САМО ОЩЕ ДЕН ЩЕ Е ЛЯТО,
А ПОСЛЕ ДЪЖД ЩЕ ВАЛИ,
ЩЕ ЗАКАПЯТ ЛИСТАТА ОТ КЛОНИТЕ,
ЩЕ СЕ ПРЪСНАТ ОТ ВЯТЪРА ТЪЖНО -
НА РАЗЛИЧНИ СТРАНИ - ...

Шизократични лица
Лудият
Помните ли лудия,
оня от квартала?
Хукваше от края ...

Аз исках малко!
Аз исках и всичко давах.
Погледни ме пак,
не виждаш ли,че за теб горя във огън.
Не виждаш ли , готова съм миналото ...

Тичах дълго в дъжда през полето,
а над мен се чернееше от облаци небето.
Тичах боса и полугола през калта,
падах милион пъти в прахта.
Тичах с кървясали длани, ...

Животът е канара от камъни,
в които препъваш се падаш и ставаш,
понякога викаш за помощ,
ала няма кой да те чуе.
Помоща си е в теб, ...

Всяка вечер скришом плача.
Първо плачех,
защото ме болеше
от начина по който с мене се държиш.
Без причина даже ми крещеше, ...

Понякога ми се иска да полегна
и да усетя ударите на Нейното сърце...
Понякога ми се иска да поседна
и да усетя нежната милувка на Нейните ръце...
Понякога ми се иска да поплача ...

Живеят хора. Навсякъде - хора. Живеят в къщи, живеят в блокове. Живеят и горе, живеят и долу. Живеят в понеделник, живеят във вторник. Във сряда умират някои от тях. В четвъртък се раждат, в петък прохождат. Раждат се горе или някъде долу. Раждат се по етажи – по-лесно или по-трудно, и вдишват възду ...

Тръпно пробужда се новият ден –
гол и бездомен сирак.
От първи лъчи ослепен,
нахлу в мъртво пустия град.
Огледа се тихо и някак смутен, ...

Дни наред безсънни нощи,
изпълнени с мрак и тишина,
четейки писмата ти от стари пощи,
аз плача тихо все сама.
Думите безспирно в съзнанието тичат, ...

Събужда се денят в мене,
една усмивка и една искра
забравен бе от много време
зародиш на една мечта.
Събуждам се и аз с него, ...

Тази земя,на която живея-
тази земя е свещенна.
Опръскана с кръв и търпяла мъчения-
тази земя все тъй верна.
Тази земя,тази майка-кърмилница ...

Присмехът в очите,
страстно пак гори.
Иронията облича думите жестоки в красиви дни.
Устни безразлични,
студено пак пламтят. ...

В стаята самотна обвита от мрак
чакам теб любими да се завърнеш
Облегнала глава на прашния матрак
броя със сметало дните посивели
мрачна и бледа стаята кънти ...

Когато съм на пътя, обсипан от сълзи,
намирам си живота, а той не може да продължи.
Последен дъх поел съм,
докосвам пак деня,
за последно виждам светлината, ...

Уханието на морното ти тяло
обичам да изпивам с топли устни,
обичам да усещам, как, узряли
зърната ти превръщат се във вкусно,
тръпчиво грозде, да изследвам с трепет ...

Разгръщам онези години,
в които позна самота -
в тях се родиха светини,
дарили ти смях, доброта.
Познавам фаталната грешка, ...

НА 45
Като зърна от тежка броеница
изнизаха се дните и годините
и всеки ден е мъничка частица
живот – незнайно где отминал. ...

Странно е как човек сяда след полунощ пред празния бял лист, пали недоизпушена цигара и започва да излива това , което му тежи и гони съня от очите му. Сякаш мастилото е болката
в душата и се разлива върху хартията ,за да я освободи.
Хиляди мисли и тъжни ноти танцуват безспирно в главата ми. Мисля з ...

Ако си тръгна ще ме приемеш ли отново?
С крила превити, наранена, с душа опустошена, готова да даде всичко що има.
Ще излекуваш ли онази болка, с прегръдка ще посипеш ли раната дълбока?
Аз гнездо ще свия тихо, уморена гнева да превия и вика свиреп да свия.
Ще ме погалиш ли с онази нежност тъй позната? ...

И така, книгата “Озарението на любовното съпреживяване” е готова. Остава да напиша заключителните думи и изведнъж те изникнаха като най-важни, защото имат предназначението да кажат всичко онова, което не съм успял да кажа в самото изложение. А чрез публикуването на това Заключение става възможно пре ...

Всеки стих, който напиша
е изпълнен с болка и тъга.
Искам нещо весело да напиша,
но как, като тъжна е моята душа.
Не искам вече за тъга да пиша, ...

***
“ Свободата, Санчо…”
Сервантес
Не спирай тука, гладен скитнико.
Аз нямам нищо да ти дам. ...

Жената, когато обикне мъжа
Весела Кънчева
Жената, когато обикне мъжа,
тогава животът се преобразява,
че нали в действителност ...

Свали черната лента от красивите си очи,
от мене няма какво да скриеш...
Погледни света и позволи им да блестят,
не от самота,а от тъмнината днес умираш...
Отвържи ръцете си от тези въжета, ...

Докосни ме,
аз съм сутрешното ти кафе.
С отварянето на очите си ме вкуваш...
и на един дъх с вестинка си ме прочиташ...
Докосни ме, ...

Тя е смисьла на живота, който не си струва да се живее.
Тя живее за теб в нуждата ти да я няма.
Пази те от бьдещето, което иде жестоко и стремително,
да разбие кулите на мечтите ти.
Тя е твоето светилище на грях и заблуда, далеч от пьтя, истината и живота. ...

Казваш, че той не може да обича,
че има дяволска душа,
че Сатана сам себе си нарича,
че те е наранил и
се гордее със това. ...

Чувствам се празна - отвътре, отвън.
Искам на някой да кажа, искам, но не и на сън.
Искам да отмия болката, срама, страха дори.
Искам, но останаха ли сили за мечти?
Искам да повярвам, че не съм съвсем сама. ...

Ето, че циркът започва!
Всяко дете държи памук и балон.
Любимецът излиза на сцената - веселият клоун.
Вглеждаш се над предния ред.
Вглеждаш се напред. ...

Това ли беше всичко?
Ти просто си замина.
Не ти ли липсвам поне мъничко
или всичко беше само за година.
Като непознат ме подминаваш, ...

И както цигарата бавно загасва
така загасва моят живот.
Бавно бавно умирам самичка
без теб,без никой до мен.
Паля последна цигара ...

Загадъчна отново идвам
и загадъчна ще си остана пак.
За тебе може би загадка
но за себе си съм нищо.
Една открита книга ...