Ти знаеше, че аз не пия...
И навярно не разбра защо тогава го сторих.
Защото не можеш да погледнеш в женската душа и да видиш как сатенът може да е мокър и омърсен. Как може сред величествената прохлада на дълбоките лесове да запаля остатъка от дрехите си. И да остана напълно безпогледна за теб. Защ ...

Безумният бяг, в който изпада всяка мисъл, сблъскала се със саморазрастващата се въпросителност на фразата: Суета на суетите, каза Еклисиаст, всичко е суета! (Еклисиаста!12:8), е именно онзи отказ от посредственост и вече - отговореност, който в своята съдържателност е единственият път към битие.
Аб ...

Понякога те мразя адски много, понякога държиш се с мен сурово.
Понякога ми иде да крещя, да чупя, хапя и летя, понякога просто те обичам на инат.
Понякога си много лош, понякога обсипваш ме с любов...
Понякога треперя като лист пред теб, а нощем чакам да заспиш, за да те гледам, дори и в малките ча ...

Клони към заник слънцето и с тебе
вървиме успоредно все натам
в различни пътища, в различно време
ще стигнем края нежелан.
А днес, когато пламналото лято ...

Ако никога
Ако никога любима с нежна ласка
не е сваляла желязната ти маска,
ако никога не те е стягало сърце
от протегнати ръчички на дете, ...

Три пъти мери,
един път повий
децата на утрето,
големи и черни като мравки,
не слушай съветите ...

Тя е малко момиче, той е малко момче
и топят се оковите, кой сега ще ги спре...
Тя неусетно заспива, той я рисува с очи,
те създадоха изгрева, той подари им лъчи...
Тя е сирена красива, той не е вече момче, ...

Започнах да я посещавам всеки ден. Винаги ми се усмихваше, когато идвах и очевидно й беше приятно да си говорим, но сякаш нещо я притесняваше. Имаше нещо, което стоеше между нас и може би затова често се случваше да изпаднем в неловко мълчание. Отначало си мислех, че се тревожи за бъдещето и е прите ...

Възможно ли е възпитание на чувствата?
(есе)
За да се отговори на този въпрос, първо трябва да се изясни представата за думата „чувства". Според някои психолози, понятието „човешки чувства" може да се дефинира така:
„Човешките чувства са като контейнер, разделен на две секции. Първата е настъпателна ...

Сини теменуги
Седя си зад панелните решетки,
добре ми е далеч от светска суета.
Омръзна ми от двулични сметки,
оставам тук - потънала в самота. ...

Щура маймунка
със сладка муцунка,
с игриво сърце,
с душа на дете.
Скокна на клонче, ...

Бягам. Като поредната глупачка.
Страх. Страх, че разби любовта.
Сяга бягам, за да се спася. От съвестта.
... А уж не исках, вместо това и двама ви нараних.
Убиец ли съм сега? Убиец на любовта? ...

Живот ли е това?
Птица без криле,
тяло без душа,
човек без сърце,
свят без природа и хора! ...

Не се прощавам с вещицата в мен.
И с феята добра не се прощавам.
Различен смисъл има всеки ден -
не знам коя от двете ще играя.
Противник съм - на злоба и лъжа. ...

Една пробойна в сърцето...
Трепери то от омайващата го болка!
Нова пробойна...
Бия си аз упойката от блянове и мечти...
и в миг от ангел се превръщам в дявол! ...

Ти искаш света да владееш?!
Готов ли си?!
Способен ли си... на подлост?
Можеш ли... да бъдеш копеле?
Ще смачкаш ли с ботуша си... ...

Когато любовта отива си далеко,
идва нова някак сладкодумна и добра.
Когато любовта е сякаш вече ехо,
тогава новата е добре дошла!
Дай ми само лист да те опиша, ...

Историята!
Вървя си един пролетен ден из града и виждам много красива девойка. Облечена е в червена ризка и черна пола. С черни очила и черна коса. Стройната и фигура се отличава ярко сред другите пешеходци. Влюбвам се от пръв поглед.
Решавам да я заговоря. Отивам до нея и правя опит да се запозная. ...

Едно "съжалявам" не оправя нещата,
не залепва парчета от мен.
Само крилете наново подрязва
и отлита поредния ден. Обикновен.
В поза "безвремие" така съм застинала, ...

"Дали се зора зазори или е слънце изгряло?
Нито се зора зазори, нито е слънце изгряло,
а се Ирина задава".
Къде отлитна, миг неповторим,
на пламенна любов и ласки нежни? ...

Кажи,приятелю,защо си тъжен?
Защо в очите ти блестят сълзи?
Нима си мислиш днес,че си ненужен
и безразличен в хорските очи?
Нима,приятелю,си тъй наивен? ...

Еротично
***
Като ранена сърна
извърна поглед топъл.
Пронизах те със стрела, ...

Най-замислено премислят.
Еднооко смятат
на хиляда половината,
корена квадратен.
Служат, слушат. ...

По кървящия залез
искрите
плуват
цели обляни в сълзи.
С пръсти ...

Притисни ме в прегръдка гореща
и с целувка дъха ми вземи,
за да дишам с последната глътка...
Как е мъчно да бъдем добри!
Устни впий в плътта белоструйна ...

Нежност струи от очите
и ръцете - горещи - се търсят.
Внезапна спирка в маратона
на амбициите ми,
омайваща дързост... ...

Гостуване
Разстояния, кажи, в живота ни какво са...?
Сърца се жадуват... срещите ни за какво са...?
Пътища ни отвеждат... пътища ни сбират,
душите знаят... душите разбират... ...

Молба
Съмнявай се,
че Слънцето от изток
ще изгрее.
Съмнявай се, ...

Защо е толкоз празно през деня?
Заслушай се. Кажи ми, чу ли нещо?
Чу ли молещия призив на нощта?
А писъка на гаснещите свещи?
Бих направил всичко на света - ...

Бодежка, болежка, сърби ме петата,
не мога да схвана защо съм така,
дали ме ухапа комар през нощта,
или ме трънче посече, човече.
Не мигвам, проблеми и нерви ме късат, ...

Не искам да те виждам вече!
Не искам да си спомням, че те има!
Бих искал да избягам надалече
и да забравя думата "любима".
Не ме залъгвай с думата "приятелство". ...

Пролетен букет
Тихият полъх на пролетен вятър
гали косите и мислите ми...
Тръгвам със него - дори да е кратък,
той ще събуди във мене мечти... ...

Позволи ми
Стоя пред теб
и те гледам във очите.
Виждам твоя тъжен поглед,
но ще спра сълзите. ...

Ти вдъхновяваш кожата ми.
Нежно ме галиш, като водорасло.
Мечтая за стъклено видение.
Ароматът на светлината ме гори.
Трептя, като фея. ...