Усмивка в нощта, блиц светлина.
Грейва сега моята душа.
Разцъфва в нощта огряната душа.
Сърцето се смее, душата копнее.
Всичко сега е в розова мъгла. ...

Устните ти са хвърчило
и навярно кордата им аз държа,
щом по-далече не отиват
от челото ми, бузите, врата.
Целуват поривно и волно, ...

От залеза на нашата любов
остана малко късче във сърцата,
което ще ни топли с нежен зов
и ще залязва бавно по лицата.
Това червено късче за късмет ...

МОРЯКЪТ И КУРВАТА
трилогия (трета част)
Съвсем сама... Пое по своя път.
Под ръка със болката вървеше...
От майка ти остана спомен скъп – ...

Изплюваме горчилката
пред чертога на съвестта си
с идиотското смирение на роб...!
Теглиме количката тежка от бездушие
и всеки си е жиголо в своето безсрамие...! ...

Не те обичам! Моето е друго -
по-силно и от обич, и от страст!
Единствено слабите обичат,
а слаб не бих могъл да бъда аз.
Не те обичам! Нека не тежи ...

Гледам напред -към бездънното нищо,
там, където празнотата се дави в мрак,
там, където напълно ново е всичко,
където дори спомените не горчат.
Вървя напред, но знам, че този път е измама. ...

Самота
И отново съм сама.
За кой ли път във тъмната нощ.
И отново мълвя
твоето име на ум. ...

"- В мен отдавна е всичко изстинало.
Преболяха те моите устни."
"- Ти не си се превърнала в минало!
И не искам в нощта да те пусна!"
"- Много дълго чрез тебе аз дишах ...

Ти идваш пак в съня ми,
целуваш нежно моите страни,
надигаш се и си отиваш,
оставяш утрото да ме спаси!!!

Животът ми е низ от детелини,
от редките, със четири листа.
Аз нежно приласкавам ги и крия
грижливо, там във паметта.
И пазя миговете щастие ревниво, ...

На първи април той пред мен коленичи,
подаде ми пръстен и умът ми изключи.
Почувствах се най-щастливата жена,
мечтата ми да бъда булка се сбъдна!!!
Обвих вратa му с нежни ръце, ...

* * *
Душата се разлиства като роза
и пръска аромат чрез листата,
но веднъж откъсната, не може
за се затвори вече наобратно. ...

Казваш, че трябва да съхраня ножа. Онзи, който извадих от гърба си. Приятелският. Да го сложа на тоалетката си и да го виждам всеки път, когато се изправя пред огледалото, за да видя очите на жената, която със сълзите си отми собствената си кръв по този нож
Не мисля!
Защото ще го виждам постоянно и ...

Аз не искам чувства измислени,
аз не искам рефрен просенял,
а те искам само такава,
каквато и Бог би желал!
Аз не искам вечери на свещи, ...

Нещо стои на пътя ми към теб,
нещо ми пречи да съм себе си.
Какво ме спира?
Защо в очите ти откривам,
болка. ...

Борбата на поета
Най-тежката борба е вътре
със музата красива, бяла -
със своите крила тъй пъстри
тя и добро, и зло е дала. ...

Тази нощ не можех да спя,
а ти спеше, като невинно ангелче.
Гледах те...
Изучавах извивките на тялото ти,
на лицето, така измамно близко - ...

Ний нямаме си гари и перони
със влакове, които си отиват,
не махаме отчаяно за сбогом,
не тичаме след влака мълчаливи.
Не чакаме на автобуси прашни, ...

Денят
Денят и утре ще е същият -
навъсен, дрипав и суров,
за къшей хляб дори душата си
да продадеш ти сякаш си готов. ...

Отгоре някой драсна ли чертите ни?
Не вярвахме, че с теб сме запланувани!
В случайното се срещнаха очите ни.
Преди да се познаем... пак сбогуване.
Отгоре някой с нас ли си играеше, ...

Разбиват се
мраморни сълзи.
Пречупват на две
Тишината.
Със тънки ...

Обичам!
Ужасно дълъг бе тази нощ сънят ми.
Преливаше от златистожълта светлина.
До тъмносиня, но прозрачна вода.
Тук-там се зеленееха треви, ...

ЕДИН ТОМ РАЗКАЗИ
- Кейт, нали не ми се сърдиш? - каза унило Патрик. Не можеше да я погледне в очите, затова от четвърт час тъпчеше лулата си.
- Има ли вече някакво значение, щом си съгласен?
- Но, Кейт, не искам да ме разбереш неправилно, знам, че ще ти е неприятно, но ти няма да го правиш от сърце, ...

Сън един бленувам,
че в теб се влюбвам
и сърцето ти обиквам,
без да се страхувам.
В клетката на любовта заключен, ...

Напластени неща
и лица,
и събития
към деня ми
отварят огромни очи. ...

ПЕСЕН ХІ - СПАСЕНИЕТО
Тайна пътека след час ги изведе
вън от гората под стръмен баир.
Стана отново ужасно студено.
Снежни искрици бодяха безспир. ...

Издъхна ми писалката... от писане.
Ненужните въпроси хвърлих в кошчето.
Веднъж се случило и явно писано...
Съдбата е като ръждиво ножче.
Издъхна ми писалката... И още... ...

Харесвам черното във теб, момче,
не го заключвай, давай му живот...
То за всеки, който чувства, е ключе,
отварящо вратите към твоя „плод".
Знай, чрез зло не може да се живее, ...

Закъснялото слънце във очите ми блесна
и запали във тях огън див.
Закъснялото слънце усмихна се нежно -
във очите ти свойте открих.
Закъснялото слънце превърна денят ми в надежда- ...