Contemporary authors work: literature, music, art etc.
388.9K results
451 градуса...
🇧🇬
Повлияно от филма "451 градуса по Фаренхайт"
и в чест на деня на книгата - 23-ти април.
В живота ми онази важна част,
която под обвивката е скрита
и над която никой няма власт, ...
Кольо войвода и силната воля на неговите четници
🇧🇬
Кольо войвода и силната воля на неговите четници
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за смелостт ...
(с една любов погребваме мъничко от себе си)
Нима е лесно победен да се признаеш,
пред спомени глава да преклониш
и гроб за любовта си сам да изкопаеш,
а всъщност в него себе си да погребеш... ...
Щом така ти е по-удобно - лъжи,
но знай, не бих могла да уважавам
човек, който на думата си не държи.
Дори за миг няма и да съжалявам,
няма смисъл нерви да прахосвам. ...
Две години, изпълнени със щастие
Две години, изпълнени със смях
Ние сме заедно вече две години
И все още има мъничко страх
Две години, в които не сме сами ...
Пак кротичко вали. Небето плаче.
И всяка капчица му е сълза.
Тъга ми ляга. Ти си надалече
и сигурно си като мене сам.
Браздулици в стъклата ми се стичат – ...
Ден първи
Аз не спя... събуждам се рано с мисълта за теб.
Ароматът ти е пропил кожата ми...
Колко трудно ще те измия от себе си, колко трудно ще те приема в мен.
Спя, но не сънувам... ако сънувам - ще бъдеш ти. ...
Исках да ти подаря куплет,
който да обикнеш, щом погледнеш.
Да пламва той със прелестен сюжет,
в глътката ти въздух да приседне.
Исках да използвам думи стилни, ...
Мъча се сега и казвам - по-добре е да умра, любовта умира в мен, защото не разбирам какво изпитваш към мен, не знам какво чувстваш ти, не знам дали те боли, болка чувстваш ли ти, моля те, кажи, но знай това, че аз те обичам и когато те няма, от болка умирам. Ако някой, някога те пита за мен, кажи му ...
Небето някак ми изглежда празно,
а зная - то на птиците е храмът.
но те си имат собствени крила,
а аз без тебе вече нищо нямам...
Животът ми - от грижи посивял, ...
Топлеше ме само мисълта за това, че може да пише името ми върху нещо, което сама бях направила, породено само от поривите и импулсивността ми, (която не притежавах като качество в ежедневието ми)... И ето, че седя сама и пиша, с единствената цел да направя нещо по-съществено от това - да оставя мисл ...
В очакване
Виждам лицето ти, устните тръпнат,
ръцете треперят теб да прегърнат.
Затварям очите си, картини танцуват,
любов помежду ни в краски рисуват. ...
Пътят води към залеза... Стъпките кънтят в тишината на безумието... Носи се ухание на влажен мъх. Дърветата го тачат като бог на живота, но ти знаеш, че той е просто твоят начин да сънуваш. Убиваш мислите си с действия. Машинално, без желание и сърце. Бъркаш в джоба на природата и вадиш оттам плода ...
Гората е застинала в дълбока тишина,
но някой стъпва в полумрака смело -
прекрасна, нежна, чувствена жена,
която идва, за да види своя мил Ромео.
Присяда тя до бистрата река ...
Изгаря ме... Не искам да се случи...
По-тъжна стана тъжната игра...
Така и не успяхме да научим
след кой валеж да минем под дъга...
Долита глас - на шепнати желания... ...
>>> Две очи проблясват в мрака,
>>> две сълзи се стичат бавно...
>>> Загуби го, нали? А потърси ли вината?
>>> Не плачи, със сълзи няма да го върнеш,
>>> отиде си, тъй далече е от теб, ...
Мъничко сребърно кръстче се белееше на пода на празната, покрита с тишина стая на високата кула... Сякаш мълчаливо кръстчето напомняше, че нечия ръка бе изтръгнала от гърдите си вярата, бе я заменила за смъртта...
Човекът заживя над смъртта, захвърляйки кръста... Tой прие, че е недостъпен за нея... ...
Нощ безкрайна, обрекла ме на самота.
Теб те няма, а аз съм пак сама.
Скитам се безмълвна, жадуваща за топлина,
но намирам само студ и празнота.
Сърцето ми от мъка ще се пръсне, ...