ЖАЖДАТА НА МАМА
Нали е смисълът в това:
за жаждата си кладенец дълбае всеки.
...И водата в него да е бистра
като сълзата на дете. ...

“ “ “
ОБИЧАМ ДА БЪДА ТЮЛЕН.
Мързеливо пъргав
да се почесвам под десния плавник.
Да живея в колония - ...

Сърцето ми самотно, тъжно, плачещо за любов, все теб чака, а ти не идваш. Къде
ли си сега?! А душата ми - и тя самотна и тъжна се скита в пустиня. И като
безпомощно тяло прежадняло и умиращо за капка вода, така и моята душа, скитаща в
пустинята на Самотата, умира за капка истинска Любов. Пустинята н ...

Улицата на живота
Всеки минава по нея...
Това е тясното, безлично продължение
на лъскавия булевард.
Неравният, прашен асфалт, ...

> Знойна лятна нощ -
> луната се захласва
> по светулките..

Щом пускаш Дявола в душата си
само със Вяра ще го победиш,
с молитвата ще можеш лесно,
от пътя начертан за тебе
без болка да го отстраниш. ...

Да се завърнеш капнал от мисира
и да те черпи тъщата със бира.

Не се ли умори да уморяваш
и радостта в очите да отнемаш
от себе си пак нищо да не даваш
а от душата ми да искаш все да вземаш.
Не стигна ли изгарящия огън ...

САМО ОЩЕ ДЕН ЩЕ Е ЛЯТО,
А ПОСЛЕ ДЪЖД ЩЕ ВАЛИ,
ЩЕ ЗАКАПЯТ ЛИСТАТА ОТ КЛОНИТЕ,
ЩЕ СЕ ПРЪСНАТ ОТ ВЯТЪРА ТЪЖНО -
НА РАЗЛИЧНИ СТРАНИ - ...

Шизократични лица
Лудият
Помните ли лудия,
оня от квартала?
Хукваше от края ...

Аз исках малко!
Аз исках и всичко давах.
Погледни ме пак,
не виждаш ли,че за теб горя във огън.
Не виждаш ли , готова съм миналото ...

Тичах дълго в дъжда през полето,
а над мен се чернееше от облаци небето.
Тичах боса и полугола през калта,
падах милион пъти в прахта.
Тичах с кървясали длани, ...

Животът е канара от камъни,
в които препъваш се падаш и ставаш,
понякога викаш за помощ,
ала няма кой да те чуе.
Помоща си е в теб, ...

Всяка вечер скришом плача.
Първо плачех,
защото ме болеше
от начина по който с мене се държиш.
Без причина даже ми крещеше, ...

Понякога ми се иска да полегна
и да усетя ударите на Нейното сърце...
Понякога ми се иска да поседна
и да усетя нежната милувка на Нейните ръце...
Понякога ми се иска да поплача ...

Живеят хора. Навсякъде - хора. Живеят в къщи, живеят в блокове. Живеят и горе, живеят и долу. Живеят в понеделник, живеят във вторник. Във сряда умират някои от тях. В четвъртък се раждат, в петък прохождат. Раждат се горе или някъде долу. Раждат се по етажи – по-лесно или по-трудно, и вдишват възду ...

Тръпно пробужда се новият ден –
гол и бездомен сирак.
От първи лъчи ослепен,
нахлу в мъртво пустия град.
Огледа се тихо и някак смутен, ...

Дни наред безсънни нощи,
изпълнени с мрак и тишина,
четейки писмата ти от стари пощи,
аз плача тихо все сама.
Думите безспирно в съзнанието тичат, ...

Събужда се денят в мене,
една усмивка и една искра
забравен бе от много време
зародиш на една мечта.
Събуждам се и аз с него, ...

Тази земя,на която живея-
тази земя е свещенна.
Опръскана с кръв и търпяла мъчения-
тази земя все тъй верна.
Тази земя,тази майка-кърмилница ...

Присмехът в очите,
страстно пак гори.
Иронията облича думите жестоки в красиви дни.
Устни безразлични,
студено пак пламтят. ...

В стаята самотна обвита от мрак
чакам теб любими да се завърнеш
Облегнала глава на прашния матрак
броя със сметало дните посивели
мрачна и бледа стаята кънти ...

Когато съм на пътя, обсипан от сълзи,
намирам си живота, а той не може да продължи.
Последен дъх поел съм,
докосвам пак деня,
за последно виждам светлината, ...

Уханието на морното ти тяло
обичам да изпивам с топли устни,
обичам да усещам, как, узряли
зърната ти превръщат се във вкусно,
тръпчиво грозде, да изследвам с трепет ...

Разгръщам онези години,
в които позна самота -
в тях се родиха светини,
дарили ти смях, доброта.
Познавам фаталната грешка, ...

НА 45
Като зърна от тежка броеница
изнизаха се дните и годините
и всеки ден е мъничка частица
живот – незнайно где отминал. ...

Странно е как човек сяда след полунощ пред празния бял лист, пали недоизпушена цигара и започва да излива това , което му тежи и гони съня от очите му. Сякаш мастилото е болката
в душата и се разлива върху хартията ,за да я освободи.
Хиляди мисли и тъжни ноти танцуват безспирно в главата ми. Мисля з ...

Ако си тръгна ще ме приемеш ли отново?
С крила превити, наранена, с душа опустошена, готова да даде всичко що има.
Ще излекуваш ли онази болка, с прегръдка ще посипеш ли раната дълбока?
Аз гнездо ще свия тихо, уморена гнева да превия и вика свиреп да свия.
Ще ме погалиш ли с онази нежност тъй позната? ...

И така, книгата “Озарението на любовното съпреживяване” е готова. Остава да напиша заключителните думи и изведнъж те изникнаха като най-важни, защото имат предназначението да кажат всичко онова, което не съм успял да кажа в самото изложение. А чрез публикуването на това Заключение става възможно пре ...

Всеки стих, който напиша
е изпълнен с болка и тъга.
Искам нещо весело да напиша,
но как, като тъжна е моята душа.
Не искам вече за тъга да пиша, ...

***
“ Свободата, Санчо…”
Сервантес
Не спирай тука, гладен скитнико.
Аз нямам нищо да ти дам. ...

Жената, когато обикне мъжа
Весела Кънчева
Жената, когато обикне мъжа,
тогава животът се преобразява,
че нали в действителност ...

Свали черната лента от красивите си очи,
от мене няма какво да скриеш...
Погледни света и позволи им да блестят,
не от самота,а от тъмнината днес умираш...
Отвържи ръцете си от тези въжета, ...

Докосни ме,
аз съм сутрешното ти кафе.
С отварянето на очите си ме вкуваш...
и на един дъх с вестинка си ме прочиташ...
Докосни ме, ...

Тя е смисьла на живота, който не си струва да се живее.
Тя живее за теб в нуждата ти да я няма.
Пази те от бьдещето, което иде жестоко и стремително,
да разбие кулите на мечтите ти.
Тя е твоето светилище на грях и заблуда, далеч от пьтя, истината и живота. ...

Казваш, че той не може да обича,
че има дяволска душа,
че Сатана сам себе си нарича,
че те е наранил и
се гордее със това. ...