Дълги години вярвах в това,
че съм изпитвала нещо „различно".
Силно и всеотдайно обичала,
усещах го така непривично.
Изпитах чувства противоречиви. ...

Боли, когато разбереш, че си в заблуда.
Когато вече не сънуваш, а живееш.
И чувствата ти са абсурдна лудост,
но да си кажеш „сбърках" - не умееш.
Боли, защото отказваш да признаеш, ...

Вселенската любов*
*Е какво пак сега пет реда сълзи и сополи ще бършем, ще си кажат многознаещите и всичкоразбиращи самонадейковци при прочитане на заглавието. Да ви кажа право - не ме е грижа, не ме е…! Не, мили мои, колкото и да е предъвквана темата, изобщо не можете даже да си представите какво с ...

НОЩ БЕЗ ТЕБ
оСАКАТЕНА

МЪРТВА ЗОНА
В мъртвата зона
тъгата е шлагер.
Някого гонят
с наострена дага. ...

Аз съм пищна господарка,
ти - изтънченият роб,
а в душата твоя спотаил си
нрав нечувано жесток.
Бърз и тих като водата, ...

ИЗПОВЕД
От дъното на самотата си избягах.
Носех в себе си сърце закърпено.
Живях живота на бродяга
и късах дрехите на мъката изтъркани. ...

Frei im freien fall
Meine Wohnung
Wie totes Land
Ich schreib'n Brief
An unbekannt ...

Wir schließen uns ein
Wir sehen vom Fenster, die Mächte um sich schlagen.
Wir schauen uns an und wissen,Wir müssen nichts sagen
Es kann alles komm selbst der größte Sturm
Kriegt uns hier nicht weg ...

Ако зная, че няма да плачеш, бих умрял на мига,
ако зная, че няма да страдаш, бих се скрил в пръстта.
Ако зная, че би се засмяла, бих отишъл в безкрая,
ако зная, че пак ще ме помниш, бих те чакал в рая.
Ако знаех, че би ме познала, бих се усмихнал щастливо, ...

Камбанен звън.
И нещо прошумя.
Звук от ангелски крила.
Над храма приказно блести
ангелска пътека от звезди. ...

Живея, за да умра.
Това ли е всичко, това ли е човешката съдба?
Днес си тук, а утре - не...!
Животът - вечното турне!
Днес си хит, а утре "как му беше името"? ...

Предложение
В различни измерения живеем,
ти - здраво на земята,
аз - безтегловно в небесата.
Ти се трудиш за пари, ...

Ей я поляната, ширнала се пред мен. Надявам се, думите ми да имат силата да сторят така, че ширналото се по тая поляна да стане наглед не само за мен, но и за вас. А в самата среда на поляната – кон. Простете прозаиката, но ако го нямаше конят, на поляната нямаше да има нищо. Този кон – а именно тоз ...

Харпия
Вече 7 години Щастие, Мила.
7 кратки години Живот.
Без излишни въпроси. Шепти хлорофила.
Прекроява ни - заедно - древен Кивот. ...

*
Те така си останаха живи.
Неподвластни на време и страст.
Поувяхнали, древни и диви -
непонятни и странни за днешния час.. ...

"Не вдигай с думите си прах."
Н. Захариева
Пушилките
Не вдигам с думите си прах -
и вятърът е просто буден. ...

D12 - how come
Бил съм се променил,ъ,имаш телефон, вдигни го обади ми се!
Припев:
Как така,дори не говорим вече.
И дори не се обаждаш вече. ...

Ако бях художник,
щях със цветовете
умело да боравя и
щедьоври прекрасни
да правя... ...

Живеем във време на безразсъдъци и пошлост...
Време - жестоко, убиващо и малкото чувства у нас.
А действителността - повече от груба...
Човешката злоба ни въвлича в разни пространствено-безпредметни ситуации
и ни кара да коленичим пред нейно величество Простотията. ...

Опустя земята без Светлана.
В тези жеги - да ни изостави!!!
Дали не замина за чужбина,
или във морето се удави?!
Толкова дълбоко да ни липсва - ...

Откъдето и да мине човек в тоя живот, каквото и да направи, целия смисъл на живота човешки е в децата. Може да имаш милиони, но да нямаш деца и да си нещастен. Може да си бил с десетки жени/мъже, но дете нямаш ли, напусто си се морил в кръста. Може да имаш най-луксозната кола, но не се ли вози никой ...

За веч едно листенце там ще се отрони,
ще падне във дълбоката тъга,
то цвят било е някога тогава,
когато нямало е вечната тъга..
Краят му дошъл е вече, то потъва ...

Защото Адам и Ева съгрешиха, като ядоха от плодовете на дървото. А после Бог прати ангелите да ги изгонят от Рая - да осъзнаят грешката си със загубата. И познаха загубата.
Защо трябва а загубим и след това да съжаляваме? Колко трудно е да се даде еднозначен отговор! Сигурно е, че когато за пръв път ...

Една малка душа, малка колкото листенце от момина сълза.
Душа, неопознала същността на живота. Да, това е тъжна, а същевременно и жалка история. Душица, неопознала моментите, спиращи дъха, невидяла невидимото, а само студа.
Сърцето било посипано някога със захар, било сърчице с най-чистата и кристал ...

Къде си, щастие мое, къде си?
Цял живот те търся, но уви,
имах всичко, но съдбата го отнесе,
в душата тя забрава насади.
Къде си щастие и как да те открия? ...

Животът бил скучен, тъй казват - лотария,
един ако печели, другият губи,
лотария тъпа, без зарове с истини,
а губещи много - направо учудих се.
Хазарт бил живота ни скапан, тъй казваха, ...

И колесницата потегля,
във нея се намираш ти.
Раздиран си от гняв и болка,
но силен си, това признавам.
На колене пред теб стоят стотици, ...

Жива ли съм, жива ли, Боже!?
Миг незван приижда още!
Слънчогледи слънчево ме гледат,
с обич огнедишаща немеят!
С милост, облаци дъждовни, ...

Пристигат приказни сирени!
Море безбрежно,
чакаш ги копнежно!
Боготвориш ги, знам,
а те отдават се с магичен танц! ...

Слънце, море с чайки реещи се!
Гола плът с поглед мержелеещ се!
Носи се парашут с вятър попътен!
Дивен кораб - в морето навътре!
Плажна ивица - дъга почерняла! ...

Прибра си съкровените неща
в торбичката, обшита със мъниста
и тръгна безпосочно по света,
потънала в тъгата си смолиста...
Върви, а ветровете шепнат думи, ...

Не дявол ме направи Ангел!
Дяволът един съм аз!
Страст, копнеж и ужас,
преплитат се в нощта и в нас.
Ела и ще те хвана, ...

Напразни са били мечтите ти.
И думите напразни са били.
Напразни са били сълзите ти
и сърцето празно е, което ти ми подари.
Напразно аз съм се увличал, по нещо без мечти. ...

Казват, че била красива.Онази жена на улицата, с късата пола, дългите крака, стегнатия корем, с големия бюст... Със светлите очи, чиито цвят не мога да разпозная под солидното количество грим... Господи,колко много грим! Но защо?! Нали била красива?!... Лицето и е бяло, но от изгарящото лятно слънце ...

отново вечер е отново музика е с мен
и както никога не чакам утрешният ден
не искам вече нищо
вече нищо искам не
от приказки залепна ми корона ...

Простоват човечец. Нищо не се случва в живота му. Ежедневието точно затова е ежедневие, защото не се променя. Сън, работа, почивка с бира в ръка и твърди щракащи клавиши под пръстите му. Иска да е сам и е сам. Но наистина ли е така? Наистина ли иска да е сам или само си втълпява това, защото е сам? ...

В ръцете ти
поставих сърцето си.
Дали беше сън
или неизживяна мечта -
няма никога да разбера. ...

Кой измисли живота ми?
Кой нарисува сезоните?
Сребърни стонове на самотния вятър.
Порив на сокове в цвят под дъгата.
Страсти и преплетени горещи обятия. ...

Добре дошъл, вратата отвори
ела до мене, тихо приседни...
Във очите ми прекрасни
спри се, смело погледни
боязливо-мил, невероятен ...