Каква ирония!!! Каква истинска самоирония?!?!
Дърветата разцъфнаха, подтикнати от зова за живот на пътуващите от далечния юг птички - вестители на пролетта! Синьо беше небето, върху което дъждовните капки сформираха един пъстроцветен параван, в чийто два края се намираше щастието за едни...
Ромолящи ...

Тази вечер исках да ти разкажа историята на моето сърце, но е толкова трудно!
Ти не знаеш, че всичко си за мен, колко много те обичам и колко копнея да видя живота през твоите очи, да те обсипя с целувки. Когато те погледна, аз виждам любовта. Имам нужда да повярваш в мен и и в любовта. Помни: аз ви ...

3 сутринта захвърлих лъжите,
отново в плен съм на мечтите.
Но нещо липсва...
Сякаш съм изгубена душа,
обречена да е вечно сама. ...

Надежда...
> Надежда - като запалена свещ в сърцата ни гори..
> Надежда - красив огьн, но... понякога пълен с лъжи...
> Надежда - като изящни бели крила, изтъкани от сълзи...
> Надежда - силна вяра... но пълна с кавги... ...

БОЖИ ДАР
КЪКВО Е ВИСША СЛАДОСТ?!...
КЪКВО НИ НОСИ БЕЗКРАЙНА РАДОСТ?
ДЕТСКИТЕ НЕЖНИ, ЧЕСТИ ОЧИ
И ВНУЧЕТО МИЛО СЪРЦАТА КРЕПИ. ...

СЪВЕСТ
ВСЯКА ГРЕШКА
МЕ ПРАВИ ПО-ДОБРА,
НО СЪВЕСТ Е НУЖНА,
ЗА ДА СТАНЕ ТОВА... ...

Още няколко секунди и всичко ще е готово. Няколко последни щрихи с четката и ще мога да се потопя в нощта. Бавно вдигам очи и поглеждам в огледалото. Търся хармонията, но не в душата си, а в линиите и цветовете на грима. Надявах се да съм си нарисувала достатъчно умело каменната маска, но очите ми с ...

Няма връщане назад,
а дали безкрайният кръговрат...?!
Енергия от космоса ме озари,
отново върна ме към моите мечти,
носени от вятъра към своя морски край... ...

Романтични небивалици от Красно градище
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...

Да, знам... и тази вечер си зает.
Стоиш на работа до късно...
Да, знам. И тази вечер не със мен...
За любов да си говорим вече стана "мръсно".
Стоя и пак за теб не оценявам нищо... ...

Мракът, в който живея, е известен само на мен.
И продължавам да потъвам в него ден след ден...
Никой не знае, какво аз в душата си тая.
Мечти - излюзии, ето какво е за мен света.
Нямам смелост да прекрача прага на смъртта, ...

Скитница си - сестра на греха.
Скитница си - забрави смеха.
Скитница си - безцветна луна.
Но с вина.
Лъч угаснал... И празен си дом. ...

Самотна сълза, плач в нощта,
душа ранена, сърце, изпълнено с тъга.
Имам нужда от една топла ръка,
за да преодолея болката от нашата раздяла...
Но няма кой да ми я подаде, ...

Ние бяхме приятели добри,
бяхме толкова близки и неразделни,
познавахме се от дълги години
и не знаехме що са лъжи.
Но щастието ни се помрачи, ...

Кажи, защо все още си далече?
Кажи, защо не мога да заспя?
И чувам стъпките ти всяка вечер
и бавно като залез се топя?
Забравена ли трябва да си ида? ...

Съвсе скоро загинаха три момчета от града ми. Поредната тъжна история. Поредната нелепа загуба. Познавах съвсем смътно някои от тях, но ми беше много мъчно. Защо точно на тях? Какво бяха направили? Не го заслужават!!! Това всички го казват, всички го знаят. Бяха млади и невинни, живота бе пред тях. ...

Какво съм аз? - една частица
от цялата безбрежна шир,
една догаряща искрица
от огъня, в който горим.
В пожара с пламъци коварни ...

Нима не съм заслужила
твоята любов и твоето сърце?
Нима така не съм те обичала
и не съм дала цялата си любов?
Защо? Колко пъти съм била до теб, ...

За хляб подсмърча днес народа,
за хляб, за въздух, за вода,
а може би след ден, след два
ще плачем и за светлина?!?
Поскъпна вече всичко двойно, ...

От фалшивите ти думи никак не боли.
Казах ти го вече 315 пъти.
(Защото) скрих те във ума си зад сигурни стени.
Ослепи ме - да не виждам как прозира кухостта ти…?!

Отново мрачен ден, а аз съм тъй сама.
Гледам през прозореца дъжда,
вали, не спира и улиците са така спокойни.
И иска ми се да съм отново с теб,
но не, ти не ми прости за грешка ...

Обичам те днес,
както вчера и утре,
ще го чуваш от мен многократно.
Обичам те вечер, обичам те сутрин,
обичам те в синьо и златно. ...

Загубили сме пътя към Отминалото и ще се лутаме още дълго… Наскоро забравих да заключа Вратата на Недоверието и оттам изскочиха всички скептични мисли, отровиха деня ми, изсмукаха невинността ми и вече не помня как се казвам…
Не, не помня…
Скривам себе си сред другите. Най-лесно е да се сгънеш на ня ...

Една мечта - това си ти, мечта, изгубена в душата.
Една душа - това си ти, заради нея аз живея на земята.
Една земя - това си ти, земя, изпълнена с желание.
И желание да кажа, пак ще си, овладяло моето съзнание.
И съзнание ще бъдеш ти, съзнание, отнесено в звездите. ...

Защо при теб я взе?
Защо ми я отне?
При мен и беше най-добре...
Сърцето ми без глас от болката крещи:
"Върни ми я ти!"

За какво се докосвахме
цяла вечност
под това краткотрайно небе?
За чия нереалност воювахме
със свойте демони ...

СКИТНИЦА... ДУША
Стоя пред прага...
Смирена и бледа...
В объркани чувства
чие ли име шептя?! ...

Очите ни проблясваха,
разхвърляни по пода,
запалени –
да светят на онези,
които са забравили за пътя. ...

Мили думи искам да ти кажа
и с очи горещи аз да те прегръщам.
Искам нежно да те галя
и в частица от живота ти да се превръщам.
Знаеш ти, че няма аз да се откажа ...

- Смехът кънти като кристал
и свети в озарение лицето,
а римите от листа бял
възкръсват цели в битието,
когато се отърсиш от страха, ...

Ти не си ли върха, който вятъра спира?
Ти не си ли планинска зелена следа?
Ти не си ли мечтата, в която се взирам?
Ти не си ли прозявката на съня?
Ти не си ли снега по баира, ...

Преди три години
срещнах момче омайно,
с очи сини като небето -
влюбих се безкрайно!
За мен той бе всичко, ...

Вярвах, че на Коледа стават чудеса,
но ето, пак дели ни една звезда.
Коледна звезда блещука във нощта,
плаче тя, че е сама...
Студът навън убива нейните листа ...

Ще дойде ден, в който
ти ще ме забравиш.
Кървав дъжд от небето ще вали,
сърцето ти на прах ще стане, а
мен дори няма да ме заболи! ...