> Моят град не е Рим и Виена,
> нито Лондон, Париж и Москва.
> Той е мъничка светла вселена,
> със сърце на туптяща вълна.
> Невена Елисеева („Моят град“) ...

– Сигурна ли си? – попита я напрегнато страшникът.
– Напълно! Видях го! – и без да губи повече време, се затича обратно към сградата. – Хайде!
Страшникът я последва, а Франк отново излетя към прозореца. Лизи отвори рязко входната врата на блока, карайки я да се тресне шумно в стената, и затропа по т ...

I
Обядваха и пиха кафе на огрян от слънцето площад. С рояци гълъби по него и с красив фонтан по средата. После се прибраха и правиха любов в тихата, топла и тъмна хотелска стая. Четоха един след друг в леглото на глас. Любими откъси от книгата, която си носеха. Смяха се. После заспаха прегърнати...
...

На ръката липсва ти часовник,
със крачки бавни свикна да броиш.
На времето отказваш днес да си затворник,
Моментът за изгубен да признаеш се боиш.
На навиците стари изцяло си отдаден, ...

да призная колко ме беляза
усмивката ти преди хиляди лета,
болежката от лявата страна
няма да призная.
Сега съм есенна жена, ...

Нашето НС между шамарите се бута,
нали пак ние ще ядем лобута,
вие ще ядете депутатските кюфтета,
нали сте нагли и пердета
и така в тази война ...

В Бергамо здрачът постепенно изтъня и отстъпи място на ясна и звездна нощ. Снегът беше спрял да вали и площад „Векия“ сияеше под светлината на изгрялата луна. През прозореца на стаята на Илинда се виждаше силуетът на кулата с Градския часовник. Скоро щеше да стане 22 часа и камбаната щеше да удари с ...

В тълковния речник пише, че герой е човек, проявил смелост в трудна ситуация. Качество, което винаги се възхвалява. Черта, съществувала у хората от както ги има, но проявявана от малцина. Моят ,,съвременен” герой притежава именно такива качества, ценени всякога и превърнали се във вечни.
Съвремието ...

Когато зад кулисите ме няма
и моята прегръдка не е там,
когато сърцето ти е рана,
за която аз дори не знам,
Когато ролите отново се сменят ...

Докоснах те,
сърцето си отвори.
Целунах те
и ме дари със красота.
Обичах те, ...

Искам те,
когато пада вечерта,
и тъмносиньо е небето,
и свети златната луна,
и неспокойно е сърцето! ...

Отдавна преди „сто“ лета,
когато бях красива, млада,
аз срещнах мъж достоен със брада,
душата ми той очарова.
Поиска моята ръка, ...

Той ме погледна невярващо. Изправи се подпрян на двете си ръце и продължи да ме гледа, отвисоко и съсредоточено. Все още усещах краката му между своите крака. В стаята светеше само малка нощна лампа, която разпръскваше червеникава светлина, създаваща романтика. И романтично си беше, докато аз не уби ...

Твоето име - нежно, като диамант.
Ти си като елексир, влизаш през кожата ми и минаваш, като любовна гама.
Донеси ми топъл сатен, а името ти е сантиментално - крехко на звучене.
Искам те!
Макар да те видя само на хартия, ти ми влезе в душата ми . ...

Ти дълго спа преди да се събудиш,
Родино мила утрото ти погледни.
Изгрява слънцето през тъмнината,
зората своя нова ярка посрещни.
Щом слънце се показа в небесата, ...

Не е трудно човек да прочете китайската конституция.
В нея лесно стигнах до извода, че: който убива преднамерено, изнасилва,краде,поддава се на корупция и я практикува, независимо какъв пост в държавата заема:подлежи на съд!
И така, след като прочетох анализа на Министерството на вътрешните работи, ...

Тръгва си лятото, къдрокосо и босо, с житени плитки, с торбичка с шевици през рамо, пълна с ябълки златни и песен на птички, с билки уханни. Тръгва си лятото, а от торбичката пада на пътя му кълбо пъстро и нишката се разплита...търкулва се надолу по хълма, но една шипка го спира. Отива си лятото... ...

При нежна покана от страна на разведена: „Благодару но не ям повръщано…“
При обещание на докторите да го закрепят с лекарства, та и „може би…“: „Ако вярвах в „може би“, щях да си купувам лотарийни билети“…
За една телевизионна говорителка: „ Сигурно мъжът й с кеф спира звука на телевизора си…“
хххх
...

Под луната морето ли спи
и играе ли вечер на дама?
Не Бургас е измислен – а ти...
Пак вълните ли пеят за двама?
На брега се целуват души ...

Син
- Мамо, говорих със съпругата си и решихме след смъртта на татко да отидеш в старчески дом.
- Защо, сине? Преча ли ви?
- Мамо, решихме, че така ще ти бъде по-добре. Знаеш, че ходя на работа, жена ми – също. Ако се разболееш, трябва да си взимам отпуска или болнични, за да те гледам. Работата ми ...

Събудих се – неземна благодат.
Пробожда раменете болка стара.
Животът – сериал витиеват,
обърна ме нагоре със хастара.
Целуваше ме страстно като млад. ...

Добрата стара жена
На пейката седи сама стара жена,
а лицето й излъчва сега голяма тъга.
Останала сама само с вярата си в Бога,
отправя пред черквата своята молитва. ...

Така обичам да те гледам.
Особено си мила днес.
Не мога да ти се нагледам.
Аз много те обичам, Джес.
Да знаеш, много ми се иска, ...

Син съм на юнашко племе,
туй го в книгите видях.
Ама, дявол да го вземе,
аз май нещо не разбрах!
Где е племето юнашко, ...

Ситен дъждец и песен на птици,
листопаден звън от натежали лозници.
Чашка кафе в мъгливата утрин,
крие се слънцето - май е на ужким.
Есента развяла златни къдрици ...

Скоро след това двамата с Финиан отново бяха на улицата отвън, загледани в малкото прозорче. Страшникът изглеждаше едновременно смазан и бесен.
– Често ли се случва човекът да е просто… болен? – осмели се да го попита Лизи, обвивайки ръце около себе си, за да запази малко топлина.
– Не знам.
Отговор ...

Земя обругана
изгнила и зла,
земя на нечувано
бедни сърца
птици отчаяно ...

- Мамо, искам да уча!- така започна да говори шестнадесет годишната Златка на майка си Марина и продължи.- Тук в нашето училище научих четене, писане и смятане, но там в града ще уча за учителка. Не искам да съм като дружките ми, които само си мечтаят, как един ден ще се оженят и ще имат деца. Гледа ...

Тази сутрин – минус шест!
Кръст, глава, коляно, шип –
зимата донесе вест и по бузките ни щипе.
Няма вече бира с лед,
слънцето отзад се скри, ...

Имам снимка на момче
с песен на ревера,
с буйно в погледа жребче,
с устни - медна фруктиера,
с дъхав, бял планински мъх, ...

Стар мисловен модел
пропълзя сред деня:
ще ли да бъде, или не ще,
онова, що копнее душа.
Свърши солта на вълната, ...

Не е въпроса че любовта отива и се връща,
а да я стоплиш във ръцете си, когато е на прага,
преди да тръгне да не пропуснеш да попиташ,
ти знаеш ли, къде ще пренощуваш до зората ..
Преди нещата да започнат, да избледняват, ...

Събрах си есенни листа
обагрени в червено
и в мен едно щурче запя -
от миналото време…
То пееше от сутринта ...