1.
Цяла нощ пътувахме - с новото возило на Мравчо - един оранжев бус, втора ръка... Мравчо беше сложил седалките, та последните няколко часа се изтегнахме и дремнахме, Дияна и Тина поспаха.
На зазоряване бяхме вече в Бургас. Бусът бързо пое по пътя край морето. Минахме Созопол, Къмпинг Смокините, Ки ...

Водовъртеж от ласки задушава
малкото, задрямало дете...
Океан от сълзи потушават
две протегнати ръце.
Скъпи, миришеш ми на дъжд! ...

Още те търся
Във земните недра те търсех,
сред клоните на сухите листа.
Следите твои из небето дирех,
по вятъра летях със песента. ...

МЪЖЕ
Природата и любовта
празно място не търпят!
Там, където ни няма -
враговете блестят! ...

След теб дойде не само болка и тъга,
не само във сърцето се отвори рана,
но и онази страшна тишина - поглъщащо голяма,
която ни напомня, че те няма.
Онази страшна и дълбока тишина остана ...

Where Do I Belong
by Anastacia
Ohhh.. Ohhh..
Life doesn't promise a bed of roses
Or white knights ...

Заключих вратата след теб,
очаквайки да чуя бързи стъпки.
Дали още чакаш отпред?
При мисълта побиват ме тръпки.
Истинска ли беше твоята душа ...

Влизам в теб
с целувка.
Излизам във
сълзичка.
Изпиваш ме ...

Любовта наранява
Защо, защо, защо?
Защо плачеш ти?
Защо, защо, защо?
Пак ли той те нарани? ...

Крайна спирка си ми ти
във всичките мои мечти,
пътувам в тях и не виждам края,
изпадам в транс и се мъча да си
спомня коя съм без теб... ...

Ти бе за мене слънчев лъч
в дните, изпълнени със тъмнина!
Ти бе за мене капка дъжд,
когато нямаше около мене грам вода!
Благодаря, че ме научи как да вярвам! ...

Целувайки й тялото
с горещи устни,
надолу и надолу, ръцете скръстил зад гърба си.
А нейната душа
избира нежността ...

Във мен живеят малко момиче
и стара побеляла жена.
Момичето прави беля след беля,
а старицата й се кара за всичко.
Трябва да изгоня едната. ...

Най-нужните слова ще ли намеря
за нежен поглед и прохладен морски бриз,
за шепота на тъжните брези
и за последна майчина повеля?
Прелитат думи като ято птици, ...

Болката пълзи и дотежава,
от сълзи горчиво се отлага.
Казват: „Поплачи, минава",
но грешат, нищо не помага.
Няма и завръщане оттам... ...

Днес какво ли се случи с мен?
Разминават се думи и чувства,
сякаш малък и зъл таласъм
прави думите тъй непослушни.
И клавишите са мързеливи, ...

Отново не вдигаш телефона,
очакваш отново да ти звънна,
инатът ти няма край,
не очаквай пръста си да мръдна...
Не мисли си, че ще тичам ...

Потърсиш ли ме, там ще ме намериш,
вглъбена в синя тишина...
Заслушана в прибоя на вълните,
обляна с нежен полъх красота.
Родена от морето, съм частица, ...

Здравей отново, мило лято,
на слънце и на радости богато!
За нас си ти сезонът-бонус -
на max покачваш жизнения тонус!
Даряваш на Земята необятна ...

Животът - БЕТА версия
По Том Джоунс
Цели единадесет минути
свалям, качвам я на компа.
Ми тя чудо... секс-бомба. ...

Не мога да разбера защо ми викат, след като аз нямам вина. Хубаво, когато съм виновна - знам, дори докато се съпротивлявам знам, че нищо не постигам. Но да ми викат без причина, тогава вече не мога да го възприема, да ме обиждат с уличния жaргон, това за мен вече е истинско накърняване на душата ми. ...

Юлски длани нашепват омая
и се спускат по тънки води,
на реката по белите струни
заръмяват със сребърни ноти.
И луната, изпълнена с обич, ...

>> Чувствам душата си боса,
>> ти всичко от нея отне!
>> Сега за твоята обич ден и нощ прося,
>> да бягам - не мога - не знам накъде!
>> И на сърцето окови ти сложи, защото и него ...

Оптимистично
на сина ми
Ти си слънцето.
Ти си луната.
Ти си небето. ...

***
Днес всеки втори, казват,
страдал от депресия.
Безмилостно до кръв се бори
със своята агресия. ...

"Мразя телефонни секретари!"
Зоя
"Телефонни" неволи
Вдигаш слушалката - дава: "Заета".
Или пък - гласова поща... ...

"Сегодня мой друг защищаеть мне спину.
И значить нам шансъй равни..."
На Випуск "Българо-Съветска Дружба" 1984 г.
ВНВМУ "Никола Йонков Вапцаров"
Офицерите... ...

681
на децата ми
Виждам ги:
Омалели от път.
Полугладни. ...

Какво си ти за мен, любов!?
Дали си спомен за отминал ден,
препълнен с твоята усмивка,
или нейде птичка чурулика
и в тъжна забрава ни обрича!? ...

Като изгубени деца в нощта
с плахи стъпки в тъмнината,
държахме се нежно ръка за ръка
и спокойствие носеше тишината.
Целият ми свят обърна, ...

Не, аз не мразя.
И не мога.
Защо ми е това?
Да ме ненавиждат толкова хора.
Да бъда винаги сама. ...