Как искам да поседна,
да почувствам полъха на заранта!
Как искам да почина
за малко, само да видя слънцето в утринта!
Как искам да прегърна ...

Но целуваш друго
Идваш ти с усмивка лесно разгадана,
със цветя от рози, също като него... а целуваш друго.
Носиш риза, цветна, силно разкопчана
и парфюм не слагаш, също като него... а целуваш друго. ...

Tи искаш любовта да е само твоя...
Искаш да я притежаваш... искаш да съм само твой...
За изневяра ставаш убийца, без лице и душа...
мракът те затваря в тъма.
Искаш да пронижеш сърцето ми със страстта... ...

За човеците и човечетата
И когато човек го боли, той страда. Когато човек е наранен, той носи горчивина в себе си, а тя често е съпроводена от желание за мъст. Чувството да си онеправдан е най-силния подтик в човешката същност на свободната личност. Затова, когато някой ни накара да усетим болка, ни ...

Навън вали,
навяват преспи
по стъпките на боговете...
Не знам защо...
не знам къде си, ...

Хората не са като предметите - те не са твои, не ги притежаваш. Те не са вечни, не остават при теб, докато ти не ги изхвърлиш, докато не ги счупиш...
Те могат да си тръгнат по всяко време и избират момента, когато не трябва... Когато си на прага да се побъркаш от самота, от тъга, от другите хора и т ...

ЕДНО ДЕТЕ НАИВНО В МЕН РАСТЕШЕ
С ТОЛКОЗ МНОГО КРАСОТА.
ЕДНО ДЕТЕ ОТ ТЕБЕ СЕ НАУЧИ
ЛЮБОВ НА ВСИЧКО ДА ДАДЕ.
ДЕТЕ БЯХ АЗ ТОГАВА, ...

По улицата беше пусто. Само едно момиче вървеше бавно на някъде. От очите му се стичаха горещи, отровни сълзи. Тя плачеше за един мухльо. Срещна го преди повече от 2 години в една мразовита сутрин. Съвсем случайно стана. После се запознаха, започнаха да се сближават все повече и повече. След време б ...

***
Изтлявам...
като огненото детство...
на блудните, помазани от Бога...
Разказвам... ...

Не съм за първи път на този кръст.
И не за пръв път времето застива.
Пронизвайте ме с копие... със пръст...
и без това е същото. Отива ми.
Отива ми старинното небе. ...

Все долу бях
и все се кълнях,
как ще забравя
тази бездънна яма…
наричана сърцето ти… ...

Всички сме в локвата България.
Омазани, задавени от злост, продажност и печал.
Един-друг тровим си живота със сценария,
който някой друг за наш нахално е избрал.
Всички сме в локвата България. ...

Добре дошъл на моя тъжен празник,
поводът за който пак си ти.
Пред тебе точно искам да заплача.
На теб да кажа колко ми тежи.
Днес празнувам пирова победа - ...

Говорим си вече на различен език...
и обичаш ме, но по навик.
Нищо не мога да направя,
чувствата да върна,
защото любовта гръб ни обърна... ...

Ако не стигнат всичките цветя
за тоя хубав ден, на теб наречен,
ще нарисувам нови през нощта,
да станат твой подарък вечен.
Ако не стигнат думите добри, ...

Обич-бездна!
Дай ми сили,
дай ми вяра,
в теб да не изчезна!
Обич-лудост! ...

Пролетен свят...
В двора селски тихичко пристъпвам,
отдавна къщата безмълвно осиротя...
Синчецът ме поглежда, зюмбюли ухаят
и птичките пеят, пролет вещаят... ...

С полета ти пореден
отново ти ги победи!
Лети, лети...
Това бе твоята мечта -
да си в небесните сияния ...

Ти знаеш ли какво е да обичаш
истински, от все сърце?
Много хора да са по света,
но за теб да е единствен под това небе!
Ти знаеш ли какво е да потрепваш, ...

Сълзите стичат се по моето лице,
за миг дори не спират.
И тъжно пак е моето сърце,
очите ми не те намират.
Защо остави ме сама ...

Една прахлива стара риза,
обрисувана от мъничко момиче,
погледите мътни ни събира,
оглася спомена за бялото кокиче.
Нещо във сърцето се повтаря, ...

Кой извика името ти във съня ми?
Кой доведе те при мен?
Кой докосна ме с дъха ти?
Кой целуна ме смутен?
Кой прегърна ме със твоите ръце? ...

Зима пак настана, мракът вънка падна.
Тази зима ще ни раздели със студените си, дълги дни.
Вън е страшен студ, крива зима за всеки ще има,
и чак на лято хубавите дни, когато слънцето ще огрей
със бляскавите си лъчи. Обичам лятото, морето ...

Посветено на скъп приятел
Тук съм, приятелю...
по пътека от обич
дойдох
нощта пак облякла ...

Когато полудея за любов,
не ме интересува нищо земно...
С предпазител свален, без послеслов,
куршумите изстрелвам си екстремно...
В очите ми чернеят се дула, ...

Вълнуващи рими ме сковаха.
Преобразих се, като демон.
Заспивам, като романтичка.
Думи и изпепелели огнища.
Рисувам те, но не мога да те видя. ...

РОЛЯ
«Светът е сцена
и ние всички сме актьори»,
отдавна Шекспир забелязал.
Но в своята единствена пиеса ...

Вятърът отвя телата ни далече,
пусто във сърцата ни е вече.
Никога няма да бъде както преди,
но с радост ще помним изминалите дни.
Затварям очите си за единствен миг сега, ...

Разкажи ми за отминали дни.
Разкажи за незнайни тревоги.
За души, които бяха сами,
за страсти невъзможни.
Разкажи ми как изтръпвах до теб, ...

Кълна се! Чувствата емигрираха безутешно. Капка разсъдък, разсеяна... без фокус, без щрихи дори. Изпъдена. С непринуденост сляпа. И виновно горящи почерци.
Казвали са ми, че болезненото ражда презрението... Изцелена, бездушевна търся крилатото величие на вятъра. Опарен е сега. Вятърът! Водач на залу ...

Конете на Висоцки
Природно-диви.
Нагло-съвършени.
Непокорени,
като теб самия. ...

Тази нощ е последният бал за сезона
и пристигат каляските в стария замък.
По алеята - факли, на всяка колона,
силуети и фигури, пламък до пламък.
Суетят се слуги, кочияши, лакеи. ...

Дадох ти всичко, сърцето дори,
нищо не исках в замяна от теб,
огън запалих, а спря да гори,
когато докосна ръцете от лед.
Гърба ти да виждам омръзна ми вече, ...