погледът твой - и умът сегашен - нов, страничен виждат път. ...

* * *
Прозорецът на хладната стена
затваря ме във тясната си рамка --
минават бели облачни платна
над нивите и купите от слама. ...

Денят е шарен, весел като мен.
С моряшка шапка тичам украсен.
Поглеждам все към морските вълни:
– Недей лежа на плажа, а стани!–
ми казват и летят безспир напред. ...

ЖИВЕЯ ПОД ЕГИДАТА НА БОГА
... ще се смиря и аз на своя ред пред всички свои рухнали надежди
отново да се видя млад поет! – пак да нареждам римите си нежни,
с тях да ви милна в някой труден час, небе щастливо да ви обещая,
да се опитам пак да бъда Аз! – какво от туй, че му се вижда краят? – ...

светът изметна
се заради нелюбов
немимолетна

КАМЪК ПАДНА В БЛАТОТО
Отново камък падна в блатото…
Отначало се чу гръм нейде в планините, после отекна трясъкът на рухваща скала, сетне се разнесоха глухите удари на търкалящ се огромен камък, трошащ покритите с древен мъх дървета в усоето, из леса се понесоха дивите зверове – чак змиите, таралежит ...

Ама много съм любопитен. Все си вра носа – навсякъде. Бе, човеко – поглеждай с едно око информациите, вярвай им и хич не се питай лъжа ли са или да…
Спокойствие, силна храна и щастлив живот се градят на база овчето равнодушие. Ми, ето – във Франция , казват, революция. Черни и араби грабят, палят, б ...

Когато в началото видях дядката с знамената да крета към спирката съвсем откровено го сметнах за луд.
Всяка сутрин се появяваше от пресечката, излизаше на главната, носейки знамената, после ги закачаше като пряпорец на пътния знака Д 24 - "автобусна спирка", и сядаше на неудобната пейка.
Знамената б ...

НЕПОСТИЖИМАТА ЖЕНА
... в красивите трептежи на плътта, когато мисълта ми нейде чезне,
най-светлите безумия чета и дишам! – алпинист, надвесен в бездни,
душа протегнал, дърпам своя дъх, а ти под мен си все така енигма! –
красива си! – по-истинска от връх, до който нивга няма да достигна, ...

ТРОПОСКА С ЕДЪР БОД
Ти може да не вярваш в тишината,
но тя е толкова красноречива –
обичам те и вън е още лято,
еленова луна рида облива. ...

БАЛАДА ЗА ОТЛИТАЩОТО ВРЕМЕ
Аз остарявам бавно. И – полека.
И все по-скъп ми става всеки миг.
През мен се извървяха двата века –
след късичкия мой родилен вик. ...

* * *
Море
пустиня пясъчна
вълни
повярвали във кратката си вечност... ...

Грийн Дей - Никой и не би узнал
Текст: Били Джо Армстронг, Майк Дирнт, Тре Куул
Превод
Защо забавата ми трябва да приключи?
За мен единствено това начало е. ...

Завещавам
на птичката Орехче -
от сърце - трохички,
на Листото жълто -
ветрове, ...

Вдигат се тостове за незаслужени постове!
02.07.2023 г.
гр. Пловдив
23:00 ч.

Когато вечер очи затвориш
и опиташ да заспиш... тогава
съня си губиш и мечти кроиш.
Но всъщност ти тъжиш.
Не само луната пречи... ...

Решихме и ние да видим Морето,
ах колко меко и синьо е то,
но вече нещо тежеше в сърцето,
главата ми тежка е и зная защо.
Проблеми колкото искаш странни и лоши, ...

Чук, чук, чук по буквичките нежно,
чукат пръстчетата, водени от мисълта.
Нареждат се по листа бързо и небрежно,
долитащи със ехо за писане слова.
Нещо мъдро дано да се се получи, ...

Край хижата, над старата кория,
небето се надвеси, претъмня...
Застигната от лятната стихия,
която ненадейно заваля,
подслон намерих под листата ...

Струваше ли си, Господи
Струваше ли си
да се пожертваш, Отче
Адама от смърт да спасиш,
по бащински нежно ...

Съдбата не пледира суетата,
превзети и закърпени усмивки.
Тя вижда у душата свободата,
върху лицето - нежните извивки.
Съдбата не целува безпределно ...

Онзи дъжд който замина на север,
не успя да проплаче над нашия град.
Небето сега е синя постеля
по което надежди като птици летят.
Как красиво се реят надежди за благост, ...

Тишината обхванала къщата, в която бяхме настанени ни наспа бързо. Вероятно от ароматните сортове грозде или пък от искрящите пръски на виното, което тук се наливаше неспирно. Сутринта ни донесе бодрост и настроение. Приготвихме се и въпреки, че беше рано, тръгнахме за спектакълът, за който имахме б ...

Знаеш ли как вечер заспивам с мисли за теб...
Знаеш ли как сърцето ми бие само за теб.
Знаеш ли как в ума ми си постоянно, как заобичвам те бавно.
Знаеш ли как изтръпвам като ме докоснеш,колко много щастие ми носиш...
Знаеш ли нощите колко са ми самотни без твоята прегръдка, знаеш ли как жадувам аз ...

Дълбае болка алена, неистова,
дали пък няма аз да поумнея?
На малко поопърпаните листове
описвам в стих и себе си, и нея.
Познайници сме стари и отровата, ...