Написах го след като прочетох стиха на Незабравима - "Следистинно"
п. п. Креми, нямаше как да не ми дойде музата!!!
Може би те имах... В миг на мимолетност,
когато ти до мен камбанено заспиваше,
а сутрин ти поднасях тихичко кафето. ...

Усещаш ли аромата наоколо?
Мирише на страх.
Виждаш ли колко е черно наоколо?
Абсолютен черен мрак.
Не се опитвай да бягаш. ...

Ето, изкопахме вече гроба.
Класиката може да живее!
Убито в майчината си утроба,
бъдещето нека занемее.
Мислите му са заключени в окови, ...

Вземи го. Той вече ти принадлежи.
Имам само една молба - не го използвай, докато не си сигурен, че го искаш.
Веднъж завъртял ключа, сърцето ми ще се отвори за теб. Ако не си сигурен, че и твоето е отворено за мен, моля те, не го отваряй.
Веднъж стъпил там, ще те запечата вечно и няма да те остави да ...

Срязохме пъпната връв на земята,
казахме - да расте
и превръщайки в градове селата,
сякаш хващахме за гърлото всяко дете.
Твърдяхме, че се грижим за природата, ...

Тръгвай си и проклет бъди,
хайде - давай, по пътя си върви.
Бягай, махай се и забрави,
че тук някой за тебе ще скърби.
Продължавай, без да се обръщаш, ...

Попаднах в свят на тъмнината,
оставен да се скитам там,
раждаше ме късно мракът
и денят гореше ме осъден сам.
Врати затворени, потъпкани цветя, ...

В студената нощ
спомен детски изплува...
Майчина ласка...

Когато е толкова дъждовно край мене,
а аз окъпана със слънчева мечтателност,
все някой тревожно тръби като бреме
в душата ми и вие иносказателно...
Разказва ми как се разпръсква милионно ...

Липсваш ми!
И ветровете ми довяват тебе,
как, подяволите, да избягам от това?
Трябваш ми.
Не знам защо си ми потребен, ...

Павел се протегна, поразкърши се и тръгна на обиколка. Поляната винаги му изглеждаше безкрайна. Като огромно светлозелено море, но без вълни. В далечината се виждаше гора в сивосребрист цвят, гора, в която нямаше вятър, нито птици, нито листа по дърветата. Обвита в мъгла, недружелюбна, не му позволя ...

ПРИЯТЕЛИ
Здравей, Врабчо! Как си ти?
Тъжен си. Защо, кажи?!
Затова ли, че в полята
сняг затрупа семенцата?! ...

Оргазъм
Запалих огън със очите си,
нахвърлях чувствата си в него,
затрупах всичко със косите си,
раздухах страшната му жега. ...

Трудно е сам да се оцениш. Самооценката също е начин да се огледаш в очите на другите, да видиш там собствения си образ, да го осмислиш и най-вече да го приемеш. Не е лесно да се опишеш с няколко думи. Подборът изисква доста добра концентрация, за да намериш онези няколко думички, с които можеш да с ...

* * *
Не ме закачай, остави да те обичам,
не казвай нищо! Замълчи!...
Желая те, със поглед те събличам
и оглеждам се във твоите очи. ...

Беше средата на 60-те и всичко миришеше на цветя. Сега Beatles всичко около тях беше на мода... Прическите им, облеклото им, държанието им, вижданията им, всичко предизвикваше еуфория. Колко хубаво изглеждаше светът само! Може би най-сетне хората щяха да се осъзнаят, да спрат безсмисленото си самоун ...

Красиво е лицето ти,
как искам пак да го погаля
и топло е сърцето ти,
как искам само да го притежавам...
Ала знам, че тя във теб живее, ...

Стихотворението е провокирано от филма "Горчива Луна" на режисьора Роман Полански. Всякаква връзка със сюжета на филма, е умишлена.
"В любовта и война всичко позволено е"-
казали са хората от древни времена,
а замисляли ли сте се какво би се случило,
щом любовта превърне се самата във война? ...

Залюби ме сянка.
И сякаш е дявол,
обсебва ме алчно,
на друг не ме дава.
Нощ след нощ ...

Ах, Любов, Любов, как идваш без покана ти
и за миг преобръщаш две съдби.
Внасяш страх и ужас в четири очи
и сладко чувство в пламнали души.
Ах, Любов, няма прегради за тебе на света, ...

Не бъди безразличен.
Бъди различен.
Критичен.
Истеричен.
Диаболичен.

Протегнах аз към огъня ръка,
а знаех - ще боли, ще пари,
на импулс, на инат, ей така -
на живота срещу грубите шамари...
За да докажа, я протегнах аз, ...

Глава осма - Сянка и светлина
Въпреки купчините обгорени кости по пода и почернелите камъни по стените, сега тунелът беше много по-приветлив. Вече некромантът вече не беше тук, а лежащите тук кости никога нямаша да се вдгинат повече. Светлините над главите на петимата ги успокояваха и разсейваха мра ...

Само миг...
Пианото проплака ли в нощта,
докосна ли сърцето наранено,
вятър струните далеч подема
душа ми, накъде ли днес поема...!?! ...