Уискито се пие чисто.
Чиста глътка удоволствие -
за ценители.
Позволявам да ме черпиш...
За силно впечатление ...

На куц крак преполових живота си.
(Ако изобщо има среда).
Някои трупат запаси, имане,
аз го превърнах в игра.
Полунашега отминавах обидите. ...

2. Офисът
- Ще закъснееш ли?
- Както винаги - усмихвам се нервно - Защо?
- Изникна работа в офиса, трябва да я свърша. Този път аз може да закъснея малко.
- Каква работа, Боби, събота е! ...

В тъмното нощта проглежда,
а луната се оглежда
в тихо падаща сълза
към гръдта на вечерта.
Търси тебе да открие, ...

Стиснала се здраво в черупката,
любиш принцеси, но само насън.
Стискаш се здраво, а къде е пролуката,
през която да погледнеш навън?
Само в себе си ли се оглеждаш, мидо, ...

С устни търсих твоята следа.
Лицето ми се стопява в нощта.
Събличам те с мойте чувства и остават в теб.
Косите ми се вплитат около твоите.
Влизам в твоя сън и събуждам твойте чувства. ...

Отново ще се срещнем след години,
в очите ни ще тлее горестта,
а запустелите души-градини
ще стържат по кората на страстта.
Отново ще допрем чела с въздишка ...

Ела, докато сънувам,
в лятна утрин, призори.
Ела, докато съм топла,
като сън ми се яви.
Ела, ще те погаля, ...

Ти ме презираш!
Нима ти ям от паничката,
нима ти откраднах
лъжичката?
Нима ти пих ...

Отново станах кръстопът.
На пътища, които се разделят,
и всеки търси своя си посока...
Душата ми дели ги - в четири посоки...
На изток ли? ...

Отдавна зная аз, че за теб е тя любов
и нямам шанс да бъдеш мой!
И всеки ден се молех да те видя сам...
Да повярвам за миг, че ще видиш във мен любовта.
Още помня аз приказка древна, разказвана днес - ...

Прозорчета припламват през работно време.
Заспал служител пред компютъра си дреме.
Къде да кликне… дявол да го вземе!
Не му се бачка, то това е… бреме!
Във „Френдс”? … О, нееее. ...

ОставИ ме! И така ми е добре.
Имам още дъждове да укротявам.
Дишам синьо... Уморените коне
от пребродени пространства ослепяват.
А пред мен са семената на деня ...

как мислиш
мога ли всеки път да намирам изхода
надписът винаги свети в зелено
е... не можахме да потанцуваме
другият път ...

Искам да те забравя, от вълнения
и чувства страстни да се изключа.
Да прогоня сънища за теб, видения,
сърцето си в ледена кутия да заключа!
Очи дъждовни по стена препускат, ...

Очите ти от болката кървяха.
Непрогледно е... нали?
Сълзите ти силно ли течаха?
Виж и вън вали!
Ръцете ми спасение не бяха, ...

Всеки ден търсиш близостта на нечия друга!
Върви си!
Всяка вечер виждам в очите ти злоба!
Тръгни си!
Всяка нощ името ми проклинаш ...

Отварям очи. Сънят бавно отлепва клепачите ми. Предметите в стаята излизат от своята призрачност и добиват очертания. Поглеждам към тавана. Едно светло петно с формата на цвете ми подарява прашен слънчев лъч. Нахално преодолял стъклената прозрачност на стъклота. Утрото пъпли в леглото ми вдъхновено. ...

Виждаш две червени очи! Два броя изпъкнали очи! Само тях виждаш и нищо друго... Искра се възпламенява, а мозъкът ти се вцепенява! Сълза се опитва да пробие ципата на мъжките ти силни, черни очи. Но няма да успее! Ти си силен, як и корав. Няма да се поддадеш на сърцераздирателния спомен от миналото. ...

Funeral for a Friend - Roses for The Dead
Just to say we're sorry
For the black eyes and bleeding lips
And it's hard to forget
How many lies we told, ...

Балада за истината и лъжата
Владимир Висоцки
Нежната истина ходеше в дрехи красиви.
Тя за блажените нищи докарана бе.
Ала лъжата коварна подмами я хитро. ...

Casus improvisus
Сутринта рано в къщи нахлуха едни типове с качулки и ме арестуваха. Без много обяснения и без да реагират на протестите ми, те ме набутаха в един джип пред очите на поне десетина ранобудни бабички от блока и ме откараха в полицейското управление. Там ми беше обяснено, че срещу мен е ...

"Цял живот търсих жената, която да ме направи нещастен..." Г. Константинов
Най-после срещнах мъжа, който успя да ме накара да се почувствам нещастна. Изкусителен в своята доброжелателност, слънчев и мил, несъзнаващ, или напротив, своята сила да прониква в душите и да се люби на ум, да излага на пока ...

Нещата, които ни носят щастие... нещата, които ни карат да се чувстваме нищожни... нещата, за които мечтаем и тези, които никога няма да имаме... Може да седим и да обясняваме колко е гаден животът... но той е такъв, какъвто е и когато дойде моментът, в който осъзнаем, че живеем в един наистина мног ...

Белотата ми върза ръцете.
Слънчев лъч се превърна във нож
и преряза сам с поглед въжето.
Победен падна възелът лош.
Белег стискаше моите китки ...

Мирише на оран. Мирише на шума.
Устата нарежда молитва без думи...
Цяла вселена под свъсени вежди!
Зрънце надежда в браздата проглежда!
Мирише на грозде! Мирише на вино! ...

Подпрял нежно силната си, красиво оформена брадичка, с едва набол тъмен мъх над горната устна, красив тъмнокос, младеж седеше на ствола на поваления бор, вперил замъглен от спомена поглед в извиващото се между дърветата, като колан от диаманти, тъничко поточе, понамаляло от летните горещини, но все ...

Колко много топлина се крие
в твоите очи.
Щом вгледам се във тях
дъхът ми спира – сякаш са звезди.
Сърцето ми препуска в объркан ритъм, ...

Без капка страх аз съм желязна
пазителка на незабравен глас,
владетелка на своя свят лелеян,
насред пътя твой, в среднощен час.
По бухала ще ме познаеш, ...

Подслушани телефонни разговори 4
- Да, моля!... На телефона. Ало... Раче, ти?!... За Бога, Раче... Това си ти! След толкова години!... Чакай малко, чакай само да се ощипя! Чакай само за секунда!... Иванова, следващите десет минути не ме свързвай с никого! Казах „с никого"! Няма ме!... Ало!... Раче, ...

* * *
Изпий ме!
Много устни преди теб ме отпиваха...
Но макар и само с капка сега
ще утоля твоята жажда! ...