На Любовта цена не се слага,
не се измерва с метри, грамаж!
Не може човек от съдбата да бяга,
дори да я срещне да няма кураж.
Което е писано, това ще се случи ...

Вече съм на седем,
баба сутринта
с обич ми изпрати
празнични слова.
Да съм жива, здрава, ...

ДЕЛИРИУМ С БАЩА МИ
... понякога, когато съм пиян –
туй напоследък ми се случва рядко,
да пийне с мен – във моя стар таван,
като че ли от Рая слиза татко. ...

колчем за сламка
се хваща - се да̀ви и
свръхмного плаща

На 15 февруари сутринта ме събуди
с букет от рози и влюбени очи.
Любов показвай ми ти всеки ден,
да зная, че за мене си роден.
Не искам на 14-ти обещания, ...

Гарите са едни от най-самотните кътчета, на които можеш да чакаш нещо, което съществува единствено в мислите ти. Защото сме способни да създаваме проекции на хора, чувства и на действия. Защото често защитаваме и дори извиняваме нечии постъпки. Преглъщаме поредните загуби, които непременно пишем на ...

На паважа лежеше тефтерче. Или портфейл. Или някакъв документ…
Интересно – кой го е изгубил? Трябва да е ценнно съдържанието – я каква кожа го обвива. И надпис с лъскави букви.
Наведе си. Огледа предмета. Да, явно документ. Странен надпис – „Ваучер за любима книга“…
Книга… Архаично, неотговарящо на ...

УБЕЖИЩЕ ЗА ОКЪСНЕЛИ ПТИЦИ
Тука сенките нямат посока,
а зелен и тръпчив аромат.
По балконите – дремещи котки,
с неприязън към целия свят. ...

ОБЕЩАЙ МИ В НЕДЕЛЯ ВЪЗКРЪСВАНЕ
... бе любов на бегом
все по спирки, по гари и хостели,
две дечица без дом –
из потайни квартири залостени, ...

„С най-тънката четка рисуваш трева!
И капчици цветни накапваш едва…
И всяка тревичка е цъфнала, чудно!“
„Но тези боички са толкова трудни!“
„Тогава - картинка от стар календар. ...

Детски почерк
Невена Георгиева бе учител на най-малките ученици. Обичаше професията си и даваше всичко от себе си първолаците да се чувстват добре. Тя се радваше искрено на успехите на своите ученици. Ченгелчета и чертички ставаха все по-красиви с упражнения и постоянство. Дори тя даваше малки награ ...

Само в този свят щастливо
времето така лети…
Но в душата ми е зима,
затова сега мълчи.
Всичко във снега се губи – ...

/апева две тектонични плочи/
I вариант:
В прах
ж и в я х.
Кули – грях, ...

> Не вярвай, че летиш. Защото полетът
>
> дула жестоки в себе си насочва.
>
> Красимир Обретенов ...

Литературно отклонение
Тате ни раздаде по една пръчка и ни заръча да викаме и да ръгаме. Днешния лов на мамути беше много успешен – върнахме се цели, уморени, изподраскани и насинени от драките, дет се бяхме скрили на гюме. Обаче беше фън – чудовището беше аналогово (чак после открихме че е такова, ...

Пиша този текст всяка вечер преди да заспя, защото кипя от емоции. Всяка дума и ред са напоени с неосъзнати чувства , грешни виждания и личностна заблуда , но и с чиста и невинна любов.”
“ Ако имах право на желание, то ще е да ме целунеш бавно, като че ли думите вече са излишни. Погледни ме в очите ...

Ще те обичам, но няма да те имам
ще те целувам само, че насън.
Може да изгарям аз отвътре
но ще бъда същата отвън.
И болката си не ще ти покажа ...

За да се разбере значението на дрехите, и по-точно значението на Правилното носене на дрехите, е необходимо първо да се обърне внимание на естеството (или устройството) на човешкото тяло, и по-специално на кожата и порите на тялото. Порите на тялото представляват именно тези малки отворчета-прозорче ...

Пред мен, зад мен е черен океан.
Припламват в него галактични гари.
И аз съм центърът на самотата - сам,
последен рицар в звездните безкраи.
Вселената ухае на тамян. ...

Тази стая е моят затвор,
и зазидан срад нейните ребуси
станах враг и надежден партньор -
не на друг, не на друг, а на себе си.
Сред праха, като пясък разлян ...

Високият скален път виеше голите си хълбоци там във висините на небето. Юлското слънце чертаеше пътя към селото и прахът и маранята се сливаха в прегръдката си. Именно там от тази висота, където скалите прегръщаха небето, долу в ниското се раждаше, скътано като гнездо селцето. Скатано и родено от тя ...

Захарно петле -
близалка малка, пери
алени криле
и се топи в устица
детска, и игра кипи!

На ъгъла един павилион седи и дреме. Продавачът на средна възраст, коцкар, търси нови клиенти, старите са му до болка омръзнали. Припечелва не много, ала достатъчно. До павилиона е хубавата му двуетажна къща, има две дъщери, едната омъжена, другата- на инвалидна количка. Красиво е момичето, засичала ...

– Добър ден. Здравейте.
– ...
– Не ви чувам.
– Естествено е. Донякъде.
– Благодаря, че ми позволихте да взема итравю от вас. Ала... не ви виждам. ...

Бе слънчев августовски ден. До където погледа стигаше се виждаше само безкрайно синьо. Морето се сливаше с безоблачното небе, докосваха се там далеч на хоризонта, споделяха кратка целувка преди да се отдалечат отново. В далечината плуваха делфини, които подскачаха и танцуваха във водата. След това п ...

Ех, дъще, твoйта cевда е кyтcyз,
на ябанджия иcкаш да приcтанеш
затyй навярнo, че c перчем е рyc –
та инак cъc каквo oкo да хване?
A дерменджията левент Иван ...

Знаех, ще дойдеш при мене...
Исках поне по-небесно да бъде.
Всичко е пито-платено,
пътят дотук е на всеки отсъден.
Трудно, любими, открихме – ...

Ти, цветята
остави.
Нека лъхат си
в градини.
Сърцето свое ...

Притваря слънце сънени очи,
лозята будят песен, смях, гълчава
по устни тръпни виното запява.
Косарчето, лозарю наточѝ.
Зарежеш ли лозите – спри се морен, ...

Като в приказен сън твоят лик се явява –
как притваряш клепачи и спускаш нощта
и по рамото меки коси разпиляваш,
а къдриците черни напевно звънтят.
Помня нежния допир на устните топли. ...

ТЪПА ПЕСНИЧКА
... понявга се заключвам за света като монах във святата си ниша,
по цяла нощ душата си чета – или безумни стихчета ви пиша,
и си задавам тъпия въпрос, и все тъй няма кой да отговори! –
наистина ли Бог Иисус Христос ни гледа от бездънните простори, ...