Повика ме и аз оттук те чух.
(Привличаш ме почти неустоимо.)
Дойдох. И близък си ми, и си чужд –
(не зная даже малкото ти име).
Неловко е. И думите мълчат. ...

Поглеждам в бъдещето, виждам се до теб,
а ти видя ли ме до себе си, кажи?!
Усещаш ли онази еуфория и ти,
която я усещам аз, поглеждайки в твоите очи?
Дали обичал те е някой досега така? ...

Доверието
Колко вяра имах във него -
да разкрия своите дълбини,
да споделя радостта и мъката,
да открия тайната любов! ...

Очите ми разказвали за самота, казваш...
В опразнения дом на моята душа имало тъга.
E, пусто, тихо е в мен (и пак позна)...
Но очите ми разказваха за свобода...

В очите й издишваха стрели...
Все от хора, непознали тишината.
В чийто свят са вечните мъгли
и болката без маски разпозната.
В очите се разбиваха скали... ...

Когато думите са много слаби
да пречупят твърдо убеждение,
та дори принцесите да се превърнат в жаби,
не ще събудят в тебе съжаление.
Когато устните са твърде плахи ...

Ирония,
и в нея Аз.
Пародия,
и Аз съм там.
Иронизирам пародията, ...

Нощта разпуска плавно косите си,
от небето жадно спускат се звезди,
в нежна синьо-бяла спирала, лягат
в твойте малки шепи, шепнейки за нежния ти трепет, тръпнейки
по струните на твоя шепот, гаснейки в копнение. ...

Една милувка разпиляваш,
за да ме стоплиш...
А аз разказах на света
във всички тези стихове
за това блаженство... ...

Колко далече е утрото,
не ми трябва на мен светлина -
имам и сила, и слабост,
щом е при мене нощта...
Зловеща съм... казват ми някои, ...

Ако това е краят,
защо се връщам назад
към всичко, което ме свързва с теб?
Назад към нас...
Но нищо няма да се промени, ...

Стоях там, в тъмнината, и чувах гласа й... Всяка дума, всеки звук преминаваше през мен и аз чувствах болката, с всяка нова дума тя се забиваше все по-дълбоко навътре в сърцето ми. Сякаш някой забиваше игла след игла в него, но колкото по- тънка и нежна беше, тя се забиваше по-дълбоко, болката беше п ...

Човекът е съсъд...
Изпълнен е със смисъл, ако е светилник.
Не чака той награда, но знае... има СЪД.
От доброто си сърце... добро съкровище
раздава. ...

Имаше едно безвремие,
в което се учехме на прошка.
Имаше едно безвремие,
в което се учихме да забравим.
Учихме се на вяра в себе си, ...

Протяга
слънцето
ръце
към тъмнината,
в престъпно ...

И пак е празник. Но теб те няма...
А аз те чакам докато мръкне.
Какво е? Лудост? Или измама?
Но вече почва да става мъка.
Но вече почва да ми нагарча ...

Уви…
Във виното е истината, казваш, драги...
Уви, не мога с тебе да се съглася...
Горчилката на виното е несравнима
с пиянството, отдадено на самота... ...

Уют
Денем
Белязана с целувка.
Разтворена в поглед.
Приютена в усмивка. ...

Намерих я незнайно как самотна,
стоеше тъжна - като след погром.
Спомних си времето, когато бе страхотна,
а сега отвръща на мрака със стон.
Ехото, ето ехото обгръща сянката ...

Пияна съм!
И нищо не ме интересува!
Не чувствам болка, не чувствам тъга.
Весело ми е. Добре ми е.
Алкохолът замества щастието... ...

- Какво е да виждаш отгоре като полет на птица – ангел?
- Какво е да бъдеш земята, чувството от всяка стъпка на всеки живот?
- Какво е да си вятърът, сблъскващ се във всичко по пътя свой?
- Какво са бъдещето и миналото, ако няма настояще?
- Не знам, но и никога няма да разбера, а кой ще разбере? ...

Kървиш...
Кървиш във мен до безусловност.
Не искам да те имам.
Не искам да те губя.
Аз знам, че губим само, когато притежаваме. ...

Безвремие
на Ради
Честит рожден ден : )
Поисках стих за тебе да напиша,
за твоите златни 14 години. ...

И вече писна ми от твойте идеали
и крайно време е това да спре.
За вчера просто не ми се говори!
А днес е късно да се разбере...
Не виждаш ли... че вече съм различна? ...

През месец юни по най-тържествен начин в с. Столетово, общ. Карлово ще бъде отбелязана 80-годишнина от основаване на Читалище "Христо Ботев" и 160- годишнина от рождението на големия поет и революционер Христо Ботев.
Читалището е духовен храм на българската духовност. Никъде по света няма такава фор ...

Сергията на Съдбата
От крайпътната
сергия на
мечтите ни,
закръглената ...

"Трябва да започнеш да губиш спомените си, малко по малко, парче по парче, за да осъзнаеш, че споменът е това, което прави целия ни живот. Нашата памет е нашия разум, чувства, дори действия. Без нея сме нищо. Мога само да очаквам окончателната амнезия, тази, която може да изтрие цял един живот".
21 ...

По действителен случай с моя приятелка... посвещавам на нея...
Исках да те имам за мен,
молих те, но ти си тръгна...
Исках да си слънце в моя ден,
но ти се изсмя и се обърна... ...

,,Но вечер на матрака,
тежко пъшкаща
без бял кашмир,
без грим,
си курва жалка ...

Вдигни завесите,
сега ще се събличам,
и лампите,
да,
всичките светни, ...

Имам нужда да заплача -
за себе си, за хората, за всичко!
Пречистващо, отмарящо
да си поплача.
За времето, което тъй препуска; ...

* * *
Ти не си този, когото съм искала,
нито другия - дето сънувах.
Пихме, пяхме, платихме си.
Между другото се целунахме. ...

ПЕПЕРУДИ
Докоснах те и слях се със съня ти -
две пеперуди пазеха от сняг.
Черешите отсреща се разсмяха
и се разтвори цъфналият мак. ...

КУЛТУРНИТЕ ЕПОХИ
беседа на Радослав Радев
Защо е нужно да описваме епохите на човешкото развитие?
Защото можем да вземем адекватното решение, ако вникнем в миналото. Най-далечното минало (от гледната точка на антропософията) е през времето на ДРЕВНА АТЛАНТИДА. А защо мислеха толкова ясно човеците то ...

The Boyz - Shame
Yeah, once again
This is not only a story
It’s the reality of life
Look into the sky... ...