Пресмятам дните си във мигове,
в които съм докоснала страста ти.
Броя изтеклите минути в битове,
и вече не си спомням възрастта си.
Няма вече друго ежедневие, ...

Сълза
Една сълза, блещукащо бисерче се спусна по стръмния склон, който бе лицето на Златомир. Не! Не беше сълза от радост! Тази сълза бе пролята в името на тъгата, сръбта, болката, страха, омразата и най-вече любовта. Тя бе една мечта извън обсег, един съсипан живот. Някои хора биват игнорирани от о ...

Слънцето навлича
черна риза
и мракът акостира
като огромно
мастилено петно, ...

Студена, тъжна есен.
Изгаряща от самота стоя
и чакам и без глас се моля
за една любов, за една мечта.
Сърцето ми умиращо, безмълвно е, ...

Пожелавам ти да докоснеш любовта,
да очакваш всичко от нея,
а в замяна да не получаваш нищо.
Заклевам те някой ден
да се влюбиш в жена, ...

Загубих тялото си някъде по пътя,
взирайки се в нощната тъма
с едничка цел - да мога да намеря
едната истина - за теб и любовта.
По чужди пътища се лутах, ...

ПРОЗРАЧНО ЯСЕН Е СВЕТА
Останал без думи,
Върви той по прашните друми.
Чуди се на глупостта,
налегнала света. ...

Отивах да си купя вестник от будката на ъгъла,когато една кола с черни затъмнени стъкла спря безшумно до мен и прозорецът и бавно се спусна надолу. Погледнах бегло в тъмното пространство на купето,но не забелязах нищо.Само усетих нечие силно присъствие.Там,в тъмното пространство на купето,имаше нещо ...

Колко му трябва на човек?
От любимата сладка целувка-
спътник по прашните друми.
Колко му трябва на човек?
На чаша приятния звън ...

Сълзици
Пролях една сълзичка,
а след нея дойде нейна сестричка.
И след още една сестричка
стана една малка рекичка. ...

Сега е леко и равно.Сякаш
скала от сърцето се отрони.
Сякаш заедно със сълзата
в кърпичката попи и спомена.
Мимолетен поглед назад ...

Топли устни, студени очи.
Със вина те прегръщам, а сърцето мълчи.
Нови чувства в сърцето напират,
а любовта ми към тебе бавно умира.
Топли устни, студени очи. ...

Не ме убивай, любов! Не, не не ми го отнемай! Душата ми вече е празна, щом обичта му друга открадна. Сърцето ми вече се пръсна в мига щом той ме напусна. Ръцете ми вече не чувстват, щом не могат да го прегръщат. Очите ми вече са слепи, за друг няма да имам очи. Не ме убивай, любов! Едничко си имам. ...

Извършва се приватизация
на цялата българска нация!
Целта е ясна:
-пълна Приватизация
със начислена аамортизация! ...

Нашите млади тела
са пропити с отрови...
Промишлени газове,
прах и горелки...
ръце омазани ...

Ядосани и нервни
вечно сме ние...
Почти ежедневно:
за разни"дреболии"
Хора най-различни.... ...

Животът е страдание безспирно, Животът е ... живот ..!
не бива да обичаш толкоз силно ,
че чак да те боли от таз любов!
Обичат ли те , приемай тези думи , оставяй ги на тъмното сами. Те , недоказани , са като нежни струни – Докоснеш ли ги ще ги скъсъш ти . Слова са толкова дълбоки , Оставащи в твоет ...

ЖИВОТ
(в две думи)
Синьо сияние.
Небесна дъга.
Пълно отричане. ...

Той вървеше по пътеката и гледаше само напред. Вече не помнеше какво е оставил зад себе си. Пред очите му минаваха картини, сякаш нарисувани от известни художници, но той не им обръщаше внимание. Вървеше напред, бързайки към Върха. Вече почти беше забравил защо... но продължаваше. Краката му като че ...

Лабиринт – едно сложна и много трудно разбирана дума! Какво ли значи тя? Кой ли е изходът от нея? Отговора е един – излезеш ли, ти си щастлив. Вътре ли си – ти се луташ и се чудиш на къде да поемеш, страдаш от липсата на прав път.

Джеймс за пръв път през живота си стъпваше в лабиринт. По гърба му пробяга някаква странна, смесена тръпка от ужас и удоволствие. Безброй пъти бе решавал страховитите загадки на ужасни въображаеми плетеници, вдъхновени от книгите, които четеше непрестанно. Решаваше ги през обедната пауза, по време
н ...

Имало едно време едно далечно царство-государство, в което властвала Оранжевата гвардия. Като всяка оранжева гвардия и тази си имала своите специфични задачи – на този да счупи главата, на онзи да палне къщата, на трети да секвестира житцето. Но в тази гвардия не членували земеделци, нито дори прост ...

В утробата си носеше живот,
а вън ухаеше
на мартенски кокичета...
Хората си подаряваха,
червено- бели мартеници. ...

Затворих очи и полетях
нагоре и все по-нагоре.
Някой отстрани ми ръкопляскаше,
друг ми стискаше палци,
а трети се молеше ...

Деляхме с него последния чин,
после деляхме войнишката бака.
И бяхме приятели, дори
нещо повече –
братя. ...

Не може бледолик да киснеш само в спомена.
Да нямаш настояще и цел, нито една.
Да разлистваш само овехтялите страници
И да наливаш в празнотата още празнота.
Да говориш в настояще, а да мислиш в минало ...

Безмълвна, топла, загадъчна беше нощта,
погледът ми се проплъзна към луната.
Съгледах по лицето й очертани петна,
сякаш в нея се оглеждаше земята.
Усетих притегляне, животворни сили. ...

Тя
Намирах се на непознато място.Бях далеч от всичко свое, далеч от всичко, което всички ние наричаме свое.Но
не всичко е наше в света, който имаме честта да населяваме.Притежаваме предмети.Притежаваме спомени и желания.Нищо друго не притежаваме. Нищо друго нямаме. И това е прекрасно. Така нещата ст ...

Моят град до реката
Не знаех на кого да се обадя.След тридесет години бях в родния си град.Виждах и се разминавах с непознати хора, с непознати лица и нито едно от тях нямаше представа кой съм аз. Не си падам по гръмките думи, но наистина се чувстваш глупаво, когато усетиш, че вече родния ти град е ...

Кони
Кони беше младо и красиво момиче,твърде доверчиво за да изкара повече от три месеца на една служба. Твърде наивно за същото, твърдо вярваща, че доброто е заложено в хората. Работеше като сервитьорка в квартална, софийска кръчма, нямаше приятели и приятелки, живееше сама, плачеше сама и се радва ...

Сърце
Той бе дребно човече, всъщност Кендер. На ръст тези същества бяха не повече от метър високи. Имаше заострени уши, уста и вежди, и издължени сини очи. Въпреки тази острота изражението му бе лъчезарно и приятно, предвеща ...

Всичко започна когато бях малко момиче - с дълга коса до кръста и сини като езеро очи. Всяка вечер моята майка ми разказваше приказки, и всяка вечер те свършваха по един и същ начин - "живели дълго и щастливо".
Затова една вечер я попитах:
-Мамо, а какво е щастието?Какво е да си щастлив?
-Но моето м ...

АРХЕОЛОГИЯ НА ЩАСТИЕТО
“Желая ви само щастие. Но все пак ще има много тъмнина и, което е по-лошо, много отегчителни часове, породени както от света извън вас, така и от собствените ви умове...”
Йосиф Бродски
(из слово, произ ...

"Лабиринт към щастието"
Някой някога ми беше казал, че свободата е тази, която поддържа щастието у хората, дава им сили да се борят с болките в живота.А, ако тя липсва все едно човек не е жив , не мисли, не чувства и дните му минават безсмислено, не намира удовлетворение в живота си.Всички се стреми ...

ЕДНА ОБИКНОВЕНА ИСТОРИЯ
……Първите капки пролетен дъжд забарабаниха по стъклото..... Времето отново се бе начумерило, сивите облаци напомниха за трудно отиващата си зима, въпреки че никой вече не хранеше илюзии за завръщане к ...

МОРЕТО И СКАЛАТА
Морето синьо се разби
във своя устрем към скалата,
когато с думите си тя
отне от него топлината. ...