Оглеждаме се всеки божи ден
в повърхност гладка и ни отразява.
Поглеждаме витрините край нас,
които запечатват час по час
истории от профил, от анфас. ...

Право куме в сляпото око...
ааа, небето всеки ден му лъскат,
че си дума ежедневно с Бог,
с пачето перо от златна гъска.
Взеха го читателя курбан ...

Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава Тодор и Вунка
Орхание беше един от най-големите центрове за седмична търговия в цяла Северозападна България. Тук прииждаха търговци и купувачи от близки и далечни села. Продаваха се всевъзможни неща. От едър рогат добитък до най-дребни стоки. В навечерие ...

Пише ми се кратко,
пише ми се бързо,
докато излитам
аз като отвързана.
Мигове събирам ...

Не знам, защо тогава ти не ми прости?! Нима за всяка грешка, невъзможно е да се прости?
Нима безгрешни сме на този свят...?!
Как да простиш в душата ? Някой трябва ли да те учи? Нима е нужно това като "учение" да се случи?
Застани пред огледало, не кривото мило... А правото!
Пред него лъжата, не вир ...

Песента на лебеда
роман
Глава първа
Вече трети ден, снегът не беше си дал почивка. Валеше ту на едри парцали, ту ситен като небесен прах. Целият град беше завит с една доста дебела пелена. Снегорините работеха денонощно. Събираха снега от платното и го избутваха настрани към колите, паркирани плътно ...

След работа Монката мина покрай селската кръчма и къщата на Страхил Железния. Мария поливаше цветя в градината. Приближи до оградата и му откъсна червено цвете, без да каже и дума. Монката пристъпи от крак на крак, аха да върже комплимент, пък не можа.
– Аз, такова, малко съм уморен – накрая издрънк ...

Вечерна среща
В една дъждовна вечер пред камината, със черния отвор – врата към Ада,
Отпивайки от чашата със вино, под звуците на цигулка от Вивалди,
Зачел се бях във стара, прашна книга, с пожълтели страници, забравена отдавна.
„Търговецът венециански“, витаеше все още между нас, по- жив от всякога ...

Събуждам се рано, с прозявка
наливам си черно кафе.
А после започва задявка
огледалото с тихо гласче.
─ И ето къдрица накриво, ...

Ледено студена самота
разяжда ме със киселинен смях,
затваря в мен поредната врата,
мечтите ми... превръща в звезден прах...
Как да опиша чувството отвътре ...

На моята внучка Ванеса
„Подай ръка! Аз вярвам, бабо, в тебе!
Ще прелетим над пътя заледен.
Но трябва първо с пръчица вълшебна
да те направя малка. Като мен.“ ...

1. великодушен поет - поет, който с велики рими дУши/душИ други велики поети
2. дУша - надУшвам
3. душа - дУша, душА, одушавам. одушИх - гл.
4. душа - подлог, същ.име
5. душа-душих, одуших - мин.св.вр. душА - гл. сег.св.вр. ...

Кажи къде продава се любов?
Монетите във шепата си стискам,
да бъде нежна мила и добра
да бъде точно тази дето искам.
Кажи къде намира се любов? ...

Звънко пее чучулига,
греят пролетни цветя.
Плам в сърцето се надига,
а в небето – красота.
Счупил скръбните окови, ...

Съвършените числа са рожби на древната математика. Тази математика, която описва в своя исторически труд "Пробуждащата се наука" холандският математик Бартел Леендерт ван дер Варден /1903 - 1996/. Характерно за тях е, че те са цели положителни числа, равни на сбора от всички свои делители /към делит ...

Обожавам ситните капки роса,
кондензиращи по твоята нежност!
Обожавам кичурите мека коса,
разлети по мен в миг на копнежност!
Обожавам сълзите жива вода, ...

Това е едно научно изследване за многомерния модел на понятието ‚морал‘, ИНМОР
Тези дни се появи есе за морала и образованието, което ми напомни следната история (1):
Някога в двора на Парижкия университет между Тома Аквински и Алберт Велики се завързал спор за това, има ли къртицата очи. Словесният ...

Jump across the fire.
Celebrate the light.
Moon is rising higher.
Flames are shining bright.
Memorize the moment. ...

Къде ще ме отведеш днес?
Мило мое отражение
Колко имаме да си говорим с теб
и за времето и за безвремие
И аз знам къде да те намеря винаги ...

"Путин, ние храбро ти се зъбим,
в Хага ще те направим на кайма!
Каква мечка, я да ходим за гъби* -
да не потъне Европа в тъма!"
*В смисъл да побегнем - от вица за ловеца, който, като видял мечката, се изплашил и побягнал, казвайки си, че отишъл за гъби, а не да убие мечката.

Вярвах, борих се... уморих се.
Търсих вината във мен.
Съчувствах, поставях се... но някак
потънах без грях.
Звездите все още светят красиво ...

Обсипана в цвят,
дребничка, крива,
избуява пред съседния вход
жилава джанка –
свободна и дива, ...

Графоманската същност за мене е напън без нужда,
триста лайкове, рози, "от обич" дарени парѝ.
Всяка нощ тя – Луната, ме нежно с целувка събужда,
като златна свещица Вечерница ярко гори.
И разказват ми тихо – не будят в съня ѝ Земята, ...

https://www.youtube.com/watch?v=gk8YEH9I1QA&t=4s
Най-важно е да си спокоен, всяко нещо с времето си, няма нужда да се тревожиш.
Намери си път, по който да тръгнеш, избери си цел, която да следваш,
просто си върви към твоите мечти и за да ги запазиш ако трябва излъжи.
Казват, че ада – това са другите ...

На гости
Тази история ми я разказа Петър Радев.
Навремето, като млад, лежал в болницата и там се запознал с турчето до него.
Родителите на този от стаята при Пепо, били харни хора и от приказка на приказка го поканили да им гостува на село.
Месец по-късно му се дало сгода и с един приятел се отправи ...

Снегът през март е сюрреалистичен,
избягал от съня на някой луд.
Усука като прежда кукувича
дърветата и предизвика смут.
По принцип март си е непредсказуем ...

В приказния свят
Огледалото пред мен стои,
аз потъвам в приказния свят.
Той извайва моите черти,
този свят красив е вечно млад. ...

Колко щастие цветно вали
от кристалните трели на птичките
и наднича през крехки мъгли
млад синчец, с още росни очички!
Нежно сипе се сребърен звън, ...

Изживях всичко, което описах като мечтание за истинската любов. За тази съществуваща, наивно даваща се на доверие като дете , наречена любов.
Това ме разтресе вътрешно и дълбоко, с цялата си осезаемост, бях слаба пред емоциите, които ме сполетяха. От време на време плачеща спонтанно , че тя е толков ...

Из книгата ми "Предците ми говорят "
От глава :Петър иТодора"
(продължение 3)
На сутринта Петър стана както винаги. Денят тъкмо си пробиваше път. Влезе в кащи и с почуда видя, че огнището е запалено и котле с вода висеше отгоре. На паралията беше сложена паница и лъжица, а до тях в малка бохча беше ...

Сага за двата бастуна
/епизод 56/
Рано-рано двамата са седнали в кафенето на селския мегдан, сърбат от чашите си горещото кафе и разговарят:
- Наборе, чу ли новината?
- Каква новина да чуя, джанъм? ...

Здравей, страннице !
Коя си сега?
Откъде си пристигнала?
Накъде вървиш през света?
Всеки ден пред мене стоиш… ...