Contemporary authors work: literature, music, art etc.
386.1K results
Самотата
🇧🇬
Самотата е моята присъда.
Тя присъства в нашето ежедневие.
Нея единствено не мога да изпъдя,
защото си е лично мое творение.
Чудя се кое е по-тежко: ...
Ех, сърце голямо, не се ли налудя?!
Женено си вече три години, а не увира
твоята глава.
Така и не остави място един да сложиш там,
и той да бъде пръв-последен в любовния ти океан. ...
Всяка капка мъгла възхищение носи.
Красота, като стъпваш! Красота, като тичаш!
Отгоре е смачкан още въпросът:
Може ли вълк, сърна да обича?!
Ти правиш последния опит за скок. ...
Опънати до струни и жилите на тоя живот
душата ми ще скъса
и ще тръгна без глава, без крак,
без петте си пръстта!
Ще плача, ще ридая от чути викове за помощ, ...
Зареди револвера за една руска рулетка.
Паднал си, чух, на колене.
В скоби питам те само, да си направя отметка,
имала ли съм някога нещо със тебе?...
Или в миражи съм любила нощите бели, ...
Свалихме спомените върху масата,
разпръснаме блюдата с недоверие
и сключихме примирие със чашите
да бъдем пак каквито бяхме вчера.
Слугинята-съдба - жена прегърбена, ...
Мога да нахраня гладния със думи,
а болния да излекувам с песни.
На всяка мравка път да чиня...
И да целуна Слънцето във устни!
Мога да се разлея по тялото ти ...
03:00:
Хлад се промъква под вратите. Спящите се размърдват в съня си. Завиват се по-плътно. Косъмчетата по ръцете им настръхват.
Кучета и котки тихо ръмжат с присвити уши, загледани през прозорците навън в нощта.
Старите къщи скърцат. Врати се открехват.
Навън е задухал вятър и дърветата тайнствено ...
Самотата бе моят спътник в живота,
самотата бе моята съдба
и когато всяка нощ аз плаках
и чаках да се върнеш у дома,
ти никога не утеши ме и не стопли моята душа. ...
Не знаеш как обичам – как страдам и прощавам...
Каквото си поискам, докрай го получавам.
Бях капчица дъждовна – превърнах се в стихия.
Робиня бях покорна – сега съм като сприя.
И още много мога. И никога не губя. ...
Облегната на студената стена,
аз плача и се моля да заспя...
Но не разбирам, че от таз тъга
няма кой да ме спаси сега...
Търся пътища, но не намирам, ...
Копнеех да те видя на бяла светлина.
Копнеех да хвана твоята ръка.
Носех се в един водовъртеж
от мисли, изпълнени със стремеж.
Беше като в приказа любима, ...
>>>>> Всеки гледа към другите,
>>>>> а вижда ли реално света?
>>>>> Вижда ли сълзите в очите
>>>>> и на лицата изписан страха?
>>>>> Вижда ли страдащите хора ...
Отдавна вече не те обичам, но защо все още не мога да продължа напред, защо не мога да забравя всичко... защо болката продължава да бъде все така силна и все още не намирам лек за празнотата, която ти остави в мен... Хиляди пъти на ден се опитвам да забравя, да загърбя всичко и просто да погледна на ...