Приятелството е сравнимо с цвете,
което търси вечна светлина.
То може да стопи и ледовете
за да възкръсне рай и топлина.
Приятелството никога не гони ...

Докато обличаше новите си, подарени му от селяните доспехи Грен чу за втори път пронизителния звук от рог, който бе сигнала за тревога отвън. След като бързо бе облякъл бронята си воина грабна меча даден му от Брънт и го закачи на колана си. Грен отвори вратата на стаята си , като първо дръпна резет ...

между рогата на бика
прицелвам се в слънцето -
залез
+++
тополови пухчета ...

Руснаците… взривяват язовири!
Потапят под морета градове!
Затриват православни манастири!
Руснаците погубват светове!
Руснаците… убиват без команда! ...

Music LuckySolo
All Rights Reserved
Copyright: Lachezar Nikolov

Music LuckySolo
All Rights Reserved
Copyright: Lachezar Nikolov

ПРОГОВОРИЛИ МЪЛЧАНИЯ
... навярно хлябът ми е чер от проговорили мълчания,
мирише ми на гнил килер, но този гнил килер е в Дания,
тук всички сме света вода, и свети българската кочина,
и всяка глътка свобода в салама е съсредоточена, ...

- Вулгарна Библията е, затова, логично, вън,
от училища, дори от домове... и храмове -
Крещи събудила се след греховен сън
едва матрона с еротични блянове.
- Разврат и похот там са, трябва клада, ...

Няколко часа по-късно вече бяха легнали в новото легло. Лизи се беше сгушила в него и сега главата й почиваше на гърдите му. Сам не искаше нищо повече от това просто да седи и да я наблюдава как спи. Можеше да прекара живота си така и нямаше да му омръзне. Тази вечер отпуснатите черти на лицето й и ...

ад - парѝ и власт
царя̀т - неравенство е
и неблагодат

Празно е в къщата,
но по-празно е
в моята душа.

Глава 13. – Слънце зад облака
(декември 2019 г. – януари 2020 г.)
Доктор Арсов глътна хапчето с вода. Главата го цепеше от недоспиване, напрежение и отчаяние. Декември му носеше хубави и лоши дни. Не му харесваше как Барие се променяше с всеки изминал ден. Тревожеха го новините от Ухан, Китай. В кли ...

Как си майко, добре ли си кажи?!
Там горе по-малко ли боли?!
Болката в гърдите, отмина ли кажи?
Спокойствие намери ли, толкова далече ти?
Тук долу, трудно е без теб .. всеки ден мрачен е за мен! ...

България
Не знаят колко много те обичам,
не знаят и как често за тебе тъгувам.
Мислят си, че вечно те отричам,
а аз силна тогава те бленувам. ...

Живей, но не за съжаление,
а за мечти и уважение!
Търси във всичко вдъхновение
и ведро, чисто настроение!
Живей, но не за чуждо мнение, ...

КАКВО ОТ ТОЗИ СВЯТ ЩЕ ОТНЕСА
... когато отлетя в простора син,
ще скътам туй, което Бог ми прати –
две ябълки връз майчиния скрин,
тютюнец – от пунгията на тати, ...

сатана склонѝ -
престола му да яхват
хо̀мо-сатанѝ

Как да ви опиша?
Какво за вас да напиша?
За усмихнатите ви лица!
Това прави ви различни.
Какво друго да направя? ...

Сделката е уредена,
както казват: втасаха нещата!
Има-няма време
за проблема в клетка спяща.
Уж затихне, а избухва! ...

Танцувам под летния дъжд
с очите които жадувам.
Твой ли съм или чужд?
Моя бъди, а аз ще робувам!
Диктувай пътя в магията водна. ...

пенсионирано плашило
сламената шапка
без панделка
+++
босоного лято ...

И следвам я, съдбата си нелека –
път без начало и без край,
но нейде в тъмното сияй
божествената същност на човека.
Приятелю, ръка подай! ...

Сряда
Животът е кавър на някогашна истинска версия,
потъвам в инверсия.
Песните и те кавъри на живата музика,
огласяща някога душата, ...

Съблякъл ризницата си на воин,
без меч, останал само по душа,
спечелил битки с чужди и със свои,
най- важната изгубил – със смъртта.
На ръката с гривна златна прикован ...

Защо ни привлича морето?
Защото напомня на среща,
без мисли какво е небето,
вали ли, или е горещо.
Защото вълните опитват ...

Гледам клоните ти, обгръщат ме цялата и стигат до корените ми и бавно се увиват в душата ми.
Стягат я и я обръщат в миналото.
Так, където всяка частица беше бяла, беше бъдна в празнотата си.
Тичам боса по росна поляна в изгрева си.
Ръцете ми сбират медовина със шепи и измиват катрана на дните. ...

От окото на залеза скрита сълза се отрони
и обагри в златисто съдраната риза на здрача.
Стройна бяла бреза му помаха с разперени клони –
двама неми артисти, готови на бис да заплачат.
А отдолу под хълма реката къдрици замята, ...

Обратно по стълбичката в командната стая, така де, как да я нарека, командна каюта, звучи по-морско. Тя хвърли едно око на уредите и продължи.
- Можем да се разходим навън. Това са леерите, т.е. парапетните ограждения по палубата и надстройката, това са 15-метрови въжета със закопчалки, ако има бурн ...

***
Два-три маха на вятъра...
Намек за лято.
Време на маковете...
*** ...

Не искам да губя любовта ти,
а също не мога, не мога.
Пламъчетата в очите да гаснат,
без топлина да е твоят огън.
Не искам да си представям, ...

Отново да вървя, с попътен вятър,
със струните в гърди,
със звънливия повей,
който ден и нощ кънти.
И спомените да избледнеят ...

Объркани в едно дълготрайно настояще
примесено с отровните трохи на страх,
режисира се бъдеще диво, предстоящо
с илюзорна реалност и дирижиран похват.
Под наркоза битуват милиони души... ...

(не)случилите
се в живота близости
туптят ли - туптят

Под общия ярем сме свели
глави и морни рамене.
И знам, че нямаме недели,
да помечтаем с теб поне.
Бавно сякаш ни убива бавен кръг в една посока, ...

Bush won the war, and it was great.
I pulled out troops on later date.
Don't worry, Afghans,
enjoy Talibans -
new masters of country and fate.

На съвещанието суперултракомпютрите от втора категория получиха само обща връзка, нормалните суперкомпютри следяха мненията от общ екран.
Суперекстраултрахиперкомпютърът изнесе основния доклад. И, разбира се – председателстваше пишещата машина. Най-опитната, с исторически поглед към проблемите…
хххх ...

Съборетини.
Камъни, мъхове, лишеи
по път за никъде.
Село – разграбено.
Жаден /за слава ли?/ ...

Естествено, сред тази гмеж
иде ми да кажа ,,Беж!".
Но, нали съм темерут,
а за други-пълен шут
все си точа още щика, ...