Откакто съм родена, търся път.
Откъсвам се от майчината гръд
и тръгвам с тихи стъпки по земята –
под слънце, дъждове, насрещен вятър...
Пред мен пътеки много, но една ...

Душата ми е празна чаша,
пропукана от срещи и раздели...
Аз пак съм жадна,
искам да отпия,
но кой да ми налее? ...

Ноктюрно II
Най-синя е нощта от теменуги,
когато вдишваш с устните си песен,
когато си пиян или безумен
и пътят към зората ти е тесен. ...

Две сълзи дълбаят моята душа
както през скалите път прокарва си река.
Две сълзи на жалост и на мъка тежка,
бавно давещи една почти угаснала надежда.
Капят от сърцето две сълзи, ...

Вървеше само по пътя към вкъщи. Крачеше бавно и някак уморено, защото не искаше да се прибира. Не й се затваряше в голямата празна къща, сякаш искаше да избяга от своето ежедневие. Мечтаеше да притежава онази магия на импулсивността, и в същия този миг да стои на перона, чакайки първия влак, без да ...

Есен е и навън е хладнина. Повява към нас и ни обгръща в хлад! Мрачен сезон, като в душата на поета, дръзнал да пише от гняв! Гняв за това, че светът е мрачно място за живот, за това, че есента е проникнала в нашите души и са хладни те също като нея! Студеният вятър се прокрадва между къщи и блокове ...

Разлях се…
Ей там… в пустинята на сълзите…
Разлях се…
И болеше от мъките. Болеше от мечтите.
Изгубих се… ...

Аз не правя магии,
но съм магьосница.
В мене се крият сили,
неприсъщи за Богородица.
Сили, господари на всяка наслада ...

Празнувах те. Изпих те. Наобяд.
Не те оставих да пребъдеш вечер.
Те, вечерите, носят само хлад.
Звезди... но те пък са далече.
Притисках те. Танцувах те. На блус. ...

Бледо зеленият дъх на пролетния ден
твойто изписано лице всред всичките листа
като картина от мечти изваяно
и реещите ти се сънени очи
срещат мойто плахо отчаяние... ...

Един неприет разговор
Струваше му се, че пътува от години. Край него профучаваха къщи, дървета, пътищата се сливаха и се разделяха, криволичеха или се опваха прави като игла. Вече не помнеше откога не е спирал, откога не е сменял дума с друг. Съмваше и се мръкваше с неумолима безпощадност. Добре, че ...

,,Изтрит е пътят между нас,,
Тара Благова
... От хилядите стъпки
на други
мъже ...

Защо ли си измислих тези сфери,
напукани от горест и от чакане...
Пред погледа ми въздухът трепери
и думите застиват... неизречени.
От много болки ражда се акустика. ...

Безсъние
Красивата лилава лунна светлина се стичаше от прозореца ми и образуваше малки многоцветни локвички на дървения под. Тази вечер имаше пълнолуние, а аз лежах на няколко сантиметра от бълбукащата повърхност на леглото ми и отчаяно се опитвах да заспя. Из стаята шареха най-различни цветни сенки ...

Урок по любов
Не знаеш какво е любов?!
Нека ти разкажа...
Нека ти покажа...
... Ако спреш да мислиш ...

Lips of an Angel
Honey why you calling me so late?
It's kinda hard to talk right now.
Honey why are you crying? Is everything okay?
I gotta whisper 'cause I can't be too loud ...

Най-хубавата жена
(На най-хубавата жена!... С още повече обич...)
Хубостта е преходна
и толкова нетрайна,
пяна е след лодката, ...

ЗАЛЕЗ
СЛЪНЦЕТО ЗАЛЯЗВА В ТВОИТЕ ОЧИ,
СВЕТЛИНИТЕ СТРАННО СЕ ПРЕПЛИТАТ,
СТРУВА МИ СЕ ТИШИНАТА, ЧЕ ИСКРИ
И МИГОВЕТЕ СПИРАТ, НЕ ОТЛИТАТ. ...

Вървя сама и теб те няма!
Обръщам се - и теб те няма!
Оглеждам се - и теб те няма!
Отишъл си си вече,
от мен избягал си далече. ...

Despina Vandi- Na ti herese
oti eixa kalo, gia esena egw
mou to skotwses sou lew s'ena lepto
htan h stignh, pou se eida ekei
na'xeis me'sthn agalia sou, kapia allh esu ...

Налей ми малко вяра,
с питието, че утре няма да съм тук,
осакатена в небитието,
наливай на общото прието - напук!
Ще пия, ако трябва, до разсъмване, ...

When I left home to be who I am
Some people said "No Way"
But I laid it all down, gave everything
In my head rang the words that my father said
You're never far ...

chris de burg - foremore
I wake with the dawn, something is wrong, then I hear you
Breathing softly by my side,
And I know that I was dreaming of a time that may come when
You would be no longer in my life. ...

Стъпила съм на ръба. Дали да скоча?
Вътре в мен е толкова високо...
Звездните космични слепоочия
бавно ми пулсират зад челото.
... ...

Какво ли щях да правя
без приятел най-добър?
Без човека, който ме обича,
този, който ме закриля...
Ако се случи нещо… ...

Когато морен стигнеш до върха,
навярно пътя мислиш, че ще видиш,
по който си се движил досега
и смело извървял си, без да спираш.
Почивка може би ще търсиш там, ...

Стъпките ми рикошират кухо в стените на къщите от двете страни на празната улица, по която съм се забързал... нанякъде. Още няколко стъпки и съм стигнал Краят... или пък Началото на пътя. Стъпалата ми меко докосват изскочилият от мислите ми зелен килим. Глухарчета. Много жълти и още по-много пухкави ...

спирал ли си влак с ръце
с очи целувал ли си полет
планините винаги са две
есен блага - дива пролет
. ...

В летните надежди, оплетени от тежките липи,
претръпваш ли, когато песен те спохожда,
когато душата шепне за малко повече мечти,
когато трънчето на роза пръста ти набожда...
... ти претръпваш ли от малко болка, ...

Седя и си мисля, че си отвратителен,
но всъщност не си - лъжа се,
не е лъжа - щом не си вярвам - мисля, че мога
да те обичам, но...
Търся поле за изява. Ти си релефен. ...

Брей много ветровит тоз Олимп, бе! Едва се дотътрих до върха и като ме блъсна един вятър средиземноморски, аха да ме катурне обратно при простосмъртните.
- Не се притеснявай, днес е така. Хермес бяга като луд и вдига пушилка, нали открадна козите на брат си Аполон...
Гледам го. Белобрад старец. Симп ...