Огън съм.
Безумен, буен.
Искам да те запаля.
Чакай ме! Идвам.
Аз съм неугасим. ...

Петък вечер е сега,
вечерта за луда веселба!
Да, обаче аз съм вкъщи
и челото ми се мръщи!
Ще ви кажа аз защо: ...

Усетих те. На пръсти се изниза.
Замина си. Дори не се сбогува.
Добре направи. Знаех си, че си капризна,
ала не знаех с тебе колко ще ми струва.
Повярвах ти. Душата си разголих. ...

Погребахме душите си в бетона,
трамваен звън в ушите ни бумти,
и разпиляхме детските си спомени,
уж будни сме, а сякаш спим.
Животът сенки старчески рисува ...

Нестинари танцуват...
Памет вековна
Ръце до болка
стискат икона
Нестинари танцуват... ...

Дъждът се стича по паважа,
а аз не зная как да ти го кажа.
Вчера както си вървях,
мечтаното момче видях.
Влюбих се в него страстно ...

Мършав просяк проси хляб,
но за него всеки бе сляп.
Почернял от мърсотия,
слаб до поразия.
Седеше самичък на площада, ...

Обикновената Мадона
Плюх три пъти във пазвата на
хленчещата гордост
и по случайност може би се завъртя
вселената на пръсти. ...

(рубая)
Думи за болка, желание и обичта
самотни лежат днес в крака на жена.
Ще ги настъпи ли Тя или прескочи
да разбере сърце гордо не пожела.

На...
(Рубая)
С усмивка към жадния поднесе глътка солена вода
в кристалната чаша на своята красота.
А после в сърцето: - Не си достоен и повече забрави! ...

Позна дъха на дрезгавината
със сърце от горест наболяло,
а тя пък породи вината,
създала си в душата тяло.
Знаеш с какво светът омайва - ...

Отвори се небе, изплачи ме...
с бурята, която вилнее във мен,
В жарещи пламъци изгори ги,
тези следи, що не ми дават мира.
Дар от небето, или проклетия, ...

Ще бъде
Не винаги ще бъде все така –
не винаги ще бъде зима.
Ще спре да ме боли от всяка дума,
ще се усмихна може би и аз. ...

“Няма да се отказвам!”
Винаги има начин.
Просто е.
Нужно е да си спокоен, съсредоточен и целенасочен.
Абсолютно всичко е възможно. ...

Не мога да те гледам тъжен -
сълзи не искам в твоите очи...
Ще мине болката в сърцето
и нея ще забравиш ти...
Съдбата тежко нарани те - ...

Във слънчевия сплит ме ударете,
светът ще потъмнее миг пред мен,
а после, ако трябва, повторете,
ще стане черен всеки следващ ден.
Целете се, не спирайте, удрете! ...

„Та птиците летят дори и мъртви” -
ми каза малчуганът с дънковата риза
и русия перчем
над сините очи,
събрали времето. ...

Пътища мои - желани, незрими,
вие сте моят отдушник и плач.
Вие създадохте моето име -
аз ви утъпквам от сутрин до здрач.
Мойте успехи и моите грешки ...

Познахме се със тебе късно...
Имаме ли за това вина,
щом в пътища така различни
ние сме вървели досега?
Случайна среща - тъй банално ...

Когато се разделяхме не мислех, че ще ми липсваш тъй жестоко. Желаех свободата си и исках да се спася от силата ти - толкоз. В послeдният момент не осъзнавах, че в теб съм аз самата скрита, че ти винаги в мен оставаш, където да се лутам и да скитам. Без спомени, за бъдещето тръгнах да търся себе си ...

Не потъвай в очите ми, те са като дълбоки езера - отгоре блика слънце и надежда, отдолу чака тъжна самота. Не гледай във очите ми - ще те обземе тъмен страх от цялата тъга и болка, потулена дълбоко в тях. Отгоре бягат весели светкавици, звънти в очите слънчев смях, а долу дебне скрита безнадеждност, ...

Лъжа - красива, измамна,
Изкусно ти я сътвори...
Жена - прекрасна, нещастна,
прикрива вечер насълзените очи...
Момиче - щастливо, наивно, ...

Недосънувани сънища, някой ми ги отне.
Недосънувана, бяла се изплъзна нощта.
Дълго късно се будех и шепнех слова,
обица да ми бъдат, никога да не греша.
От прошепнати думи още много боли. ...

Навън беше тихо и спокойно, гъста мъгла покриваше целия град, а аз - сама и изоставена от всички - се лутах из него. Не ме интересуваше никой и нищо, просто исках да избягам от миналото, от болката, от всичко познато и избледняло. Вървях бавно и си задавах хиляди въпроси, но само един се повтаряше в ...

Понеже знам - не можеш ти да бъдеш
във този кратък и горчив живот
напълно моя, само моя, тъй че
молитва шепна аз към Господ Бог
„О, Боже, направи това, когато ...

Прекомерното отдаване на енергия в Нещо не е полезно за теб самия.
Човек се труди цял живот.
Дава най-доброто от себе си.
В един момент се поглежда в огледалото и вижда побелели коси,
дълбоки бръчки, мътен поглед – няма я Усмивката. ...

Да те очаквам всеки път наивна и смирена?
Добра да бъда, готова да прощавам всеки грях?
Нима грехът се стапя, щом ти е простено
и всичко се превръща във отвеян прах?
Нима когато всеки път хлопне се вратата ...

Пак сълзи и грима по лицето се стича
така ли постъпваш, когато обичаш?
А дали изобщо обичаш?
Знам, малки сме още, но, за бога, и аз имам чувства!...
Да нараняваш, мислиш ли, че е изкуство? ...

Нараних те, така е, но това ли е начина да си отмъстиш?
Минавайки покрай мен, омразата си да съживиш.
Да ме гледаш, да се присмиваш и въпреки това...
гордо да продължиш!?!
Така ли забравяш едно момиче? ...

Виждам омразата в очите ти!... Изгаряш от желание и мен така да ме боли... ... няма нужда, аз вече страдам, изгубих те и само себе си обвинявам!... Мислейки, като малко момиченце, оставих страха да ме победи! Ненавиждаш ме сега, нали? Как да ти покажа, че съжалявам? Разбери ме: сега по друг начин ра ...

Какво ли виждаш щом погледнеш в очите
Дали искрицата на любовта ми чувстваш,
Какво усещаш щом докоснат те косите
Дали от аромата им ти вкусваш?
...

Безсмъртна е душата, кръгът стеснен.
Къде и как ще литнеш, птица моя, малка.
Защо ли търсиш миг, та той е съкровен,
не те запази времето, сама си в мрака.
Облаците бели само в твоят сън ги има, ...

Животът на всеки човек завършва със смъртта му. Тази гостенка е заселена в душите ни още от най-ранните ни години и остава с нас докато в края на крайщата не вземе това, което иска. Безжалостно изтръгва душата на жертвата си и изчезва така, както и се е появила.
Едва ли има много хора, които могат д ...

Маршируваме към столовата. Отпреде сме ние младите, отзад - старите. Ние се дерем да пеем, а те ни обсъждат. В един момент един от старите се провиква:
- Хей, Цветков, ти маршируваш така, че между краката ти може да мине свиня, налапала тиква!
- Ами лапни една тиква, па мини - отговаря Цветков.
Песе ...

Прибирам се от детската градина въодушевен до немай къде. Търча направо на двора, където родителите ми режеха дървата за зимата. Насреща, кацнал върху покрива, комшията ни бай Христо подреждаше керемидите. Едвам изчаквам да замлъкне канския рев на мотора и започвам:
- А пък да знаете какво правихме ...