Замълчи,просто усмихни се,
животът не винаги е толкоз нелеп,
има понякога щастие в дните,
има защо да живееш и да се наречеш човек!
Спри за миг дори,усмихни се, ...

Цветето расте зелено и красиво,
но все нещо го убива,
или светлина не му достига
и тъмината при себе си го прибира!
Човекът се ражда,расте, ...

Живяло някога едно момиче,
слънчево и нежно, като кокиче,
но съдба нещастна я сполетяла
и прекрасната девойка залиняла.
Запознала се с едно момче красиво, ...

Ти зло проклето що роди се в мен!
Защо наказваш ме ти Господи за дето
с любов човешка пълно е сърцето
и търси отклик всеки ден!
В кръвта тече омраза! ...

НЕ ИСКАМ ВЕЧЕ ДА СЪМ МОНАХИНЯ,
ОБЛЕЧЕНА В ЧЕРНО, С БЕЛИ МЕЧТИ.
ЖЕНАТА ВЪВ МЕНЕ НЕ ИСКАМ ДА КРИЯ,
В ОГЪНЯ ИСКА И ТЯ ДА ГОРИ.
НЕ ИСКАМ ВЕЧЕ ДА СЪМ СВЕТИНЯ, ...

Нестинарка
Такава те обичам нестинарке,
по жаравата да крачиш теб не те е страх,
защото самата ти от огън изтъкана си,
родена от безсмъртен грях. ...

Истински ли си или те измислих?
Не знам... така е по-добре да не узная.
Може щом от мечтите оживял си
да останеш с мен до края.
И открадвам миг от нежността ти. ...

Когато всичко свърши...
Заспивам... не знам какво да мисля, не знам какво да чувствам, не знам какво да си мечтая. Сега бъдещето е без значение. Живея миг за миг. Не знам дали ще има утре, не знам дали сгреших... знам само, че не мога да се върна на зад.
Заспивам... притисната до теб, дъхът ми спира ...

Път си проправяш,
омайни цветове
до легло поставяш
аромата им зове:
ред жълти рози ...

СЪБЛИЧАЙ СПОМЕНИТЕ МИ ТАКА,
ЧЕ ДА ОСТАНА БЕЗ МИНАЛО.
ОБИЧАЙ МЕ СИЛНО СЕГА
И ЗАПАЛИ ОТНОВО СЪРЦЕТО ИЗСТИНАЛО.
ПИШИ ВЪРХУ ...

БУЛОТО НА НОЩТА МЕ СКРИВА
В НЕЖНИТЕ СИ РЪЦЕ
И МЕ ПРЕВРЪЩА В САМОДИВА
С ГОРЯЩО СЪРЦЕ.
ТИХО СЕ ПРИБЛИЖАВАМ ...

В тихия летен следобед се чуваше единствено пеенето на птиците. Повя южнякът. Една узряла круша тупна на земята. Изведнъж се разнесе тропот на копита и кресливи гласове. До дървото спря една каруца и от нея слязоха няколко цигани. Покатериха се на него и започнаха да късат плодовете и да ги хвърлят ...

Когато истината остава в белезникавата сянка на незнанието. Когато предпочитаме да ходим с широко затворени очи по познатите пътища, вместо да се вгледаме в новите възможности. Когато мислим, че живеем, а всъщност дори не успяваме да различим изгревите от залезите. Когато вместо да прегърнем света, ...

Двама сме, а плача сама под малките капчици есенен дъжд. Слънцето е забравило отдавна лъчите си така, както ти си забравил колко много озарявах дните ти преди...когато беше лятото.
Сама съм, още усещам мириса на тялото ти по ...

Пътуване
В онази тиха утрин, в която слънцето едва доловимо погали клепачите ми една далечна тревога нежно отхвърли съня ми. Още не разбирах какво така стаено мълчеше в първите мигове на това утро...
С първия поглед към часовника през тялото ми премина усещането, че съм изминал половината път към не ...

Последните дни на септември
У хората по най-странен начин са заложени различни страхове и желания – някои имат алергии от определени храни, други не понасят насекоми, трети страх от тъмно. Аз не обичам да пътувам на запад - така винаги първото нещо, с което те посреща всяко населено място е гробище. ...

>>> ЛЯТНО УТРО
>>> В БЕЧИЧИ
>>>
>>> Слънчев лъч
>>> планината ...

Понякога така става - обичаш някого, а той не може да отвърне на чувствата ти.
Бориш се с всички сили да го спечелиш, да се докоснеш до сърцето му, но
той не ти позволява. Иска да останете приятели, каквито сте били преди това.
След признанията в любов вече и приятелските ви отношения не са вече так ...

>> Рожден ден
>>
>> Днес е твоят ден рожден
>> и пак нахлува спомена свещен.
>> Пътека кратка ни събра, ...

Седя пред компютъра и не смея да докосна клавишите. Ако го напиша ще го погледам няколко минути на екрана, ще му се порадвам, а после ще кажа: ”Не е така!”. Не е така!
В селото на дядо и баба има един вир. Белият Вир. Близо до черквата, току под воденицата (тая, дето сега е заведение). Не ставаше за ...

тази нощ на дивана стоя, тази нощ пак по лицето се стича сълза... и тази вечер пак съм сама и тази вечер плача със снимка в ръка... отново се стичат сълзите, и спомням си ни във дните, в който бяхме тъй щастливи...
но, ето, сълзата бавно се стича по лицето, нежно прави следа, за да могат другите да ...

Постоянно попадам на сайтове, статии и къде ли още не да се говори за смисъла на живота. Всеки се опитва да го намери, да го определи, да го дефинира. Но досега никой не е успял.
Много хора и приятели са ми казвали, че не съм прав, че моята теория за всичко е много грешна, но аз все пак ще се опитам ...

Лунният човек ме срещна и ме покани на пътешествие до луната, но не беше лунен човек, а вещица - суха, със сини очи, с разкривена, безсмислена, изпиваща усмивка, а в очите й се отразяваше смъртта... „Ела с мен... в нашето пътешествие можеш да ме питаш всичко, ще получиш и отговор на всичко... но с ц ...

Стоя и се чудя за какво да пиша... Нима ми е останало нещо... Любовта ми омръзна, приятелите ми доскучаха... Май само със самотата се разбираме вече... Тя ми разказва безбройните си истории, а аз я слушам и потъвам в море от болка и страдание...
Разказа ми за нея и него... Колко много се обичали и к ...

Два облака когато се целунат -
проблясва в миг светкавица изгаряща.
От тази страст небето се вълнува
и рони сълзи топли, парещи.
Когато се целунат две реки - ...

Ако улицата можаше да ни разкаже,
какви хора са минавали по нея.
Ако улицата можеше да ни покаже,
какви боклуци са хвърляли по нея,
то тя ще ни разказва цяла вечност. ...

Лешояд ме зовяха.
Разгулник.
Обичах да пия нощем
ракия
oризова… Да пуша ...

Разтварят се в мъглата домовете
подобно скръб на фигури,
с очи разтворени към морска шир.
Изронват се стени до тази вечер,
стенещи от якост. ...