В леглото ти – на мястото, където
ме будеше с целувка – друга спи.
Не знаеш, вречена е там любовна клетва.
Не може никой с нищо да я развали.
По устните и – моите целувки ще си спомняш, ...

молех се, плаках,
горях...
в сълзите се давех
и 100 пъти молех се аз,
болката ми да изчезне, ...

С цвете погали ме,
не с ръка
целувай ме с прибоя,
не със устни
Мълчи, ни дума не отронвай, ...

не ще забравя,
пламака в очите,
пламака за нашата любов...
не ще забравя,
нощите ни под звездите, ...

Къде грешим - да има изневяра.
Къде отива - всичко между нас.
Къде отиващ? Аз загубвам вяра.
Къде отиде - няма ли любов за нас.
Тя ще да е красавица тогава, ...

Преродена
Ще ме намираш
нежна, тиха, сгушена
в последен сняг от зима
непослушна, ...

( на Д. ... с надежда )
Едничка птица рее се в небето
от полета самотен … заболява,
в тъга тупти, пулсира сърцето
пробожда болка, не отминава. ...

Двама приятели се наливат от мъка по гаджетата, които са загубили. Единият преживява края на тригодишна връзка, а другият - на триседмична любов. Ако мъжете бяха толкова безчувствени, колкото се говори, нямаше да прекаляват с алкохола всеки път, когато имат проблем с жените. Интересното в случая не ...

Беше като в приказка. Наблюдавах го с такова очарование и потъвах в омайната му красота. Бях на топло и уютно, а навън студът погубваше последните следи от минал живот. Само то красеше гледката и стопляше душата ми. То бе едно невероятно цвете – жълто, меко на допир, ухаещо на пролет, даващо мир на ...

Празник е навън и всичко свети. Градът потънал в сън, след множество гурбети. Едно сираче само останало самичко, повтаря тихо "мамо" с надеждата едничка; че тя ще го намери, с любов ще утеши. Часовете то отмерва, самотата го души. Не може да изплаче болката душевна. От бедното сираче съдбата е отнел ...

Луната отразена върху голото ти тяло свети
и пламъка на вълчи глад разгаря в мен.
Души несетили такваз любов са толкоз клети
и безлунни са им всяка нощ и всеки ден.
Ветровете над ложето преплетени нашепват ...

Живота е една каприэна драма
най-често със финал неповторим.
Утеха щеше да си ми голяма,
а стана ми кошмар непоносим.
Едва ли вече да простя ще мога, ...

Животното в мен
надделява и
постепенно ме
обсебва.
Бягам от врага, ...

Гледаш ме сякаш
искаш нещо да ми
кажеш, а наяве ми
мълчиш и объркваш
мисълта ми. ...

Днес е 22 август. Снощи моите приятели ми се обадиха по телефона и ме поканиха да отидем заедно да играем на следващия ден.
Сега е 11 часа. Аз съм седнала на стълбите пред училище. Тук се бяхме уговорили да се срещнем. Няма никой. Явно съм дошла първа. Поглеждам наляво после надясно. Още никой не се ...

Знаеш ли!?
Ти ме нарани дълбоко,
и как жестоко ме боли,
но сред океан от болка,
аз пак те виждам... чуваш ли!? ...

За първи път щастлива
Вярваш ли ,че съществува истинска любов?!... Истинската любов не е да намериш човек, с който да живееш, а човек, без който не можеш да живееш...
Имало едно момиче, но то познавало само болката, тъгата, ...

Истината се крие в тишината,
когато само часовникът
в кротък ритъм припряно тиктака...
Когато всичко се сгушило
във одеалото на топлата тъма, ...

Oтвори очи,
дори сред тези
призрачни мъгли,
се усмихни.
Надежда от слънчеви лъчи. ...

И дойде онази вечер,
когато те видях със друга.
Денят се превърна в нощ.
Лятото в зима.
Мирът се превърна във война. ...

накъде
мутанти
държат ни в ръцете си
те сред нас ли са
хипотеза неясна ...

съседка
тъмни коси
лице бяло
над бяла престилка
нерешителен поглед ...

розов ноември
като ноември
в душата
ромон насълзява
дни ...

Сивотата на деня
пречупи се
през призмата на есента,
превръщайки се
в топла приказка. ...

Защо с тебе така се случи,
защо толкова нелепо трябваше да се получи,
всичко ми даваше ти,
мъка, любов, и сълзи,
а аз на друг ги давах и теб силно те болеше! ...

Нямам сили от теб да си тръгна,
нямам смелост да кажа това -
че когато светът ме прегърне,
там ще крача щастлива сама!
Нямам думи при мен да те върна, ...

Да бях ухапана от бясно куче,
по-лесно някак щях да го преглътна.
На мене точно пък да ми се случи?!
От пинчер днес за малко да се гътна!
Да бях ударена от волтова дъга, ...

Не съм бездънна и безкрайна, и безгрешна.
Вечна дори не мога да бъда.
И моите мисли имат ръб, от който тихичко преливаш. Отиваш си – консенсус – напускаш ме като къща – затваряш за последно прозорците на сетивата ми, а аз и без туй отдавна загубих ключа от нашето щастие. Класика! Съзнанието ми с про ...

По пътя към спасението първо се срещаш с Бога, а след това - със себе си. Изборът - това, че си откликнал на Божия призив и си тръгнал след Христос- е направил възможна срещата със себе си. На човека е дадено да разкрие Божия образ в себе си, едва тогава може истински да проумее своята личност, своя ...

Дантелените пелерини на мъглите,
загърнали дърветата... те спят.
Оголените спомени сълзят по клоните...
...по гнилите листа, безшумно капят.
Привечер, когато сняг заръси над гората, ...