Contemporary authors work: literature, music, art etc.
385K results
Отражението на тъмнината...
🇧🇬
Ти винаги избираше красивото и оставяше
несъвършенството на произвола на съдбата.
Вървеше по ръба и потъваше в мъглата.
Променяше детайлите, докосваше се до луната,
играеше си с надеждите, ...
И чаках... Чаках дълго да ме потърсиш,
като прашна книга на забравен рафт.
Лежейки сам в леглото, за мен да се замислиш
и за наскоро подредения от мене шкаф.
За последната ни игра любовна да си спомниш ...
Непобедимо аз обичам всичко в теб -
очите ти, изпиващи ме цялата до дъно,
страстните ти устни, сладки като мед,
смеха ти, живнал от мъжкото ти гърло.
Горещите ти длани, стопили моя свян, ...
Аиде чао за сега но докога не зная и дали без теб пак щте видя рая.Пак дали ще чувам твоите слова пак дали ще галя твоята коса,и дали ще мога аз без теб да издьржа и дали ще гледам твоите очи и дали ще мога да се радвам пак на твоите мечти боже ти кажи ми кажи"Знам малко в стхичето ми (пак дали) се ...
Той е в мислите ти нали? Завладял те е изцяло. Не можеш да отклониш поглед от снимката му. Всичко около теб ти напомня за него.
Когато заспиш идва в сънищата ти и те целува. Прегръща те. Обича те както никой до сега не те е обичал. Кълне ти се във вечна вярност.
Показва ти какво е щастието. Споделя ...
Той беше толкова близо до мен! С едно движение можех да го докосна. С едно протягане на ръка можех да го прегърна.
Ако се наведях още малко щях да допра устни в неговите. Отново. Щях да съм негова. Щях да споделя щастието и живота му!
Щях да му се отдам завинаги. Както преди. Да сме отново онази щас ...
Тази неделя не беше като всички останали зимни дни, а много по- студена.По улиците нямаше много хора , а тези ,които вървяха по нея, бързаха да се приберат в домовете си, защото студът ги сковаваше.Там на люлката, в двора на една детска градина седеше Вени.Тя сякаш не чувстваше този студ, който обла ...
Името на тъгата е изрязано в паметта ми,
Тъгата ми е данък, който ще плащам за всяка илюзия,
Всяка илюзия, с помощта на която си поемам дъх,
Дъхът, който е необходим , за да направя още една крачка...
Крачката, която ще ме спаси от срама на самоволно пожеланата смърт... ...
Изчерпан съм! Съчувствие не прося!
А и да прося, ползата каква е...!
Решение на трудните въпроси,
които от години ме терзаят,
не би могъл да ми предложи никой. ...
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ
Бе тъй горещо, и слънцето печеше,
като присъда върху синята хартия,
и куче би изплезило безпомощно език.
По навик дърветата на пук стърчаха ...