Вярваш ли ми - аз не те обичам.
Защо се правиш на учуден,
аз на друг принадлежа.
Може би си мислил, че на другите момичета приличам,
но сам се убеди - не е така. ...

Видях едно момиче
и себе си познах в нея...
Сълзите тежко стичат се
и нежното сърце линее...
Не вярва тя на хорски думи, ...

Когато ти кажат -
пристъпи и... си в рая,
не затваряй очите си!
Обърни се и виж -
от бездна ли излизаш. ...

Стопена тъга
Разбиват се вълните в поредната си спирка,
пясъкът изстива с идването на нощта.
вятърът жадува отново други устни,
които да докосне с лек привкус на тъга. ...

Кога съм имал, за да имам?
Кога съм знаел, за да знам?
Кога съм могъл, за да мога?
Кога съм искал, за да искам?
Кога съм обичал, за да обичам? ...

Всеки път към теб
е път към дъното на ада,
където душата страстно гори!
Всеки път към теб
е път към нищото, ...

В този свят родих се
наивен, грешен и добър.
Такъв ще си остана,
не искам да се променя.
Писна ми всички да се показват ...

Сърцето стихваше в гърдите ми .
В душата гаснеше пожар.
Погребвах есента и птиците.
Ужасно сам. Ужасно стар.
От прашното стъкло ми махаше ...

Мъката в душата тегне, а раната в сърцето - кърви ли, кърви.
И болката голяма живота ми опропасти.
Защо така се получава, защо животът е несправедлив към мен?
Ти ме излъга и изостави, предаде ме и ме забрави.
Ти бе слънчевият лъч в деня ми, луната грейнала е нощта, ...

По билА и по чукари,
в равното - над някой път,
бедни хора - колибари -
във гробовете лежат.
Може би немОщен старец. ...

Нека бъда чашата вино,
която в миг на самотност докосваш.
Нека бъда глътка миро,
която вечер с устни отпиваш.
Нека бъда волнодумството зло, ...

Объркана, незнаеща и чакаща,
пред образа ти приплакваща...
Неразбрана, наранена, може би и ужасена
завръщаш се, а тя е удивена.
Никога нямаше да ти прости, ...

За обикновените и необикновените неща...
... провокирано...
Когато някой ми каже, че пиша за обикновени и прости неща и че на всичко отгоре ги публикувам, се замислям...
Да, разбира се. Около нас има само обикновени неща. И ние им придаваме необикновен смисъл. Всеки - колкото иска. И колкото може. В ...

,,Ако бях..., то бих бил..."
(Есе)
На Рождество Христово през далечната 1830 година осемгодишният син на пастор Ернст Шлиман - Хайнрих получава като подарък илюстрована ,,История на света за деца", която той веднага започва да чете, забравяйки за празника. Особено много го впечатлява историята за др ...

На М.
Някой някому в мрака
прошепна: Лека нощ, любов!
И без луната да очаква,
превърнаха се думите в зов. ...

Вечер въздухът е влажен.
Тъй силно намирисва на съмнения.
От тук започват... Някъде след прага
на самотата тягостните измерения,
със своите спирали, задушаващи ...

КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ
- Чао, жребецо - каза приятелката на министър-председателя с ръка на дръжката на входната врата. - Утре пак по същото време, нали?! И да не се изпуснеш пред шефа си!
- Споко, маце - ние в нашата партия сме печени конспиратори - заяви авторитетно министърът. Той почака няколко ми ...

Жалко съществуване, без ласки
И общуване служебно само,
Всекидневие банално, а отчасти
Отрудено и време, пропиляно в
Тревоги и несгоди, и беди!

Прекалено дълго те чаках,
прекалено много от себе си ти дадох.
Сега идва ред с теб да се сбогувам
и на прага на моето сбогуване една изповед от устните ще изрека...
Остани с мен за час - два, остани и няма да съжаляваш след това. ...

Наранена
Навън се съмва, а в душата ми е тихо.
Огромна рана във сърцето ми кърви...
Не зная буден ли си вече, но те питам –
наясно ли си как ме нарани?! ...

Умира птицата в студената нощ и се прощават с простора крилете й.
Мрак неканен в душата е гост. Вече не е красиво и светло.
Ще се върне ли утре мечтата за лъч едничък и топлина?
Справедлива ли е съдбата? Ще протегне ли топла ръка?
Сега и аз като мъртвата птица се прощавам с моите мечти... ...

Ти ме питаш пак защо не те разбрах.
Защо ли гръб обърнах аз на любовта.
И цветя изпращаш, чакаш ден след ден..
Ала знай, че тежки дните са за мен.
Ще ти кажа една тайна - запази я ти - ...

В нишата, зад трепкащия пламък,
сред сенките играещи, от камък
издялани, две длани над света
простират се. По дланите кръвта
с боя червена неизвестно кой ...

НЕРАЗГАДАНО
Пътищата ми са непремерено безпътие.
В утрините ми се спуска нощен мрак.
Уж напред вървя, а проследя ли стъпките,
връщам се назад към тебе – пак и пак... ...

За миг е Любовта...
Докоснати, ръцете се преплитат
и тихо шепнат... новолуние...
да бъдат сплетени опитват,
осеяни от някакво безумие... ...

За тебе става дума
тук, нали ти обещах....
Само ти разбираш ме
добре и без да искам
знам, че имам твoята ...

>
>
> *
>
> Топла лунна нощ. ...

Усещане за мъж...
Нежност е,
нежност
мъж
да погали ...