Камбанен звън
отмерва
полунощ.
Не спя!
Съня в очите ми не иде. ...

Градът сияеше. Светлините му бяха като запалени свещи в храм. Навсякъде бе светлина. И каква прекрасна вечер - ясно небе с още по-ясни звезди и луна. Музиката от стаята ми създаваше невероятна романтика и спокойствие, а шумът от уличното движение, виковете и сенките на хората придаваха кипеж на живо ...

Огън и жар
се вливат в едно.
Искра от жарта
възобновява огъня,
и така до безкрай! ...

Вярваш или не
аз съм тук!
Луната грее
над нас,
и се чудиш ...

ПОТЪРСИ МЕ
Аз те търся, потърси ме и ти.
Забрави, че името ми днес е "Илюзия".
Аз съхраних за теб свойте мечти,
потърси ме, както търсех преди аз другия. ...

“... The nights are so unkind
Time is so unkind
And life is so cruel with out you here beside me...
Life is dream...
Death is only to the beginning...” ...

Как започна всичко? Как направи така, че да изгубя себе си? Колко време ти трябваше да срутиш света ми, колко време ти отне, за да ме погубиш? Кажи ми, лесно ли се нараняват хората, които те обичат? Нима е толкова лесно? Аз те обичах. Аз мислех за теб всяка секунда, копнеех за очите ти дори, когато ...

Дарена сладост
Другото име на гроздобера е...
благодарност.
Благодари лозата
за грижи, по-топли от слънцето, ...

You’re curious about your reflection in the Devil’s mirror…. But your soul becomes so numb. Yourself frozen of evil’s mirror … immobilized by your fear.
Видя ли твоя свят в огледалото, което ти подарих?
Видя ли как лети над морето чайка без криле?
Видя ли как пее славей без вълшебен глас?
Видя ли ка ...

Когато искам да рисувам, искам да рисувам теб!
Когато искам да вървя, искам ти да си Пътят!
Когато искам да дишам, искам ти да си Въздухът!
Когато искам да пия, искам ти да си Водата!
Когато искам да се смея, искам ти да си Смехът! ...

Животът понякога за нас е безчестен,
а хората – сиви, без капчица вяра
пътуват по пътя, във влак едноместен
и болка стаена във тях бавно догаря.
Човекът на днешното, новото време ...

Аз съм прекрасна картина с бездухи бои, едно бездиханно жълтурче.
Малко съм смачкано, сиво, без стих,
който да ми поплаче...
Трепет без чувство съм,
сила без цел, ...

Дишай, човече! Само това ти остана.
Животът те смаза, направи те роб.
С фалш и омраза те затвори в капана,
даже откупва ти място за гроб.
Дишай, човече! Животът е гнусен, ...

Тя е стара, грозна и зловеща.
Тя ни дебне тайно всеки ден.
Няма час, определен за среща
Тя решава точния момент..
Кога? При кой? Защо го е избрала? ...

В топъл слънчев летен ден
две мили птички долетяха.
Спокойно кацнаха до мен
прекрасна песен те запяха.
...

/ На един мъж, заради един жест/
От далечна синя красива земя
дойде при мен един мъж напет,
донесе ми той малък къс синева
и от незабравки скромен букет. ...

НЯКОИ ДНИ СА КРИТИЧНИ...
стремления различни
преплитат се в спирали,
танцуваме със сенките във мрака
и не се досещаме дори... ...

Има ли свобода в клеткана на предрасъдъците?
Какво е за теб свободата? Има хора, които носят белезници на ръцете си, но притежават духовна свобода, и такива, които са физически неограничени, но душите им са оковани в клеткат ...

Със затворени очи докосвам мрака
и чакам да се появиш.
В очи да ме погледнеш
и тъгата ми да присвоиш.
Да вземеш пак ръката ми, да ме погалиш. ...

/*\~/*\! !/*\~/*\! !/*\~/*\
И ето,реши и си отиваш. Дори не махаш с ръка.
Затваряш зад себе си вратата тихомълком и
излизаш за последно от дома.
Взел си шепа спомени, която стискаш с двете си ...

Намери ме, Любов...
Уморих се - от ония - дългите разходки,
дето свършват вечно с рани по нозете,
от пътувания със прогнили и пробити лодки,
да потъвам... все удавница в морето... ...

Гледам в очите ти, виждам трети лица,
усещам по ръката ти – с тях е била..
Отвръщам на усмивката ти – за други е тя,
слушам обясненията ти – галиш моята суета.
Надничам в мислите ти – другаде далеко са... ...

Душата ми във прах обвита
влача я след мен в нощта,
победена си отивам тихо,
тръгвам си с наведена глава.
Паднала на колене разбити, ...

В НАСРЕЩНОТО
Вървя по ледените улици…
По ледените улици вървя
и мисля как е спряло времето,
и мисля как е спрял света. ...

Есенна мъгла
пада над града.
Гарвани летят
високо на ята.
Хората вървят ...

Обвинявам те, за безлунното небе и мечтата, която ще умре. Обвинявам те за безлунните нощи, прекарани в мисли по теб. Обвинявам те във всичко, само в едно - не... че се опита да ме обикнеш. Но не те допуснах до себе си или прекалено бързо го направих, аз не знам. Дали не полетяхме прекалено бързо къ ...

„Най-накрая – почивка”
Извика
Стария глас в главата ми
„Да си лягаме да спим”
„Всички по леглата” ...

Пчелите в гробищния парк
Около скърбящата
Студени камъни
Извикай някой
Кой сега ще ти помага ...