СПОМЕН ЗА ОНОВА МОМЧЕ
… когато бяхме мънички деца, и цял ден си играехме на плажа,
аз вечер си рисувах слънчица – и топличко ми беше, да ви кажа,
и тихичко – във шепите си две, търкалях светло бисерче от мида,
и свикнах – да измислям светове, в които нивга няма да отида, ...

Като стих ли
зазорява,
щастие
се очертава!
Като стих ли ...

"Полъх и спомени" от Иван Дракалиев
07.02.2023г.
г.Москва / РФ

ШЕКИ от Другите - Гняв и мир - YouTube
От както се помня предпочитам мира пред
войната. Бог ми е свидетел – всеки път
изливам в музиката си душата. И тя отива
точно там , където има нужда, да дам. ...

ТИХО ОРИГАМИ
Аз много птици от салфетки сгънах.
Кога са полетели – не попитах.
В душата всеки си заделя ъгъл –
за да се скрие, ако е преситен. ...

Аз-самотната вълчица
с мойта тъй целувана уста.
Нежна съм, но съм вълчица.
Днес в сърцето опустя.
Нека да ме сграбчат книги. ...

Въло,
Това е последното, което ти пиша през общият ни трийсетгодишен живот. Когато четеш това, ние с Радина ще сме много далеко от тук. Винаги съм била честна с теб, никога не съм те лъгала, обещавам ти, че тя, ако пожелае ще те потърси някога – кога – не знам, тя ще си реши, вече е млада жена. Въло ...

Казват горчилката дава сладост на живота...
но също тя сълзи горчиви ни дарява
и наранява силно нашите сърца.
Горчи ми ,сълзите карат ме страдам.
И пак отново песента ,след лошото ...

„Тя ли се върна назад във времето, или времето я върна !? Тя все още не знаеше....Как точно се случи?! Но тя беше там, за да получи нещо, което й принадлежеше, нещо, което смяташе, че й принадлежи, нещо, което искаше да й принадлежи...Може би беше глупаво да повярва в това, но тя го направи...Надява ...

ПРЕЛЕТНИТЕ ПТИЦИ
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
В края на есента, преди ледените дъждове,
когато ветровете си играят с листата
и слънцето се крие зад облаците, ...

СЕЛФИ С ВАЛЕРИ СТАНКОВ
... понеже старостта опроверга надеждите ми за красива вечност,
понякога се смъквам на брега – човече под Съзвездието Млечно,
милувам с поглед морските вълни – и тихите светулчици на фара,
и чакам най-красивите си дни да ми стовари Бог на Морска гара, ...

От толкова любови...
От толкова любови разпиляни,
стоя обгърнат в самота.
И от всичките...
Във времето запиляни. ...

Тях никой ги не помни -
що за позор, Боже, е това?
И пред паметниците им
на заветни дати единствено
да скланяме глава. ...

Не жалете за него потомци!
Не подгъвайте днес колена!
Споменът за Левски живее
ежедневно в нашите сърца.
Със синият пламък в очите, ...

Не е то ни в имоти, ни в пари,
то ние го носим в нашите души.
Там е скрито някъде дълбоко,
да открием доброто и го пуснем широко...
Богатство е когато те очакват у дома, ...

О, майко моя, родино мила,
в невежество тънат журналята -
преди 150 години си родила
Апостола ни на свободата!
https://www.nbox.bg/2023/02/%D0%B8%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%B2-%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8-btv-%D0%B2-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1 ...

Казах ѝ, че не си струва. Да захвърли мечтите си и своята същност на боклука , заради мъж.
Мъж , който грам не се интересуваше от жени като нея.
Страстни. Огнени. Изпълнени с романтика, на фона на нежна еротична музика и като добавка капка сексапил.
Той си падаше по лесни. Бързото му беше сладко. То ...

Наричат те Великият герой,
наричат те Апостол и Икона.
Ти носиш на сърцата ни покой,
ведно с това издигаш ни в простора.
Щом стъпя върху хладната земя, ...

БИРАРИЯ
Поетите на майчица България
мълчат като загърлени със тел.
Цанят ги за пазванти на бирария.
За портиери в някой скъп хотел. ...

Тъга намери пристан в нашите сърца.
В душите ни развихри се торнадо.
Отиде си от нас детенце мъничко-
любимото вълнисто папагалче сладко.
Девет години бяхме все заедно. ...

Човечността изгубва своя облик
и гърчи се притворила очи.
Тиктака в скръб житейският часовник,
и търси съкровените мечти.
Проскърцва изтънялата сърдечност ...

Котарак Росини стегна всичко вкъщи.
Нещо във комина влязло бе и всъщност
пушеше и черни ставаха стените.
Сузи пренебрегна своята защита
и се покатери на гредата горе. ...

Говорим пак, и пак, и пак
за "странния" човек роден в България
отдал живота си за мен, за вас
да имаме държава, биография.
И пак го вeличаят леви, десни ...

Не руският ботуш от свинска кожа,
не острият ханджар за мъст изваден –
щом липсата на хляб го разтревожи –
народът сменя с бунтове парадите!
По Чинтулов, по Ботев и по Вазов, ...

Събуди се на обед с главоболие и болки по цялото тяло и пак заспа. Доколкото разбираше, живееше в непозната къща и всички крушки бяха изгорели. Тя търсеше светлина, щракаше подред копчетата, но вътре оставаше все така тъмно. Тогава намери един стол и реши да пробва да ги завинти. Светна само тази на ...

Той се мислеше за пръв
между първите поети.
Закален с хайдушка кръв!
Едноокият сред слепи!
Но - в съветската война ...

Изписвам ситно думите на листа,
а те от гняв безсилен пак горят.
Република – ни свята е, ни чиста
и гробът ти обраства неопят.
Народът овчедушно коленичи ...

Поетът сваля звезди,
поетесата рони сълзи;
поетът пуши лула,
поетесата рисува луна;
поетът с трици поетеси лови, ...

Присядам тихо в мрака,
никого не чакам...
Но виждам как звезда
пада бавно сега...
В танца й вълшебен ...