Вали.
Мокри тротоари, кални сънища и
никакво предчувствие за пролет
(с нежен аромат и трепет),
а за кръговрат-безпътица. ...

ЗА СЕБЕ СИ
Аз мога да съм тиха , нежна ,
да бъда мила и добра ,
да бъда толкова прилежна ,
че думичка насреща да не ви река. ...

В кой клас ми завързаха връзката?
В кой клас ми я отнеха?
В кой клас ме нарекоха “малък изменник”?
В кой клас ме изключиха?
В кой клас бях аз – а,бе ,ве? ...

АПОКАЛИПСИС
Начумерена луната
със настръхнала коса
изгрява. Под дърветата
в храсталака скитат вълци, ...

Ира
Залеза облегна уморено глава на високата планинска гръд. Сякаш всичко се готвеше за сън. Денят се превърна в малки светулки, които потеглиха към пещерата в подножието на хълма.
Мъглите започнаха да се надигат от гробовете си и напуснаха земята. Като змии запъплиха по нощния свод.
Звездите разкъс ...

Когато в пурпурно червено
слънцето залязва в нищото
и се събуждат странници,
възкръснали от кланници,
и демони в огнището, догарящи с твоята съвест... ...

Тръгна си. Просто така, както и дойде.
Забрави. Просто и лесно, сякаш не ме познаваш.
Ей така. Остави сърцето ми да умре.
Решила съм. За мен само спомен оставаш...
Върви. Не се обръщай, ...

За малко късче от твоето сърце
бих пребродила гори и планини,
бих преплувала океани и реки...
и всичко бих дала за
любота ти почерняла... ...

Сълзи не идвайте в моите очи!
Не ме мъчете всяка вечер и
не казвайте - ,,Плачи!’’...
Аз знам, не мога него да
си върна... самотата ...

Боли! Как боли ме сърцето!
Как иска да креши ,,Обичам те’’,
а нищо не казвам...
седя безмълвна, сама, плача
а само пепел остана... ...

На един човек,който ще остане завинаги в сърцето ми,а ив на тези,които го познаваха!
за Сбогом на Алекс!!!
Тъмно е... тихо е... празно е...
Всичко отлетя за миг.
Страх ме е и пак крещя, ...

LINKIN PARK
"From The Inside"
Don’t know who to trust
No surprise
Everyone feels so far away from me ...

Кой иска да си купи билет за България? Много българи напускат своята родина , за да търсят работа в други страни. Те заминават с надеждата да намерят един по-добър живот, да успеят да се реализират и да спечелят пари. Някой от тях се връщат след като са спечелили достатъчно пари. Но много от тях, ос ...

Птица съм.
Свободна.
Мой е безкрая.
Мах с криле -
и достигам ...

Около мен има много, много възглавници, и много перца, и котки... Около мен
живеят топлината на съня, безтегловността на пробуждането и енергията на деня.
Около мен съществува цял един свят, а може би дори повече от един. А в мен? В
мен е тъмно. Вече дори свещ не огрява така (не?)познатите ми скрити ...

Високо изви се в нощта
протяжен вълчи вой,
но не уплаха от смъртта -
желание диво носеше той.
Високо се вдигнаха тайни слова ...

Когато те открих в полята вироглава
ти вдигна огнени очи към мен.
Като с копита на диви коне
затуптя сърцето ми мигом,
но в моите тъжовни океани ...

Тъжно е
Тъжно е да си изпреварен,
да си смачкан и покварен
и отново да си изместен
от поредния идиот известен. ...

Погледни дълбоко в очите
и ще видиш някогашния пламък,
когато бяха още живи мечтите
и сърцето не беше от камък.
Погледни навътре в душата, ...

По Никола Гигов
Ти рееш се и се издигаш
под оловно родопско небе.
Пишеш книга след книга,
хоризонта син те зове. ...

>> Времето минава ,
>> споменът остава .
>> Сълзите спряха ,
>> чувствата умряха .
>> Мислите летят , ...

Днес срещнах
един непознат в автобуса.
И се малко заплеснах
при все самота и покруса.
Той имаше ...

Вятърът се сърди пак
и фучи като котак,
не желае
да признае,
че на Снежко идва края. ...

Нямам вече сили със самотата да се боря аз сама,
а ти да гледаш от страни......
Нямам вече сили снимките ти аз да гледам,
и затова всичките ги аз за миг изтрих........
Нямам вече сили твоето лице да гледам, ...

БЯХ НА ОСЕМ ГОДИНИ...
Бях на осем години, когато
отделих се от родния дом.
Беше пролет и идваше лято…
Аз потеглях на път мълчешком. ...

Кротко спят ангели.
Денят им бе уморителен.
Тихо гледам душата ти,-
бяла, непоправима.
Кротко спи градът, ...

Любовна муза
В моята любовна муза
има много болка и сълзи,
има и голяма доза
любов с прехвърчащи искри. ...

Дилема
Сломена кротичко седя,
загледана в нощното сияние,
изправена пред избора – да съм сама
или да сложа край на тежкото ридание. ...

Невъзможно е...
Невъзможно е да се усмихвам,
невъзможно е да съм човек.
Всеки ден от болката истивам:
за мене вече няма лек. ...

К.
Малък , но красив градец
на Родопите в полите свит ,
за теб изплетох аз от спомени венец
с аромат на щастие пропит. ...

Извор на живот...
Те всички са измъчени и клети
покосени от жестоките неволи,
те правят безумни полети
в мрачните и объркани мисли. ...

Не искам да съм сама
По улиците мълчаливо бродя,
преклонено свела съм глава.
Преплела пръсти, аз се моля
да не бъда вечно все сама. ...

Прости ми мамо...
Прости ми мамо,
за всяка моя грешка,
за всичко, с което съм те наранила.
Прости ми мамо, ...

Вчера реших да подредя душата си... тръгнах по множеството коридори и гледах вратите, зад всяка имаше по един спомен, скъп или може би омразен... отворих вратата с твоето лице. Разгледах стаята, беше обсипана с теб... усмивката ти, лицето ти, докосването ти... а трябваше да я затворя... как ли? Взех ...

Младостта - песъчинка в пустинята на живота
(есе)
Младостта се рони в шепите ми... Бавно, но неусетно, изтича между пръстите ми, а аз нямам смелостта да стисна ръка в юмрук и да извикам: ”Днес ще живея!” Всеки миг потъва в необятното пространство на миналото, чезне безвъзвратно, а аз стоя отстрани и ...