Мрак
и пустота...
Една звезда без блясък
Стон и Самота...
Едно сърце в рани ...

Но аз помня...
Синята връзка
и червената
кръв,
която ни набивахте в ...

Бавно...
познато пристигам
при теб.
Миг подир стъпка
и ето... ...

Около кръга
Монотонно
Подпалени криле
Навлизат в дробовете ми
Като в джобове ...

Чуй как се полюшва звука
От тази китара
Как брои тоновете вятъра
И как почти ни няма
Защото трябва да е пусто ...

удари нашият час,
птиците надушиха това,
с алкохол бе залята и тази улица,
пяни младежи ,
бягаха голи, ...

той избяга от
среднощното клане.
вече беше свободен
дъх стоманено леден
в неговия врат се втриваше. ...

Странен град
със странни хора,
със странен сняг,
със странни кучета,
със странен аз. ...

Потърси ме в сутрeшната роса,
в която всеки ден се галят твоите сетива.
Ранно утро е, приятно ти е, макар да изпитваш студенина,
но това мога да ти го простя...
Потърси ме в дъха на лято, ...

Защо?
Не се наситиха…Тялото ми
все да го обсебват.
Ръцете ми да връзват.
Назад да ги извиват. ...

Never Gone
Backstreet Boys
I really miss you, a song that I gotta say
The things we did, the things we said
Keep comin' back to me and make me smile again ...

Know Why the Nightingale Sings?
What does the free fall feel
like?
Asks the boy with a spark in his eye
Know why ...

Can't U See
by Blero Feat. Memli
[Part 1]
Oh baby can't you see
I need you, come with me ...

Марина Цветаева
(най-популярната руска поетеса)
Лекомислие! - Мой мили грях,
мил спътник и враг мой мили!
Ти в очите ми впръсна смях, ...

Толкова бе "лесно" там - в ъгъла свита на кълбо за теб да страдам, а ти да нехаеш, да се радваш, не оцени, какво за тебе правех - себе си докрай раздавах и пак от себе си се отричах, ако се налагше - за да е всичко както трябва, за да е "по мед и масло". В душата тежък камък ти ми сложи, закотви ме ...

С теб се чувствам толкова сама,
А в мен душата леденее,
Мираж ли се оказа любовтта?
Обичам те, очите плачат -
Така ли ще бъде до края? ...

Аз не мога да мразя- това чувство убива бавно, но сигурно душата. Аз не мога да съм горда, затова ме тъпчат често, за човек не ме признават... Аз не съм егоистка, затова на другите давам - предимство в магазина или във влака... Аз не мога да бъда критична, /освен към себе си, разбира се/, а мен ме к ...

Дишам вече все по-трудно И мисля си - дошъл е края... Мечтая "напук", дерзая, В очите ти да се позная - същата. От страха да избягам, Че вече късно е да сме двама И любовта възможна да направя, Така, че всичко лошо да забравя. Е, трудно би било пак в тебе да повярвам...

Звезден път
Само момиче гледа жълтата луна,
пролива поредна кървава сълза..
Потъва и се спира в тишина,
а плува в дълбоката река ...

Той я чакаше и тази вечер...
Потропваше нервно с крак,
но не знаеше, че е обречен
да не целува устните и пак.
Към виното с ръка посегна, ...

Последен спомен тук ще ти напиша,
върху купчина измачкани листа:
приятелството ни във нея вече диша,
затворено в мастилена следа.
Да, помня светлото ни време ...

Аз искам да ти вярвам, златоока есен,
владетелко на дъжд и на мъгла,
че усмивката ти ведра
ще грее вечно над света.
Листопадът в цветен вихър ...

Един решил да бъде Господ,
а другият отвърнал: - Бог съм аз.
И в своята лудешка надпревара,
не чували измъчения хорски глас.
Изправили се хора срещу хора, ...

Душата ми прегазва небесата
и хуква някъде след вените на вятъра.
Увисва, срязана на две, луната,
като завеси на театър.
Нощта на декорираната сцена ...

Залезът разплака боговете
и видях
как слънчев лъч се счупи в тротоара...
Прозорците от блясък ослепяха,
дъждът се сля с червени светофари... - ...

Аз идвам като огнена орлица,
от пламъка си цяла изтъкана.
Една могъща, неразбрана жрица,
понесла на крилете си вулкани...
И пак ще пеят пламъци край мене, ...

Листа шарени
и бузи алени,
и вятър студен,
който шава около мен -
есенен ден, ...

Красиво е... Най-синьото небе милувката си топла ни дарява, косите на брезите позлатени разпуснати са в трепет и очакване... В душите ни е тихо, като в храм. В очите ти се виждам отразена – красива ли съм, като есента, от слънце и от нежност сътворена? Земята още диша с топла гръд от тежък плод и дъ ...

Неизбежно
Получаваме си уроци –
до втръсване,
докато научим това,
което съдбата е кодирала в тях. ...

Загърбих
и поезия и проза.
Ежедневието
изяжда времето ми.
Кръвожадна богомолка, ...

* * *
Ще си остана
злонравият кон!
И,
макар и с юзди, ...

Лудите са
непораснали деца.
Памет детска.
Детски поглед.
Те рисуват слънчица ...

Ти беше толкова добър
звездите сваляше за мен,
но тогава аз не осъзнавах,
че цял живот ще ме държиш в плен.
Беше тиха и спокойна вечер ...

Ти знаеш ли колко е тежко
сърцето да спре да тупти,
да не виждаш вече небето,
а в мрака да рониш сълзи..
Ти знаеш ли колко е страшно ...

He знам...
Не знам дали съм щастлива или просто си въобразявам, но ми е добре! Даже се чувствам отлично! За мен беше важно да те имам и ето - сега си при мен... Дали си мой? Не знам... Не искам и да знам... Важното е, че си тук... Прегръщаш мен, целуваш мен и когато телефонът ти звънне и на него пиш ...

В мен са плодовете на моето
щастливо, късно лято.
Във мен е времето.
Посято в сълзи и безсъния.
Пожънато във болка, но в доверие. ...