Кое за вас е най-важното нещо на света? Или и вашите морални ценности са размити от сивотата на живота ви? За мен поне най-важното е приятелството. И не тези „приятели", които се смеят с мен, а тези, които споделят болката, мъката и реките от сълзи. Да, обвинявате ме, че нямам много приятели, но ваш ...

Времето лети, лети...
Но с нищо не мога да те върна,
уви!
Всички искаме да си с нас!
Да сме засмени, да пеем в захлас! ...

Почакай ме малко...
Искам да ти говоря...
Искам да кажа...
Имам малко вяра за теб.
Твоята е стъпкана, ...

БОЛКА
Заспива земята, просторът заспива
и всичко се готви да спи.
Какво си ми дала? Какво си ми взела?
Та в мен толкоз много боли. ...

Онази русата
С вълшебните обятия
Която искаше фенерите да светят
Докато танц рисуват рамената и
Онази щурата ...

Да спра ли да мечтая?!
За да спрат и укорите ви банални.
Задето вярвам, че го има Рая...
Или сънувам принцеси нереални!
Без душа ли да остана?! ...

Знам,
за отегчения -
дали е пламнала искра единствена
или вилней пожар -
е без значение... ...

Понякога ме топлят думите.
Задушавам се, красива е илюзия...
Искам да усетя студ.
Освежавам се, нежен блян...
Понякога ме късат думите. ...

Гледам те,
ръката се протяга,
пръстите треперят
и те докосват.
Усещам топлината, ...

И застинал той, от миг на нежност разгромен,
под сиянието на греховните си мисли.
Звяр зловещ в лъчите на умиращото слънце
се дерзае срещу вярата в доброто.
И никой не разбра как под този залез от угасващи лъчи ...

Притвори очи от дима. Малко по малко осъзнаваше в какво се бе превърнала. Все още млада, толкова ранима, толкова страдаща, пробождана от сърцето си, желаеща, копнееща, обичаща, нараняваща повече от всякога, повече от всеки друг – себе си...
Мария усещаще болката, поразила сърцето и още мига на запоз ...

Не казвай сбогом. Никога не казвай.
Отиваш ли си - просто си тръгни.
На птиците крилете не подрязвай.
След себе си мостове не гори.
Вратата не зазиждай след потегляне. ...

Кралицата на Смъртта
Студ...
Мъгла...
Мрак...
Тишина... ...

Искаше от мен силни оценки и нищо повече. Ето, аз вече не нося оценка ,по-ниска и по-слаба от петица. Искаше да се грижа за къщата. Ето виж, това също правя, искаше от мен какво ли не, аз го направих, вече съм перфектна, но никога не чух тези думи от теб, татко.
Чудя се кога ли ще дойде денят, в кой ...

Провокирано от стиха на Петър Трифонов - Някога
Някога ли? Някак ми теснее.
Там съм като птица... през игла.
Някога далечно ми линее.
Някога е там, а тук - сега. ...

И макар, че е прасковен цвят кимоното ми,
цяло фино бродирано на минзухари,
че нефрити проблясват ми даже и в шнолите -
аз съм само наложница на господаря си.
Колко нощи те галеха тънките пръстчета, ...

Къде отивате, къде, войници слепи,
последната ви битка отшумя,
очите ви за родната земя
изтекоха по волята на Бога.
Но сенките по пътя продължиха ...

Молиш ме да ти простя.
Та има ли какво да ти прощавам?!
Молиш ме да те излъжа,
но аз такива работи не правя.
Молиш ме до теб да бъда. ...

За хляба и за още нещо...
Свободата е като хляба.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба, ...

Апелирам - тази вечер от 22:30 ч. всички да се залепите пред БТВ. Ще дават моя любим филм... Който го е гледал знае, че е загубил 2 часа от времето си, но си е струвало, а който не е... не знае какво е загубил. :) Споделете удоволствието с мен! :)
Просто затвори очи.
Отпусни глава назад.
Пътувай във ...

като рицарите,
като хората,
които нямат
на кого да
се обадят, ...

ЛЕЛЯ ТОШКА
На пъстрата кокошка
се скара леля Тошка,
че водила децата
в зелената салата. ...

на високостоящите и НЕвиждащи нищо
От единия до другия край на града
клошари събират отпадък в чували.
Мършави кучета доизгризват огризките
и се самоизяждат от ненасищане. ...

Жарта, която виждам в очите ти,
отдавна вече не стига, за да пламне огън.
Думите, с които ми говориш сега,
вече не биха могли да ме разплачат.
Начинът, по който ме изпиваш с поглед ... ...

Обич
Обичаш ме по свой си начин.
А аз пък предпочитам друг.
Но няма как, аз трябва
да се примиря със твоя начин, ...

на тати
Ти винаги си мечтал животът ми
да бъде чудна приказка...
Нали съм твоята принцеса...
Той иска да направи призката вечна... ...

Пак твоите очи ме покоряват неизменно.
Покрили ме със утринна роса.
Съблечено рисувани наяве
със вятъра, дошъл от вечността.
Във синьото им пак потъвам до забрава. ...

Само посветените...
Искам да опиша
как се чувствам,
когато дъхът ти
минава покрай мене... ...

Толкова думи, издухани
от вятъра на неразбиране,
от тебе и мене просмукани
с некомпромисното събиране.
Толкова жестове, дадени ...

Ще остана в неизвестност
и в нищото ще си бъда, така.
Уморих се от безчувственост,
от хаотични думи, безсмислени...
Днес бях в сянка. ...

Живеем по инерция, "насила"...
Но нали от обич сме създадени?
Неведнъж несполуката от нас е пила,
а пак чувстваме и страдаме, дори и с душите си ограбени.
Трудни машини сме навярно, ...

Нас никой не може да ни раздели.
Нас никой не ще ни промени.
Каквото и да става при нас, купонът продължава.
Музика, песни, танци, шумове и балони - от това
стават най-яките купони, които са за нас закони! ...