Сън ли бе? Или мечта?
Открадна я от мен в нощта.
Не беше грешка - целувката ти подарявам...
Ти искаш като слънце да те озарявам.
Ала къде си? В нечий друг живот? ...

Пиянска вечер... Как боли...
как уморено люшка се главата...
как всяка фибра в мен трепти...
със болка, стенеща, добре позната...
Пиянска нощ... Веселие и смях... ...

Защо те обичам толкова, ти ми кажи?
Какво ли пак тарся в твойте очи?
Усещам от думите ти колко боли,
но сърцето отново за твойто трепти.
Надежда едничка във мен се таи, ...

Хали раздират завесите бели,
мрак над пустиня се стели,
огнени бури в сърцето примряха,
ангели черни го оковаха.
Веят неверни и алчни злодеи, ...

Като пътници в експресен влак,
попаднали в едно купе случайно.
Подметнатата реплика е знак
за разговор, започнат уж нехайно.
За времето, за сушата, дъжда, ...

Неумолимо
Захвърли бяла шапка лятото
огледа се във слънчогледите,
събра в прегръдка топъл вятър
и бавно тръгна към септември. ...

Защо аз толкоз те обичам
защо аз мисля все за теб,
защо не мога аз да дишам,
когато ти не си до мен!
Вечер, аз щом заспя, винаги си във съня, ...

Тя седеше и гледаше през мръсния прозорец, по който се стичаха капки от дъжда...
Беше замислена за поредната постъпка в живота си. Не знаеше дали е взела правилното решение или е сгрешила за пореден път. Но се успокояваше с това, че всички хора правят грешки... Дочу шум откъм старата врата на килера ...

И ето, вън е пълната тъма
и сякаш няма край гората.
Във нея песен чувам аз сега
и пристъпвам плахо към блестящата река...
Протягам аз ръката бяла и ...

Божовен човек
Срещнах бай Михал докато работех в едно малко планинско село като учителка. Виждах го всеки ден по тесните калдаръмени сокачета на селцето. Не ми се налагаше да го поздравявам, защото не го познавах, а и обикновено в такива малки селца, хората страняха от странните субекти. Но с него и ...

Научù ме
Научù ме с усмивка да срещам лъчистото слънце,
да милвам с ръце синевата,
любов да раздавам със шепи, не зрънце по зрънце,
по ведрост сияйна да бъда прилична с зората... ...

На 6 си, а очите ти са тъжни,
на 9 вече слънцето изгасва,
на 14 ти се иска да умреш,
на 16 рухва твоята вселена,
на 20 преоткриваш самотата, ...

"1998 - 1999
Щастие има..."
- Надпис издълбан
върху раклата
с игла. ...

Топла българска душа,
от балкански региони,
безработица, глада
млади по света подгони -
мили нашенски чада ...

Йохан Ван Ларен седеше на бюрото си, опрял лакти на плота и заровил почти прозрачните си пръсти в оредяващата си русолява коса. На това старо писалище бяха работили баща му, дядо му и прадядо му. През всичките тези дълги десетилетия кабинетът беше запазил едновремешния си вид и стил, сякаш навън Амс ...

Моят дом - моята крепост...
Дъждът се изсипваше на такива внушителни талази, че човек би си помислил - ето това е началото на потопа. Началото на края! Иде Божието наказание за всички грехове на човечеството. Вятърът навяваше пороя върху стъклата, блъскаше по прозорците и сякаш се опитваше да ги отв ...

Демона веднъж сънува,
че най-добър приятел му е Бог
и в рая с него пие и танцува,
във душата си не носещ капка зло.
Демона веднъж сънува ...

Ще продължаваш да ме лъжеш, вярвам.
Кой знай за колко още аз не знам.
Искаш може би да страдам
Но знай, че тъй ти ще останеш сам.
Убиваш в мене ти живота, ...

"Подражанието не може да
надмине образеца.Подражателят
обрича сам себе си на безнадеждна
посредственост."
ЕМЕРСОН ...

Откакто реши да сложиш ново начало
без име остана моето чувство.
И както преди виждам дните в черно-бяло.
Често пак без цел се лутам,
а в мечтите спрях без теб да се откривам. ...

Сърцето ми особен раздавач е -
понякога до мними адресати.
Открито e, преметнато през рамо...
и тръпнещо - един да се обади.
A в спомените - сънища сънувани, ...

Оранжев ден мълчи.
Заспало утрото
едва помръдва.
Слънцето поглежда
с гурлясали очи: ...

Обичам онези твои влюбени погледи
как пазят усмивки в златните зеници.
Обичам влюбените ти целувки
как пресушават желания и ги възраждат двойни.
Обичам влюбените ти ръце, ...

Знам, че при ангелите ти отиде.
Там, в света на радостта,
но и след себе си oстави
много обич и тъга.
Едно момиче все за теб си мисли. ...

Обух си старите обувки от копнежност,
а на главата ми - шапка слъчеви лъчи.
Така съм по-красива, по старому изглеждам,
когато детското във мене заблести.
В косите си на едри плитки сплитам ...

Дърво призрачно, самотно,
през зима, голо и безпътно.
С очи на сови през нощта,
гнезда чернеят в пустошта.
По път при тях не се отива, ...

Едно малко просено зрънце,
реши да пише в рими писъмце.
Търкули се ту натам, ту насам:
"Ще пиша, каза, не ще се предам".
Разпитва свои братя по съдба, ...

Може би човек дошъл на този свят,
с копнеж, най-нежния, засмян!
И нека пази майчица света,
тачи, милее с душа и цветя!
Като светла сянка ти бъди, ...

Много важно е да си поплачеш,
когато вените до бунт пулсират,
когато устните са посивели
и до кръв ръцете се раздират.
Много важно е да си поплачеш, ...

Опитах се да мисля - НЕ успях.
Опитах се да дишам - НЕ доживях.
Опитах да живея - НЕ можах.
Дишах ли - НЕ спях.
Когато спях пък - НЕ живях. ...