Ей богу,
днес не ми е ден
да пиша стихове.
Уцели най-тънката ми струна.
В стената ме притисна, ...

Седмицата завъртя чекръка си.
Утрето, в което те очаквах, все не идва.
Зад завоя ли се бавиш, зад вселената ли?
Черна риза си уших. Ще стана сприхав.
Бронзов ми е делникът - не струва, а тежи. ...

В красивата, смирена, малка
душа, потръпваща в захлас,
поетът чу, че ще е жалко
да си замине в този час.
Той силно иска да живее, ...

След нас
Имаше всичко в тази стая -
среднощен шепот
между няколко целувки,
любима песен, ...

КРАЯТ НА МОРЕТО
На М.
Седеше на мокрия пясък и гледаше навътре в морето. Един спокоен и празен ден, без любов и омраза, без страх и радост, без погнуса и възхищение, без желания и умора, без съжаление и интерес, един чудесен празен ден, когато умът си почива и сърцето бие равномерно, когато нищо не ...

Честит празник на всички трудещи се хора,
с пожелание за здраве, много любов и щастие!
Неуморно трудят се ръцете,
шият, месят, бродират и плетат.
неуморно трудят се и двете, ...

Напечатано
Ароматизирани страници
(с дъх на сълзи),
чоплят мрака с копнеж...
А писателят спи ...

Раждаме се с вик.
Животът ни трае миг
и отминава като ек.
И така човек след човек -
вик, миг, ек... и пак човек... ...

И силиконови сифони
с червени балкони
се тръскат
стремглаво към нас.
И ние яздещи каубои, ...

Грях безумен, грях на страдание,
грях, роден от любов помежду ни.
Две тела се прегръщат във мрака,
две души и неказани думи!
Две сълзи от любов преродени ...

***
Ти после понесе ме стръмно...
Вървеше... а аз не тежах...
Поисках да раждам на тъмно...
Прогледно... тъй, както живях... ...

Ще има някое време
един дядо и една баба,
без грижи и без проблеми...
С много мисли. Не само за хляба.
Те ще имат щастлива внучка, ...

Не чукай на отворена врата...
Безсмислено е - просто влез.
Навярно има толкова неща
безмълвно да си кажем днес...
Ще можем ли със теб мига да спрем - ...

Още там някъде мене ме чакат
бели дървета и ме жадуват.
И във съня ми клони протягат.
Тихо се молят да ме завърнат.
Господи, искам при тях да се върна ...

АМАЗОНКАТА
Стройни и силни девойки, облечени в пленени ромейски ризници и кожени наметала, стояха кои прави, кои седнали, около буйно лумтящия огън и медитираха.
От над сто и петдесет-годишното си съжителство с българите бяха придобили техния навик, преди поход да седнат пред огъня, да съзерцават и ...

НА ПРОСТРАНСТВЕНАТА МУЗА
Представям си, че ти си все до мене...
И нищо, че те няма цял живот...
Не ми спестяваш капка вдъхновение!...
А зная, че си музата на плод, ...

>>>> "Мечтите си, изпращам ги...
>>>>
>>>> ... С криле на чучулига..."
>
>>>>> Чучулига изви се ...

Всичко стана така внезапно и неочаквано. Ти нахлу в живота ми, когато най-малко очаквах и исках. Ти промени дните и нощите ми. Накара ме да се замисля за живота си, за любовта. А какво всъщност е тя? Има ли я? Изпитвала ли съм я вече, а ще я изпитам ли в бъдеще? ЛЮБОВ! Преди години наистина вярвах в ...

Спомням си преди години, когато бях младоженка, не обръщах внимание на колежките, които след работа вкупом отиваха при една гледачка на кафе. Мен ме чакаше съпругът ми, когото все още чувствувах като гадже и бях безбрежно щастлива. Но след втората година от сватбата, когато започнах да упражнявам дж ...

Искам да съм кучешка каишка,
та да мога някак си, поне така,
изведеш ли кучето да пишка
аз да съм във твоята ръка!