Видях я днес. Оживяла е след зимата. Още по-мръсна и мърлява и воняща. Но жива. И весела. Видях я за първи път преди около 6 години. Качи се в трамвая на Красно село. Беше топло, задушно и навсякъде летяха пухчета от дърветата. Не, не я видях. Усетих я. Миришеше ужасно в целия трамвай. На урина. Зас ...

Бездомен беше този земетръс.
И затова събори крехките надежди.
Не чуваше да стене друга кръв,
освен онази в собствените вени.
Какво остана!? Крепостна стена, ...

Лицето и, изваяно от восък,
не може лесно да ме заблуди.
Жена като линеен миноносец
насреща ми уверено върви.
Една недоиздишана година ...

Размахва се махалото - един живот!
Но кой от всички мигове да спазя?
Дали когато с теб сме пак на път,
или когато в болката самотна лазя?
Отречена, намерих кръстопът сама, ...

Прости ми...
Защо ли така боли?
Защо от очите ми винаги текат сълзи?
Чудя се...
Кога ли ще дойде на тоз кошмар края?... ...

Мечката
Когато лятото си тръгне,
запляскало на юг с крила
и вечерта смирено тръпне
със звездна песен за гора... ...

Така започва хубавата песен
и всеки стих, на някой подарен -
един любовен зов от юг донесен,
един олтар, от Бог благословен…
... Дали защото пееше дъждът, ...

Вървях, падах, изправях се, продължавах, борех се и СПРЯХ!!!
- "Защо?!?"
Попита ме Съдбата. Замислих се и казах:
- "Душата ми я няма, празна съм!"
Съдбата викна Любовта да ми помогне. Попита ме и тя: ...

Отново трагедия ни сполетя...
Детски плач чува се в тъмнината...
"Татко, върни се!"- извиква му душата!
"Къде си?!"- крещи ли, крещи...
"Трябва да си до мен!" ...

Синьо небе.
Реещи се облаци.
И един ангел лети.
Нежно докосва с крилете си птиците.
Грееща усмивка. ...

Силно те обичах аз, силно, но всичко бе до този час.
Ти в любов ми се врече, но защо сърцето ми разсече.
С лице на ангел си ти и с душа на дявол, от който ме боли!
В любов ми се кълнеше, а обърнех ли се, вечно с друга беше.
Колко много ме боли, че вече не ме обичаш ти, ...

Слизайки по мъртви зъбери и канари
с поглед вперен в пламналия свод
откъдето някога бе минал варварският бог
редом с мене крачеше смъртта
смъртта погубваща плътта ...

Безкраят мълчи.
Луната мълчи...
Отпивам от чашата,
пълна с тишина
и тъга изпълва душата ми, поела ...

И пак си тук.
И пак е пролет.
И пак е някак... мъничко смутено.
И пак те имам... продължено.
И пак е сложно... а не е потребно. ...

Създаде ме за
себе си, най-влюбена
и аз като творение...
те срещнах.
Познах те по очите. ...

ДОБРЕ ДОШЛИ
и преда
Чисти СМЕТКА - добри приятели
Наименование Броя Ед. цена Сума
Луна 1 брой за легло във сатен ...

Не вярваш ли, че те обичам? –
тогава във очите ми ти погледни –
там сърцето плаче и се врича,
че твоя ще съм аз до сетните си дни.
Не вярваш ли, че тебе искам? – ...

Падащи звезди
ронят златен прах -
сякаш рой светулки
в призрачен огнен
танц летят. ...

Не се търси преди да се родиш
(за търсенето трябва ти начало).
Високи върхове да изкачиш
ти трябват не криле, а стълба!
............ ...

Прибирам се пак сам в апартамента, няма те до мен и това ме измъчва. Влизам пак в пустата стая и лягам на леглото и самотата и мрака ме обгръщат мигновено. Това чувство е ужасно и направо ме разкъсва. На вън вали и е студено, което ме кара да се сгуша, за да се стопля. Всяка светкавица прорязва мрак ...

Не ме моли, не искай да се върна,
за Бога, нямаш право на това,
остави ме, забрави ме с годините,
а с мен погреба даже любовта.
Вървях сама под упреците хорски, ...

Ти си моята звездица,
най-обичана от мен!
Ти си моята зорница,
ще те искам всеки ден.
Ти си моята пътека, ...

Слънчево утро.
Вятърът подухва леко,
разнасяйки прахта.
В тишината -
далечна птича песен. ...

Таваните безмилостно прокапват,
особено във слънчевите дни,
когато шепите, поднесени парадно,
неволно свиват се в юмруци.
Изскърцва на умиране вратата, ...

Ти срещна я в онази нощ
и вгледа се във нейните очи.
Зърна щастие, разкош
и после сваляше й толкова звезди!
Тя - наивно, глупаво момиче, ...

„Залезът падна... Спиш ли?"
Стефан Цанев
ЗАЛЕЗЪТ ПАДНА...
Настръхнал, отчаян и дързък.
Залезът... ...

Със нея ли си пак? Е, всичко хубаво от мене!
Да я обичаш май не може никой да те спре?
Така да бъде! Нищо повече не можеш да ми вземеш.
Вече се научих и без теб да съм добре.
Гледай ме в очите като ти говоря! ...

Да беше скъпоценен камък -
щях да те понося на ръце.
Да беше язва ти, да беше рана -
щях да те лекувам, Сърчице!
Да беше... Но не биваш! ...