Какво ме спира да си тегля ножа,
какво ме спира да скоча в пропастта,
да издера до кокал своЙта кожа,
с кръв да залея вечността?
Лудост или смелост е това? ...

Косите ми се търкалят като плажна топка.
Устните горещи, като шоколада.
А слънчево загадъчно ме докосват лъчите.
Ти ме гушкаш, мое опиятие.
Клатиш ме, като пейка. ...

Че цветята красиви са - вярно е, знам си,
но и тяхната хубост си има нюанси:
Магазинът едните на сянка ги пази,
подредени прилежно в саксии и вази.
Култивирани и в оранжерии расли, ...

Лесно е да си тръгнеш -
малцина остават.
Лесно е да сгрешиш -
малцина си признават.
Лесно е да спреш - ...

7.30. Днес. Гробищата.
Бъди там навреме.
Зад смълчаните долища.
Живот погребан дреме.
Дъхът замира. ...

ДЕСЕТ ГРАМА КЪДЕТО ТРЯБВА
... оловен къс
във мед облечен
с достатъчно кинетична
енергия насочен. ...

Мразя хора като тебе.
Не, границата между обич и омраза не е никак малка.
И затова няма смисъл.
Не си прави труда и не смазвай гордостта си под ботуша на моето презрение.
Просто се махни. ...

Навън брулеше студеният вятър и сякаш стържеше по душите на хората. Но не и моята. Сякаш бях недосегаем. Какво ли имах, дарба ли имах? Но аз вътрешно бях щастлив. Нещо от дълбините на душата ми ме подтикваше да се усмихвам. И напук на мен, всички ме гледаха злобно, сякаш искаха да ме изпият, да ме и ...

Град като... град. Хора, улици и проблеми - като навсякъде другаде. Но това си е моят град, мойте хора и нашите проблеми. Не е Ню Йорк. Нещо доста по-умалено и побългарено от онази Голяма ябълка (ако беше уместно, бих го опрделила като Малката круша). Не е голям, не е многоброен, но със сигурност е ...

Аз още те обичам но не зная
заслужава ли си смелостта
все първа аз да те желая
че ти ще си раниш честта
Обичай силно без задръжки ...

Чичо Гошо пазарува
торта с ягоди и крем,
защото ще празнува
днес рождения си ден.
Чичо Гошо се прибра ...

На сина ми
Роди се в кратка юнска нощ,
плачът ти изгрева посрещна.
Роди се, за да станеш мъж,
сила в теб да се усеща. ...

Дали посоката правилна
избрах -
с искра божия
себе си запалих,
та с този пламък ...

Почти нереални
Звездите ще помоля да не светят
и слънцето поне ден да не изгрява,
луната облак да скрие
и само тъмна нощ да остане. ...

Разкажи ми за онези самодиви, дето нощем
се спускат тихо по перваза на душата ти.
За мен болиш и париш... Страдаш още...
Не си забравил огъня, пламтящ в сълзата ми.
Разкажи ми! По вятъра се нося като спомен, ...

Хей, омбре,
не поглеждай под сомбрерото,
очите дръзки въглено прогарят
кожата ми нежна,
денят залязва ...

Сърдечно терзание
Като ранен вълк
вие вятърът.
Сух студ
е сковал душата ми. ...

Как да кажа, че без теб не мога да живея,
когато го крещиш на нея?
Как да кажа, че за тебе аз копнея,
след като копнееш ти за нея?
Как да те погледна ...

Вятъра си вплиташ във косите
и да искаш, не можеш да го усмириш.
Търсиш себе си във всяко цвете,
но понякога и след черните сенки вървиш.
От всяка своя сълза и усмивка ...

Сутрин рано ставам.
Бързо се обличам.
Лице и зъби мия
в училище тичам.
Щом там отида, ...

Със никого не ме сравнявай, моля,
със предна или бъдеща жена!
Аз нося идентичност своя,
"запазена съм марка". Без вина.
Във мене няма злоба, отмъщение, ...

Аз - онзи същият
Излизащ от филмовите ленти
И най-обичаният
И най-мразеният
Аз - който обича само теб ...

Ден без любов, е ден изгубен...
но възкръсне ли у нас в делника отруден,
онази радост - весел час за страст,
то знай, мигът тогава ще е чуден.

Не знаех, тръпнеш ли, за нова среща
с усещане за банално откровение.
До теб, в друг живот ще мина
с безразличие, уверена в себе си.
Ти, на някой кръстопът, ...

Грохот... нежни дни.
Сбогом им кажи.
Небето пада, ще боли.
А ти обичай, обичай.
Целувай и прегръщай. ...

наречи го както искаш
срив в хормоналната система
или отлив, зависещ от въртенето на луната
или дупка в космоса характеризирана от учени,
но съм полудяла бейби ...

"То може и по-добре,
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
Тихо се сипе летният дъжд,
весело мокри умрелия мъж. ...

Обичах те, не разбра ли?
Исках те, не видя ли?
Борих се, не спечелих.
Търсих те, не те намерих.

Някога ми казваха, че колкото по-къс е денят, толкова по-малко боли от изгубеното щастие. Така и не разбрах разпространителите на тази теория, защото или аз бях повредена, или те. Защото мен ме болеше постоянно, без значение от продължителността на деня, или дългата тъмнина на нощта. През деня прост ...

Какви ли чудеса не стават днес
в живота ни свободен и суров -
умориха ни със групов секс,
но да сте чували за групова любов?

Лежа в мрака и чувам как сърцето ми тупти... в ушите отеква: туп, туп, туп...
Сърце, изгарящо от болка, молещо за пощада, вика те... не чуваш ли?!
Това сърце, което ти разтуптяваше и спираше в един момент...
Това сърце, което ще догори без любовта ти...
Моля се на Господ през сълзи, с пресипнал глас ...

> Ангелите на забравата
>
> "Късно е вече,
> а тя не дойде.
> Аз - глупакът, я чаках ...

Когато думите не стигат, замълчи,
когато нямаш слънце, потърси звезди.
Ако миналото те убива,
ако сърцето ти изстива,
очите си дълбоко затвори, ...

Господи, колко нещастна си ти!
За малко спри,
назад не се обръщай!
Нима не виждаш сред хиляди звезди?
За теб не беше той, помни! ...