Сънувах, че умирам и се раждам
в две очи дълбоки - безкрайно море.
Тичах по пясъка - мокър и влажен,
гледах морето. Зелено, зелено,
мойто име стене, моята душа зове. ...

Вечер, докато заспиваш
и гледаш към
самотната луна,
разбираш колко труден
е животът, прекаран в самота. ...

Седеше на терасата на хотелското барче с изглед към морето и бавно отпиваше от сутрешното си кафе. Беше рано, много рано и освен персоналът почти никой не се мяркаше наоколо. Запали втората цигара, като за пореден път си помисли, че трябва да ги откаже или най-малкото да ги намали. Погледът ú се рее ...

И после вероятно
ще се зачудиш
как така
посред горещо лято
валя... ...

Душата ме боли,
в очите ми не останаха сълзи,
сърцето ми умира ден след ден,
ала огънят бушува още в мен.
Очите ми копнеят да те видят пак, ...

Stay
Hey little girl, it's not that bad,
I said some things I know I shouldn't have
But they're just the careless words of a jealous man
Hey little girl, can't you see ...

Мама беше хубава и кратка.
Не порасна. Просто си отиде.
Нямах време да си търся вярата -
сложиха я в рокля от коприна.
Сресаха я. (Точно като мене!) ...

Не бива да се търсиш из ръцете ми
сред многоцветните визитни картички,
сред сутрешната преса, сред клавишите,
сред струните, до ножа и до хляба.
Изпуснах те - маслинено си хлъзгава! ...

Помниш ли ме?
Отваря ли си скоро албума
или стои прашен в онзи стар шкаф?
След раздялата ни често ли ме сънува
или отдавна забрави за моя смях? ...

Миналото
живее
в думите.
Бъдещето
подпира ...

Обходих света по безлюдни пътеки.
Не търсех, не исках свой собствен прав път.
Гладна за обич, гладна вовеки -
гниещо сърце във здрава, свежа плът.
По пламнали алеи летяха алчни глутници, ...

Жълтата книга... Нашата рожба -
първата Библия в мойте ръце
с думи за обич днес ме пробожда,
риза от мъка в душата плете...
Жълтата книга с листове скъпи, ...

Сама...
Как исках да ти кажа от преди, а все не събирах смелост.
Как исках да изкрещя гласно: ,,Остани!''
Как исках обичта ти голяма, а получих безразличие в замяна.
Всеки път исках да ти кажа: ,,Обичах те, любов голяма!'', ...

Опита да ми подариш света,
опитах се да го приема -
без да знам, че и в деня
се крие тежкото ти бреме -
да си нещастна от любов. ...

Анаморфоза
Съдбата,
плезейки се
в даден миг,
не го приемай ...

До края стигах всеки ден,
а после отново бях в началото.
Господарка бях на живота си,
но сега съм робиня на съдбата.
За ангел мислят ме хората, ...

В твоите граници разливам
моята безкрайност...
От твоя въздух отпивам
всяка глътка всеотдайност...
Твоите проблясъци ...

Тя... Поезията
Погали хартията с върха на своето перо...
Със слова, с нежни думи..
Начертай и с мастило облекло...
Напръскай я с моите парфюми.. ...

Те продължиха по калния селски път като следяха стълбовете и търсеха с поглед последната си бяла надежда. Когато наближиха селото, се чу тежък камбанен звън. Всички лястовички, които бяха кацнали на жицата, полетяха едновременно като образуваха огромна черна река в небесната шир.
Бащата запита още п ...

Гънките на дланите си гледам -
в тях е скрита моята съдба.
Смисъл във чертичките откривам –
уча се да “гледам на ръка”.
Уча се живота да предричам, ...

Понякога трудно се връщам
във лехите човешки сълзи.
Аз скачам завързала глезен
за хвърчила от оцветени мечти.
Понякога трудно излитам ...

Ще тръгна от косите разпиляни
сред гънките на белия сатен.
Ще се придвижвам с устни, вдъхновен
от дългото очакване. Поляни
под стъпките уханно ще цъфтят. ...

Струва ли си
всеки път да лъжем?...
Струва ли си,
всеки път да се крием?
Да бягаме и да я мамим? ...

Здравей! Дали си същата - не зная!
Аз тук съм! Дишам! Идвам у дома!
Живеем заедно в квадратната ни стая,
но виждам, че си дяволски сама...
Недей мълча, когато се събличам, ...

Там, в дълбините на Балкана,
що слънцето едва блестеше.
Спотайваше се дива и необуздана,
гората дом за нея беше.
Там, що човешки крак не беше стъпвал, ...

Гъсеници
в стомаха
погъделичкаха го
да остане.
Твърде рано ...

Аз съм част от дървото зад блока.
Дишам с него във всяко листо.
Аз съм част от небето.
От облака.
Част от капката дъжд. ...

Ти не знаеш, но проклет ще си.
Ще те боли и огън ще гори.
Аз ще те подпаля и себе си дори,
а дяволът във тебе с пламъка ще си върви.
Не си единствен, но виновен. ...

Стоиш пред мен, а само сянката ти плаче.
В ръцете ти вината нарисувана е върху кръст.
От него моите сълзи се стичат тъжно
и с дъжда от вчера сега приличат ми на мъст.
Дошъл си пак да просиш за пощада. ...

РАЗМИСЪЛ
Ех, вие, древни финикийски знаци,
измислени навярно за добро -
да служите на хората, обаче
заробихте душите им до гроб. ...

>>> потърсих те във утрото
>>> преди да съмне
>>> не те открих и в залеза
>>> зад планината
>>> пребродих ...

Отвори очи -
светът около теб кръжи.
Отвори очи -
от тази злоба в теб боли.
Отвори очи - ...

Навън вали,
сякаш поток от реки се излива.
Навън вали,
но чадърът не може да опази
водопада от сълзи, валящ вътре в мен. ...

Никого
Колко трудно е да бъдем двама,
дели ни миг и вечност, омагьосани.
Вървим един към друг, а всъщност -
бягаме в различни посоки, неразбрали, ...

Мерлин
Мерлин се казва тя
и за нея аз горя.
Онзи нейн поглед
не ще забравя никога. ...