Колкото повече се доближаваше до центъра, толкова повече стража виждаше. Двама хвърлиха някакъв предмет във въздуха и заловиха мора в магическа мрежа. Други трима някак бяха успели да счупят крилата на друга и я бяха наобиколили. Макар ръкавът на единия да бе изцапан с кръв, по всичко изглеждаше, че ...

"Лудите на стадиона"*
много даже са си в ред,
музите си щури гонят
и без стартов пистолет.
Шапката си с крокодила, ...

Кога за последно се вслуша в онези тихи нашепващи трепети на сърцето си?
Кога за последно усети порива да кажеш "харесвам те", "обичам те", "искам да съм с теб"?
Кога за последно си позволи да следваш сърдечния си импулс да бягаш към, към това което те влече, вместо да бягаш от него заради страх?
Ко ...

MEMENTO MORI!
... смъртта си има инакви задачи – тя ми подостря пачето перо,
спогаждаме се с нея другояче, и напоследък – само със добро,
разбрали сме се много да не бърза, не съм сега за дълъг път готов,
да дишам всяка своя глътка въздух, защото тя е Божия любов, ...

Остарях и се сбръчках -
като орех от новогодишна украса,
като взета на лизинг от автоморгата бричка ,
като черен хайвер от небрежност мухлясал,
като на клоуна маската трагична, ...

Как сладки са целувките солени
и как солени летните мечти,
целувай ме, целувай ме без време,
ще дойде зима и ще загорчи.
Донесе есента разлъка, ...

Глава 30
Холоранската армия водена от генерал Петър Джарел вървеше по павирания мокър път към тъй жадуваната цел – столицата на Белгар, Онгалград! Пътя бе равен но мокър и кален, времето мрачно и облачно. И въпреки това войниците пееха:
„Върви войниче, ти върви, ти си Холоран, върви… Върви изправен, ...

Мечтая да съм на брега на морето,
да слушам на вълните шума,
вперила поглед нагоре,
да шепна мечти на звездите.
Мечтая за топла прегръдка, ...

Веднъж и ти почука
на входната врата.
Казах си- наслука!
Ей туй е любовта!
Зализах си косата, ...

- Скъпа, колко време ти трябва, за да си готова след 15 минути…
хххх
Защо не можем да се оправим сами…
Реклама: „… Революции много, а наденицага е една…“
хххх ...

Моят август си тръгва
с чаша лято пенливо -
още малко искрици по дъното мигат.
Сложил шапка от слама,
морска тениска в синьо, ...

СЕПТЕМВРИЙ Е МИЛУНКАТА НА БОГА
... септемврий врътна жълта броеница на пейката ми в дрипавия парк,
и припекът – плашлива малка птица, слетя ми край изтъркания кларк,
накъса ми се песничката птича! – мелтемът над морето вой поде –
и листопадът тръгна да се свлича като талаш, настърган със ренде, ...

Не ял месо един веган.
Суров излапал цял тиган
със броколи, спанак и целина.
Бих казал:....лелина!".
Монтьор колата си оправял, ...

Пуйетеса съм отскоро,
всъщност първи стих творя.
Вдъхновявам се от Жоро
за безсмъртните слова.
Той е Муз за пуйетеси, ...

ИЗПРАЩАНЕ НА АВГУСТ
... нали е само лист от календара, от мен и август взе, че отлетя,
приспивна песен вятърът подкара из парка – по алеите с цветя,
не се целуват влюбените вечер на пейките под залеза златист,
и листопадът тихо се съблече, започна да се рони лист по лист, ...

Вземете я и нея, ако можете,
усмивката ми – да ви подслади
горчилката. И си сменете кожите,
и с по-хамелеонски от преди.
Вземете я онази дума – благата, ...

Не можеш!
Прошка се не дава ей така!
Любовта,
не е игра!
И боли, когато обичал си, ...

След пенсионирането си Микеле Алабали реши да се отдаде изцяло на творческата си страст и да пее в местното културно просветно пространство. Безспорно до сега Микеле пееше в хора на културния еснаф, където изпълняваха кантати, оратории и от време на време по някой хорал акапелно.
С годините Микеле б ...

Той е гениален ерудит, той е умен -
магистрала Ботевград-Враца-Шумен!
Между сертификата и ваксинацията
много е мощна, силна куролацията!
Що Конституцията той да спазва - ...

Ще потърся вечер твоите очи,
в които искам да се потопя
и в морето от лазурните лъчи
на твоята изстрадала душа,
да видя,че си птица устремена, ...

Разклащат се основите
на стария ми храм.
А вярата – от новите,
не се побира там.
И корабът на църквите ...

Започна от един камък, в който са сложили железен прът, служещ за зимна маркировка - тогава просто стърчащ в изсъхналите летни треви – на едно случайно и непретенциозно място за всеки преминаващ. За мен това място стана любимо и ще го помня до края на живота си, въпреки че друг човек едва ли някога ...

Наистина няма причина
да бъдеш до мен в този миг.
Ясно е, че ще си замина
и в тебе единствено стих
като следа ще остане, ...

Камбанен звън очите ми отвори,
привикнал да броя до две и три.
Не бе на смърт. Звънът ми проговори.
Добре си ми дошла! Седни...
И тя ме запрегръща в свойта радост. ...

Сега, когато звездите искрят в нощта...
и в тъмата търсиш смисъл!
Когато сам си... не тъжи!
Любовта е твоят идол.
Короната, макар измислена... ...

Едната капка дъжд ме преломи.
Разлях се и водата ме погълна.
Сега вали. Не спира да вали
и само със дъжда се чувствам пълна.
А бяха сламки тънките лъчи, ...

А иска ми се да напиша стих.
Като онези, от които ти се плаче.
Но как? Сърцето ми мълчи.
А думите несмислено нагарчат.
И мисля си, изгубил съм ключа ...

С тъга отворен е пликът.
Намирам старото писмо.
Думите крещят.
Снагата се вие от спомени.
Бях обичана. ...

Стоя между живота и смъртта,
за първи път послушница смирена.
Страстта ми укротена спи в гръдта.
Душата тиха е, но несломена.
Полето бойно – тъмно като в рог. ...

Госпожо Злоба, моят дом е малък,
две стаички и кухничка отзад,
седнете, де! Ще хапнем с Вас по залък,
че виждам – озверяла сте от глад.
Тук някъде в ей онзи тъмен ъгъл, ...

Потопих се във Вселена
чувствам се щастливо обременена.
Неочаквано изпаднах в безтегловност
опияниението го усещам със тревожност.
Енергията ми иска в тази вечност да се рее ...

5323 г. след края на Войната на боговете,
Крепостта Мурдюн, Република Мумурия, планетата Шир/Геникшля
Делеара развеждаше Базил из библиотеката на крепостта Мурдюн. Този град се намираше върху непревземаемо плато на източната граница на Мумурия с държавата Земела, която беше на нашите. А нашите бяха ...

И болката ще отмине,
и цветовете ще си върнат цвета.
И горчивината ще си отиде,
и мрака ще го освети слънцето.
И студът ще си замине, ...

Прихлупени къщи,
от времето грохнали,
сякаш артрит ги разяжда
до кости…
Стените дъхтят на самота̀ и варосано, ...