КЪМ ВЪРХА
Цял живот се катерим към върха! Пълзиш, ставаш, падаш, ставаш и все нагаре,към върха! Лутания, залитания, подхлъзване и пак нагоре, в жега и мраз, нагоре... към върха, върха! Кой връх? Първо атакуваш върха на образованието, после атакуваш върха на любовта... Атакуваш върха в кариерата, ата ...

>>>> Oт шепите на вятъра,
>>>> изваяни от млечно ехо
>>>> от мъгли,
>>>> сред злато и бакър,
>>>> се стеле шепотът ...

вдъхновено от :
Един бадем с дъх на лилаво
държа във шепите си тихо.
Нежен, като ветрен спомен.
Появил се лъч във нищото. ...

Оскъдна ли е в тебе тишината,
в пролуките на бялата ти скръб,
тежи ли ти понякога вината,
в гърдите ти, студена като смърт.
Умееш ли пред мене да си честен, ...

ЦЕЛУВКАТА
Докоснато дихание
потрепва в мрака.
Устни в жад
стакана пият. ...

1.
Аз съм
другата,
втората,
незаконната – ...

Последен танц
Душата ми е празна. Не плачи.
Душата ми кънти като камбана.
Сърцето ми те търси с очи,
но тъмно е, и толкова е рано. ...

Червено цвете с пламнали желания,
поднасяш своя огнен зов.
Като стрела прелиташ над простора,
пронизваш моя ум и моята душа.
Червено цвете в слънчеви ридания, ...

Огледалото ме гледа
все различно,
само то
виновно е сега.
Когато съм усмихнато ...

Срещу мен се изправи самодива чудна,
ущипах се, уви, бях будна.
Погледна ме сякаш с горящи очи
и над мен се извисиха всички стари мечти.
Стъпката и плаха, тиха приближи се, ...

(Tasmin Archer 'Sleeping Satellite')
Сигурно ако слушате тази песен и вие ще се сетите поне за един човек, когото да обвините за изгубените мечти, за мъртвите чувства и за всички болезнени спомени... Ние, хората, сякаш сме родени с тази нагласа винаги да обвиняваме някого за всичко, което ни се случ ...

Ти - от Мари Горанов
Ти си Слънце, ти си радост,
ти си буйната роса в моята зора!
Ти си буря, ти си огън,
ти си коренът на моята тъга! ...

В съня си бях ангел среброкрилен,
живот вдъхвах в неживите неща.
Страхливия превръщах в силен,
прогонвах от него слабостта.
В съня си бях ангел благороден, ...

Болезнено и бавно се събличаме
от навика да носим разни маски.
Ранимостта ни - скрита и отричана
напира, мята се, жадува ласки.
Сърцата ни - ревниво охранявани ...

Какво си ти за мен?
С какво име да те нарека?
Неугасващото Слънце в моя ден
или сияйната Луна в нощта?
Ще сторя ли грях, ако помоля съдбата ...

На баща ми (откриха му рак...)
Какво да ти кажа?
Да седна ли?
Ето,
не зная къде да си дяна ръцете... ...

Избрах си днес да съм вятърът в косите ти,
а утре ще съм слънцето, блещукащо в очите ти!
В дъждовен ден ще бъда дъждът, стичащ се
по пръстите ти нежни,
а в лунна нощ ще съм луната, ...

А ТИ СИ С ДРУГ
Две очи разплакани,
не виждам с едното аз.
Защо щом сетя се за тебе,
започвам да рева на глас? ...

Обичам те
Обичам те... Какво това пък значи,
че обичаш в мене нещо да завреш?
Обичам те... и хубава съм значи,
когато ти ме съблечеш. ...

Вали, вали...
небето е разкъсано от грохота,
земята е удавена.
Измита е природата.
Отишли са си цветовете - ...

Моите мечти рисуват,
те рисуват с лятото твоето лице.
Моите мечти са диви, диви
като буреносното небе.
Те палят бушуващото море. ...

,,Хората са мрачни -
искат да те будят
с хоризонти злачни,
но защо се чудят?"
Valeri Ribarov ...

МОЯТА БЪЛГАРИЯ
24 карата от Родината ми
Ако зажаля някой ден за вино
от Одрин, Драма, Преспа или Струга,
налейте ми загорска медовина, ...

Бохем
Не ми трябва рамо, на което да плача,
не коленича на никого пред прага,
Уверено и дръзко - сам крача
и само гърлото ми сълзите познава. ...

С хладни пръсти, аз ще те докосна,
в синевата на новото утро.
В съня си ще ми се усмихнеш,
а може би ще ме прегърнеш?
Защото знаеш, че си обречен ...

Времето се развали и кръчмата на Хо е пълна тази вечер. Във въздуха се носи приятен аромат на няколко вида гозби, а виното се лее умерено много. Дърт Пън и Кух Че Реп обсъждат нещо над плато пържени зеленчуци и на по каничка вино, даже и малкият На Хал Че е получил чаша леко разредено вино и попива ...

Да погаля твоята коса,
засияла като светло утро.
Да те посипя със роса.
А тихи гласове нечути
да ми казват да мълча. ...

Отново имам празник и този път реших -
казана ще почистя преди да пиша стих.
Изтърках го старателно, до златния обков,
с киселина изплакнах го и светна като нов.
Във ъгъла разчистих, пометох прахоляка ...