Рискувах, защото...
Рискувах, защото те искам.
Рискувах, защото си в мен.
Поисках да вярвам във риска,
в красивия утрешен ден. ...

Ето, пак стоиш пред мен и повтаряш колко много си дал на своите приятели, с колко много неща си им помогнал и за колко още си им отворил очите. И аз стоя и те слушам – една от твоите приятели. Не се бяхме виждали от толкова много време, а ти вместо да ми се зарадваш започна “най-добрата” тема, която ...

_*_*_*_
Обичам те по навик-
свикнах да те гледам изморен,
свикнах и с твоя поглед,
паднах вече в твоя плен! ...

Да забравим острите думи,
да забравим всички лъжи!
Да забравим лош спомен останал
помежду ни...
Да забравим ли всичко, кажи ? ...

Закътвам мисли безпосочни
във ъгъла на скритите желания.
Затискам вик от безнадежност,
на ненамерена надеждност, чертая
пределите на всичките мечтания, ...

Изгубена в полумрака,
стоя и чакам твоя зов
и дълго време съцето ми плака,
очакващо твоята нежна любов.
И чаках те дълго ...

на Татко
...
запечатват се моментите в съзнанието ми,
звуците, картините, цветните...
и миризмата на бор... и огън. ...

Път,
зид,
стена!
Мълчи
градът. ...

Студен си като айсберг празен.
Жесток си като сянка черна.
Понякога ледът ми е така омразен
и пазя се от него, винаги на топлината верна.
Ти в себе си събрал си слънце цяло. ...

Синьо безбрежие
в сивия край.
Безумно разнежена,
в дяволски рай.
Цветове избелели ...

Усещам. Проклинам. Обичам. Крещя.
Обръщам. Застивам. Протягам ръка.
Вълшебство. Мистерия. Страх ме е. Малко...
Красиво и приказно. Но вече отминало. Жалко...
Заспивам. Сънувам. Копнея. Усещам!!! ...

" Пресъхнали са мойте сълзи"
Затворила очи, сълзите си
искам да подтисна,
че уморени са очите вече,
изплакали морета от сълзи. ...

Смъртта помисли
И посочи с пръст
Щастливци винаги ще има
Да скърбят
Под дъжда ...

До теб се приближавам
И ти ме долавяш
Със своите малки сензори
Пръсти опипват плътта ми
И ръждивите парчета изскърцват ...

Самотата е болка голяма
Стоя тук сама... самотно ми е и скучая...
Самотата обгърнала е моята душа...
понякога чувствам че ме задушава...
Стоя тук... сама, при мен е само самотата... ...

Последния ред от поемата
На западната цивилизация
Се е излегнал
Върху покрит от цигарени разговори
Диван ...

ЗАКЛЮЧЕНИ ВЪПРОСИ
Толкова много излишни въпроси
трупат се ден подир ден.
Тук или там си!? С кого си?
Отговор чакаш от мен! ...

КОГАТО ГОСПОД СЕ Е ГОТВИЛ ДА ПОЧИВА
ДАЛИ Е БИЛ САМОТЕН
ДАЛИ Е МЕЧТАЕЛ ЗА ЕДИНСТВЕНА РОЗА
ТОЙ ВСЕДЪРЖАТЕЛЯ
НО ПЕТЪК Е ТАЙНСТВО ...

Нещастната щастливка
Остават няколко крачки до вратата. Прекрачих и ето - вече съм на своя територия в банята. Сядам на тоалетната чиния и тихо
падат сълзите, една след друга... Едвам се сдържах досега, но ето, че тук сам-сама мога да се утешавам и никой не може да ме
види, никой не може да узнае за ...

Погали слънцето гърба на планината,
със син воал от нежност я обви
и по снагата й поръси злато,
и я целуна с устни от рубин...
Попива в нея с много нежност есента ...

МузиЧки
Нямам...
а така неистово ми
трябва...
биография ...

Теменужна нощ се спуска с тайнствена феерия,
сливат се пространство, време, чувства и материя...
Нежен полъх са ръцете - наелектризиращ,
устните - тръпчиво вино сякаш дегустират...
Странно, но се заличиха бъдеще и минало, ...

Пролетта докосна Есента и...
Просто се оказа закъсняла!
Светът е сътворен със ред -
да го изопачи не би посмяла.
Пролетта се влюби, но от всички ...

Ти тръгваш си?
Къде?
Постой,почакай!
Така ми е приятно тук,
със теб! ...

С пъстроцвят от пеперуда
обагрих аз мечтите си.
А казват, далтонист съм бил...

Когато екота от стъпките ти стихва,
заглъхва и изчезва в тъмнината
-в душата ми искрицата затихва,
защото си отива топлината.
И болката - с дъх изпепелявщ ...

Проникват черни пипала -
отровни мисли и лъжи,
безмерна болка и тъга
в сърцето...
И в мен крещи една душа, ...

И ти ли обич моя - първа и последна -
и ти ли всяка вечер не заспиваш?
С една черта... и датата поредна
от календара яростно изтриваш?
И ти ли в бели нощи тихо плачеш ...

Не си отивай...
без тебе слънцето залязва
зад хоризонта на тъгата
и мрака
с пипала катранни ...