С трохите дневни нощем се приспивам -
като врабец, заспал под чужда стряха.
И вместо цвете милвам все коприва...
Приятелите бавно оредяха...
С останалите често стискам чашка, ...

Хайку
Капчици роса -
цветята плачат... или...
даряват с обич...

Усмихната, добра и доверчива,
събрала на сезоните цвета,
тя често на лицето ти застива
като преграда между тебе и света.
Зад маската прозира свят различен: ...

Нежелано присъствие
Да се боря, да усещам, да летя...
Да бъда единствената на света!
Да усещам, да дишам, да успея...
Без него - сам-сама! ...

Любимец на дявола
Разкрих душата си
и получих болка...
Не харесваш живота -
казваш, сякаш се печеш на клада... ...

Моят свят
Тук аз командвам, аз живея.
Тук аз разделям и аз владея.
Защото тук е моят свят,
но той е мой макар и небогат. ...

"НИКОГА"- Страшно звучи, нали,
празно кънти...
"НИКОГА" тръшва пред теб сега
всички врати.
"НИКОГА" казвайки, ние с теб ...

мислех, че след теб ще съм рана,
че ще съм една развалина,
че нищо в мене няма да остане,
че с тебе свършва се света.
дадох ти душата си, сърцето, ...

Вяра
Миг оставяш се на отчаяние,
то поглъща те лавинно.
Спираш да дишаш природното ухание,
Изгубваш всичко невинно. ...

Безкрайна обич
и безкраен път...
Към теб вървя,
а ти си тъй далече...
И само моля ...

Слънчев и усмихнат ден... Щастлива съм. Околните се чудят как от мен извира толкова положителна енергия и защо изглеждам така щастлива. Сякаш е престъпление човек да се чувства щастлив. А аз съм такава - щастлива, доволна и благодарна, че живея, че имам обичта и подкрепата на близките и приятелите с ...

Здравейте!Искам да ви представя разработка на един мой разказ... Надявам се да ви хареса :) Мисля да го разширя малко, но в общи линии това ще бъде :)
По това време на деня селото спеше. По прашният път нямаше жива душа. Птичките не пееха, понеже горещият въздух изгаряше малките им гърла. Единствени ...

Надникна през прозореца луната.
Усети, че съм тъжна и сама.
Усмихна се на облака, звездата
и с ореол селенен ги обля.
Остави ги самички да посветят. ...

Заспивам. Луната ме гали с топлите си лъчи, а звездите тананикат песничка за лека нощ.
Сънувам. Сънувам най-сладкият сън - толкова мил, толкова нежен. Усмихвам се. Не искам този сън да свършва. Най-сладкият сън...
Докато не се появи ти - и всичко вече е кошмар... Луната вече не ме гали, тя пробожда ...

Ти чуваш ли как вятъра те моли
и блъска те със свойто хладно тяло,
в ушите ти крещи, ти чуваш ли,
когато в теб, виновно, някой плаче?
Ти виждаш ли под себе си земята ...

Как искам да плача,
но нито сълза не потича.
По пътеката на спомените крача,
но мъката от мене не изтича.
Празнината, зейнала в мен, ...

Камбана звъни . .
Великден е - пак е днес ,
винаги е Днес .

Когато багрите на залеза
потънат в синьото небе,
изгрява луната, кърваво алена,
пътека чертае по Черно море!
Ще минеш във парка, ...

Той прошепна: "Мила моя, колко хубава си днес."
Тя отвърна му със поглед, без следа от интерес.
Той й каза: "Колко искам ти към мен да приближиш!"
"Искаш ли или пък искаш в клетка да ме задържиш?"
Той отвърна: Не е вярно, не, въобще не е така, ...

Сама, по булеварда прашен
вървя във тоз среднощен час.
Прозорецът ти свети в мрака:
,,Защо не спиш?''- се питам аз.
***** ...

Тя спеше. Телефонен звън наруши тишината в тъмната стая. Стресна се, но след секунди вече беше взела телефона в ръце и видя неговото име на екрана. Не знаеше как да се държи, не знаеше какво да каже. Щастлива или нещастна бе в този момент? На дисплея от месеци насам не се бе изписвало неговото име. ...

Питаш каква съм аз, всеки ден -
няколко реда мога да кажа за мен...
Само когато мога, тогава прощавам,
а щом поискам, винаги успявам.
Докосна ли те, знай - възпламенявам, ...

Скоро трябва ти да дойдеш,
ако искаш с мен да бъдеш.
Изпълнена със страшно много мъка,
нарочно или без да искам - аз го сторих
и рана дълбока във вената си аз отворих. ...

Каквото и да става - трябва да продължиш!
Всеизвестно е, че всичко, което има начало има и край. Също така знаем, че рано или късно на всеки му идва времето... Потъването във "вечния мрак" е неизбежно. Но защо трябва да го правим принудително?!
Всеки един живот се дава, за да се изживее пълноценно и ...

За щастието и цената му
Времето беше горещо, от задуха не можах да заспя. Реших да си направя една среднощна разходка. Излезнах от вкъщи и се отправих към крайбрежието. Разхождах се по брега на морето и чувствах празнината в сърцето си, беше ужасно! Знаех, че съм сам, а самотата е най-големия ми кош ...

Ако Бог може да контролира хората и, ако има съдба, то на нея трябва да благодаря за това:
Беше обикновен петъчен ден, заминах за близкото градче с идеята за забавление. Във влака пътувах с приятели, но имаше и едно непознато момиче - едно прекрасно невинно същество, което Бог ми изпрати, за да ми п ...

Камбани ще звънят
и песни ще се пеят,
звездите ще блястят,
усмивки ще се леят!
Исус при нас пристига ...

В бели дрехи сте облечени цели,
като ангели до леглото ми спрели.
Старателно всичките преглеждате
и ласкаво ни връщате надеждите.
Внимателни и топли са ви ръцете - ...

Продънено е качето отдолу,
е, ти наливай колкото си искаш,
но едва ли ще успееш с длани голи,
гнева във лоното му да притиснеш.
Свърши се, изстреляна е веч стрелата, ...

Под кожата ми неизбежно впита,
и бомба атомна не би могла да те отмести,
и с всяка глътка, с всеки литър,
с кръвта ми алена се смесваш,
и как ли бих могъл да те измъкна, ...

Днес татко ме качи на колата, накара ме аз да карам... В началото бях малко притеснена, все пак книжката ми е доста прясна.
Качих се аз, карах по магистралата със 130... Слушах приятна музика, носех се като птичка по пътищата. Отивахме на онова
място, където бях израстнала, където прекарвах летните ...

Живеех ден за ден -
живот на бързи обороти!
Живеех сякаш в ден последен...
Живот без мярка, без мечти...
Живот без цел, без надежда... ...

Погледи тайни и някак случайни,
разкриват за миг душата ми...
Ала слепи са всички за нея,
и мъката, скрита в очите -
виждам я само аз... ...

Камбанен звън като шепот на флейта,
тази нощ се разля – засияха звезди.
Една истина свята, над земята просветна
блага вест. Бог за нас се роди!
Засияха усмивки и възкръснаха чувства ...

Ти тръгна... бързо в хоризонта се изгуби,
под стражата на черно-бялата луна.
Ти тръгна и не се обърна,
на два различни бряга сме сега.
Чаках те ден, чаках два... ...

* * *
Когато от голяма стана пак дете
и протегна длани, за да скрия изгрева...
Когато на Земята легне мрак
и слепите се спрат, за да погледат слънцето... ...

Благодаря ви, че почетохте стиха на майка ми, писан по друг тъжен повод!
Звездата на моята сестра
Казват, че всеки си има
звезда.
Има звезда и мойта ...

ще си позволя да публикувам в памет
неин стих
УТЕХА
Обичам те
тъй както ти ...

Люлинска драма ( Епизод 5 )
Да ви се похваля - станах мама, ех, че радост голяма! Бисер е доволен татко на Сребрин и Златко. Имам двама близнаци - мургави юнаци. Стана голяма патаклама, оживи се моментално циганската махала. Завихри се и веселба, като се напиха вече прерастна и в препирня. Взеха ме ...

Пролетта е сезонът, в който всичко се „ражда". Времето на младост и щастие, на слънчеви и безгрижни детски игри, в които дори мисълта за сивите дъждовни облаци е толкова далеч от съзнанието ти, че сякаш те ниога няма да се появят. Но докато се усетиш те са толкова близо, надвиснали като черна сянка ...